Изх. №20-00-26
31.01.2025 г.
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС;
чл. 111а, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 115, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 116, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 124, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 126, ал. 3 от ЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Във връзка с извършваната дейност е възникнало задължение за регистрация по ДДС в Германия, вследствие на което дружеството притежава немски VAT номер. Посочено е че всички фактури за продажба, които са издавани от дружеството са за стоки, които директно са транспортирани от склад на територията на Германия до териториите на Гърция и Израел. Пояснено е че дружеството разполага със съответните документи доказващи доставките, като фактура, транспортен документ, митническа декларация за доставките извън Европейския съюз (ЕС), потвърждение от клиент, че стоката е пристигнала и получена, плащания по фактурите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Необходимо ли е задълженото лице да уведоми Национална агенция за приходите(НАП)за регистрацията си по ДДС в Германия?
2. Във връзка с регистрацията по ДДС в Германия за част от фактурите възниква задължение да бъдат анулирани и издадени нови сVATномера в Германия и с начислен немски ДДС в размер на 19%. В тази връзка има ли нещо специфично, с което дружеството да се съобрази при подаване на отчетните регистри и справките декларации по ЗДДС?
3. Част от продажбите следва да се отчитат презVATномера в Германия, съответно тези продажби трябва ли да се отразят в дневника за продажби по ЗДДС?
4. Необходимо ли е за тези фактури да се издаде кредитно известие и да се издадат нови - на същата стойност, като бъдат уведомени клиентите?
Предвид изложената фактическа обстановка и предвид липсата на достатъчно ясна конкретика, изразявам следното принципно становище по зададените въпроси:
По първи въпрос:
За данъчно задължено лице, което е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната не е предвиден задължение да уведомява НАП, в случай че същото се е регистрирало за целите на ДДС, съобразно законодателството на друга държава - членка на ЕС, съответно че е получило идентификационен номер за целите на ДДС или за регистрация за данъчни цели в тази държава, с изключение на случаите по чл. 97в от ЗДДС.
По втори, трети и четвърти въпрос:
При извършване на продажби, облагаеми с данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение на доставките определя чия е фискалната юрисдикция - на коя държава е дължим данъкът за доставката, съответно приложимата данъчна ставка и другите относими към облагането правила.
От изложеното в запитването става ясно, че дружеството извършва доставки на стоки, които се транспортират от склад на територията на Германия до територията на ЕС (Гърция) и трета страна (Израел). За да се определи данъчното третиране, документиране и отчитане на доставките, които българското дружество осъществява, включително като лице регистрирано за целите на ДДС в държава - членка на ЕС - Германия, следва да се определи мястото на изпълнение на същите. Съгласно чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО) мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Аналогични са разпоредбите на чл. 17 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Доколкото предвид описаното, че стоките се намират в склад в Германия, от който се продават и транспортират до крайни клиенти установени в ЕС и трети страни, на основание чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО, съответно чл. 12, ал.2 от ЗДДС, доставките са с място на изпълнение там, където стоката се намира към момента на започване на превоза й, в случая Германия, т.е. доставките ще са с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 111а, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира нормата на чл. 219а, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, общото правило за документирането/фактурирането на доставките е, че се прилагат правилата, приложими в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката на стоки или услуги. В тази връзка, както и предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 3, т. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС), съгласно която доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка, следва, че доколкото в описания в запитването случай доставката е с място на изпълнение на територията на Германия, то за документирането на доставките следва да се приложат правилата на немското законодателство.
Доколкото мястото на изпълнение на доставките към клиенти, установени в ЕС и трети страни е извън територията на страната и стоките не се транспортират до територията на България, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не възниква задължение за начисляване на български косвен данък по реда на ЗДДС.
От изложеното следва, че по отношение на доставките извършени от склада в Германия, относно дължимост на ДДС, за евентуалните задължения и документирането на доставките, дружеството следва да се запознае със законодателството на съответната държава членка в областта на ДДС, включително и под кой идентификационен номер по ДДС следва да бъде идентифицирано лицето в издаваните фактури. Това се налага, тъй като правилата за ДДС могат да се прилагат по различен начин в отделните държави от ЕС. НАП, включително дирекция ОДОП ......, не е компетентна да разяснява законодателството на друга държава членка в областта на ДДС.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В случаите, в които доставките, които дружество извършва следва да се осъществят под идентификационния му номер в Германия и да се документират по законодателството на тази държава членка, същите не следва да бъдат отразявани в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Не е нарушение, ако тези фактури бъдат включени в колона 23 от дневника за продажби.
В случай че за вече реализираните доставки от страна на дружеството е допуснато грешно данъчно третиране и се дължи данък на територията на Германия, където следва да се счете, че е мястото на изпълнение на доставките, задълженото лице може да предприеме действия по коригиране на недължимо начисления и внесен ДДС на територията на страната.
