1_ИТ-00-93/26.10.2016
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4
ОТНОСНО: Приложението на Кодекса за социално осигуряване/КСО/
Търговско дружество с ограничена отговорност е вписано в регистъра на земеделските стопани. Управителят, който е и съдружник в дружеството, се осигурява на основание договор за управление и контрол.
В тази връзка поставяте въпроса дали управителя следва да се самоосигурява и като физическо лице-земеделски стопанин?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос изразяваме следното принципно становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване за ДОО. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност - чл.6, ал.2 от КСО.
На основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО управителите на търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица). Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаг-раждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотно-шението по чл.6, ал.3, точки 7, 8, 9 и 10 от КСО.
Условията и редът за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл.7, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, се определят с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Съгласно чл.5, ал.1 от същата всеки земеделски стопанин физическо лице или едноличен търговец се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер /ЕГН/, а юридическото лице - с единния идентификационен код /ЕИК/ по БУЛСТАТ.
Регистрирани земеделски стопани по смисъла на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред - §1, ал.1, т.5 от ДР.
Съгласно чл.4, ал.3, т.4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт /за фонд "Пенсии"/. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/. Същите са самоосигуряващи се лица. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - чл.6, ал.8 от КСО. Минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани за 2016 г. е в размер на 300 лв.
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО.
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи непреработена растител-на и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава /§1, т.9 от ДР на КСО/.
Предвид гореизложеното, независимо, че дружеството е регистрирано в регистъра на земеделските стопани, управителят и съдружник на дружеството не се счита за регистриран земеделски стопанин, тъй като не отговаря на дефиницията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Ето защо, ако в качеството си на физическо лице не сте вписан в регистъра на земеделските стопани по установения ред, не попадате в хипотезата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО и съответно нямате основание да се осигурявате по реда, предвиден за осигурява-не на регистрираните земеделски стопани.
В качеството си на управител на търговското дружество, в случай че Ви е определено възнаграждение като такъв следва да се осигурявате на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Считаме за необходимо да посочим, че в случаите когато съдружник на ООД упражнява трудова дейност /положен личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение/ в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител, същият подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Търговско дружество с ограничена отговорност е вписано в регистъра на земеделските стопани. Управителят, който е и съдружник в дружеството, се осигурява на основание договор за управление и контрол.
Въпрос: Дали управителят следва да се самоосигурява и като физическо лице - земеделски стопанин?
Трудовата дейност е основната правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 7, 8, 9 и 10 от КСО.
Условията и редът за регистриране на земеделските стопани съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители се определят с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Съгласно чл. 5, ал. 1 от тази наредба всеки земеделски стопанин - физическо лице или едноличен търговец - се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер (ЕГН), а юридическото лице - с единния идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ.
Регистрирани земеделски стопани по смисъла на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред - § 1, ал. 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (за фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО. Тези лица са самоосигуряващи се. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - чл. 6, ал. 8 от КСО. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани за 2016 г. е 300 лв.
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава - § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на КСО.
Предвид изложеното, независимо че дружеството е регистрирано в регистъра на земеделските стопани, управителят и съдружник на дружеството не се счита за регистриран земеделски стопанин, тъй като не отговаря на дефиницията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО. Ето защо, ако в качеството си на физическо лице не сте вписан в регистъра на земеделските стопани по установения ред, не попадате в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и съответно нямате основание да се осигурявате по реда, предвиден за осигуряване на регистрираните земеделски стопани.
В качеството си на управител на търговското дружество, в случай че Ви е определено възнаграждение като такъв, следва да се осигурявате на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Същевременно се посочва, че когато съдружник на ООД упражнява трудова дейност (положен личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение) в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител, същият подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Извод: Управителят - съдружник в дружеството, което е регистрирано като земеделски стопанин, не се счита за регистриран земеделски стопанин, освен ако като физическо лице не е вписан в регистъра по установения ред, поради което не следва да се самоосигурява като регистриран земеделски стопанин, а се осигурява като управител по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а при упражняване на личен труд извън управлението - и по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
