Изх. № 08-М-5
Дата: 18.08.2015 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4
Относно: прекратяване на данъчното облагане при отказ от право на собственост
върху лек автомобил
В отговор на поставения въпрос относно отказ от право на собственост върху лек автомобил и свързаните с него последици за данъчното му облагане изразявам следното становище:
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността.
Отказът от право на собственост поначало е неформален акт. Отказът от право на собственост върху недвижим имот е изричен и формален акт, облечен в писмена форма с нотариална заверка на подписа, който подлежи на вписване в имотния регистър.
Той няма за краен ефект облагодетелстване на трето лице, тъй като не се извършва в чужда полза.
С волеизявлението за отказ от право на собственост върху определена вещ, тя попада в категорията на т. нар. "безстопанствени имущества". С редакцията на разпоредбите на чл. 3, т. 5 от Закона за държавната собственост и чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската собственост бе отменено правилото, по силата на което държавата придобива имущества, които нямат друг собственик /с изключение на недвижимите имоти, трансформиращи се в общинска собственост/. Действащото законодателство урежда възможността безстопанствена вещ да бъде придобита по давност.
При така сложилата се ситуация партидата на отказалия се собственик на лек автомобил следва да бъде закрита на основата на нотариално заверената декларация за отказ от право на собственост. Партида на друг собственик не може да бъда открита, тъй като вещта е безстопанствена.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР: /п/
/Г. ДИМИТРОВА/
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено заявява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната уредба на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността.
По начало отказът от право на собственост е неформален акт. Изключение е отказът от право на собственост върху недвижим имот, който представлява изричен и формален акт в писмена форма с нотариална заверка на подписа и подлежи на вписване в имотния регистър. Този отказ няма за краен ефект облагодетелстване на трето лице, тъй като не се извършва в чужда полза.
С волеизявлението за отказ от право на собственост върху определена вещ, вещта преминава в категорията на т.нар. "безстопанствени имущества". С редакцията на разпоредбите на чл. 3, т. 5 от Закона за държавната собственост и чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската собственост е отменено правилото, по силата на което държавата придобива имущества, които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които се трансформират в общинска собственост. Действащото законодателство предвижда възможност безстопанствена вещ да бъде придобита по давност.
При тази правна уредба, при отказ от право на собственост върху лек автомобил, партидата на отказалия се собственик следва да бъде закрита въз основа на нотариално заверената декларация за отказ от право на собственост. Партида на друг собственик не може да бъде открита, тъй като вещта е безстопанствена.
Извод: При отказ от право на собственост върху лек автомобил, удостоверен с нотариално заверена декларация, данъчната партида на досегашния собственик се закрива и не се открива партида на нов собственик, тъй като автомобилът придобива характер на безстопанствена вещ.