Нееднократно Съдът на Европейския съюз (СЕС) постановява, че за да осигурят спазването на принципа на неутралност на ДДС, държавите членки следва да предвидят в националните си законодателства възможност данъчно задължените лица да коригират всеки некоректно начислен данък, без значение от това дали към момента на корекцията рискът от загуба на данъчни приходи е напълно елиминиран или не, стига лицето да покаже, че е действало добросъвестно.
В тази връзка следва да се има предвид, че в случаите на грешно данъчно третиране, включително и при сгрешен идентификационен номер по ДДС при идентифициране на лицето в издаваните фактури, корекциите на грешки, допуснати от данъчно задължените лица при документиране на доставките с фактури или известия е предвидено в нашето законодателство, като същите се извършват по реда на чл. 116 от ЗДДС, а не чрез издаване на кредитно известие. Предвид чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, доставчикът е длъжен на издаде известие към издадена фактура, при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето й, но не е обвързано с грешно данъчно третиране. В разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи, включително при отразен неправилен ДДС номер, се анулират и се издават нови. Съгласно ал. 3 на чл. 116, за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
По смисъла на ал. 4 от същата разпоредба, когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Анулираните фактури се отразяват в дневника за продажби. Съгласно приложение 12 към ППЗДДС, при анулиране на фактури в данъчен период, различен от този на издаването на документа, се включва във файл "PRODAGBI.TXT", като в полетата, описващи стойности, се попълват такива, равни по размер на съдържанието на съответните полета на оригиналния запис, но с противоположен знак. Това от своя страна ще доведе до намаляване на резултата на периода на доставчика по доставката, в случаите при които издадените фактури и известия към тях са били с начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен, като ако бъде формиран резултат за периода ДДС за възстановяване по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, същият се прихваща, приспада и възстановява по реда и условията на чл. 92 от ЗДДС.
За доставките, за които издаването на фактура не е задължително и съответно не е издадена такава и дружеството като доставчик е издало отчет за извършените продажби по реда на чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, с начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен, същият също трябва да бъде коригиран. Корекции на подадени справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС и VIES декларации, могат да бъдат извършвани по реда на чл. 126 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е уреден начинът на извършване на корекции на допуснати грешки в подадени справки-декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри, когато същите грешки са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите. В т. 2 на чл. 126, ал. 3 от закона са уредени случаите, когато грешката се дължи на неправилно отразяване на документи в отчетните регистри. В този случай инициативата за коригиране е на задълженото лице, което писмено уведомява компетентния органа по приходите в съответната ТД на НАП. Органът по приходите предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период.
В ЗДДС не е регламентиран специфичен ред за предприемане на тези действия, поради което приложение ще намерят общите разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Тези действия биха могли да се изразят в даване на възможност за подаване на нова справка-декларация съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК, издаване на акт за установяване на задължението по чл. 106 от ДОПК или извършване на ревизионно производство за установяване на задължението по чл. 108 от ДОПК.
В заключение следва да се обобщи, че ако доставките или част от тях са с място на изпълнение на територията на Германия и/или дружеството формира постоянен обект по смисъла на чл. 11, т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011) на територията на Германия, дружеството следва да се запознае със законодателството на съответната държава в областта на данък добавена стойност и условията за отчитане, документиране и деклариране на доставките за целите на ДДС. За доставките с място на изпълнение на територията на Германия, доколкото е посочено че дружеството е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, същото следва да спазва съответното законодателство, включително и под кой идентификационен номер по ДДС следва да бъде идентифицирано в издаваните фактури - български или немски VAT номер.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПКсе установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Във връзка с извършваната дейност на дружеството е възникнало задължение за регистрация по ДДС в Германия, поради което дружеството притежава немски VAT номер. Посочено е, че всички фактури за продажба, издавани от дружеството, са за стоки, които директно се транспортират от склад на територията на Германия до териториите на Гърция и Израел. Уточнено е, че дружеството разполага с документи, доказващи доставките: фактура, транспортен документ, митническа декларация за доставките извън Европейския съюз, потвърждение от клиента, че стоката е пристигнала и получена, както и плащания по фактурите.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Необходимо ли е задълженото лице да уведоми Национална агенция за приходите (НАП) за регистрацията си по ДДС в Германия?
Въпрос 2: Във връзка с регистрацията по ДДС в Германия за част от фактурите възниква задължение да бъдат анулирани и издадени нови с VAT номера в Германия и с начислен немски ДДС в размер на 19%. В тази връзка има ли нещо специфично, с което дружеството да се съобрази при подаване на отчетните регистри и справките декларации по ЗДДС?
Въпрос 3: Част от продажбите следва да се отчитат през VAT номера в Германия, съответно тези продажби трябва ли да се отразят в дневника за продажби по ЗДДС?
Въпрос 4: Необходимо ли е за тези фактури да се издаде кредитно известие и да се издадат нови - на същата стойност, като бъдат уведомени клиентите?
Предвид изложената фактическа обстановка и предвид липсата на достатъчно ясна конкретика е изразено принципно становище по зададените въпроси.
По първи въпрос
За данъчно задължено лице, установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, не е предвидено задължение да уведомява НАП в случай, че се е регистрирало за целите на ДДС съгласно законодателството на друга държава членка на ЕС и е получило идентификационен номер за целите на ДДС или за регистрация за данъчни цели в тази държава, с изключение на случаите по чл. 97в от ЗДДС.
Извод: Не съществува общо задължение за уведомяване на НАП за регистрацията по ДДС в Германия, освен в хипотезите по чл. 97в от ЗДДС.
По втори, трети и четвърти въпрос
При извършване на продажби, облагаеми с данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение на доставките определя фискалната юрисдикция - в коя държава е дължим данъкът за доставката, както и приложимата данъчна ставка и другите относими към облагането правила.
От изложеното в запитването следва, че дружеството извършва доставки на стоки, които се транспортират от склад на територията на Германия до територията на държава членка на ЕС (Гърция) и до трета страна (Израел). За да се определи данъчното третиране, документиране и отчитане на тези доставки, които българското дружество осъществява, включително като лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка на ЕС - Германия, следва да се определи мястото на изпълнение на доставките.
Съгласно чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Аналогични са разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Предвид описаното, че стоките се намират в склад в Германия, от който се продават и транспортират до крайни клиенти, установени в ЕС и трети страни, на основание чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО, съответно чл. 12, ал. 2 от ЗДДС, доставките са с място на изпълнение там, където стоката се намира към момента на започване на превоза й - в случая Германия. Следователно доставките са с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 111а, ал. 1 от ЗДДС, който транспонира нормата на чл. 219а, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, общото правило за документирането/фактурирането на доставките е, че се прилагат правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката на стоки или услуги. В тази връзка, както и предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 3, т. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, съгласно която доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка, следва, че доколкото в описания случай доставката е с място на изпълнение на територията на Германия, за документирането на доставките следва да се приложат правилата на немското законодателство.
Тъй като мястото на изпълнение на доставките към клиенти, установени в ЕС и трети страни, е извън територията на страната и стоките не се транспортират до територията на България, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не възниква задължение за начисляване на български данък върху добавената стойност по реда на ЗДДС.
От изложеното следва, че по отношение на доставките, извършени от склада в Германия, относно дължимостта на ДДС, евентуалните задължения и документирането на доставките, дружеството следва да се запознае със законодателството на съответната държава членка в областта на ДДС, включително и под кой идентификационен номер по ДДС следва да бъде идентифицирано лицето в издаваните фактури. Това се налага, тъй като правилата за ДДС могат да се прилагат по различен начин в отделните държави от ЕС. НАП, включително дирекция ОДОП, не е компетентна да разяснява законодателството на друга държава членка в областта на ДДС.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В случаите, в които доставките, които дружеството извършва, следва да се осъществят под идентификационния му номер в Германия и да се документират по законодателството на тази държава членка, същите не следва да бъдат отразявани в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Не е нарушение, ако тези фактури бъдат включени в колона 23 от дневника за продажби.
В случай че за вече реализираните доставки от страна на дружеството е допуснато грешно данъчно третиране и се дължи данък на територията на Германия, където следва да се счете, че е мястото на изпълнение на доставките, задълженото лице може да предприеме действия по коригиране на недължимо начисления и внесен ДДС на територията на страната.
Посочено е, че нееднократно Съдът на Европейския съюз постановява, че за да осигурят спазването на принципа на неутралност на ДДС, държавите членки следва да предвидят в националните си законодателства възможност данъчно задължените лица да коригират всеки некоректно начислен данък, без значение дали към момента на корекцията рискът от загуба на данъчни приходи е напълно елиминиран или не, стига лицето да покаже, че е действало добросъвестно.
В тази връзка се подчертава, че при грешно данъчно третиране, включително и при сгрешен идентификационен номер по ДДС при идентифициране на лицето в издаваните фактури, корекциите на грешки, допуснати от данъчно задължените лица при документиране на доставките с фактури или известия, са предвидени в националното законодателство и се извършват по реда на чл. 116 от ЗДДС, а не чрез издаване на кредитно известие.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС доставчикът е длъжен да издаде известие към издадена фактура при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето й.
Извод: 1) Доставките от склада в Германия са с място на изпълнение в Германия и не подлежат на облагане с български ДДС по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС; 2) Документирането им следва да се извършва по немското законодателство и тези доставки не следва да се отразяват в дневника за продажби по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като не е нарушение, ако фактурите се включат в колона 23; 3) При грешно данъчно третиране и недължимо начислен български ДДС корекциите се извършват по реда на чл. 116 от ЗДДС, а не чрез издаване на кредитно известие по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС.
