НАП: Корекция на данъчен кредит при разваляне на доставка и издаване на кредитно известие по ЗДДС

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изложена е следната фактическа обстановка:

През месец декември 2015 г. "XXX" ЕООД е сключило договор с контрагент, по силата на който дружеството ще закупи оборудване за супермаркети на стойност около 4 000 000,00 лв. Плащането е разсрочено на 120 месечни вноски. Към датата на изготвяне на запитването са изплатени около 20% от дължимата сума. В резултат на извършеното плащане за дружеството е възникнал ДДС за възстановяване в размер на около 660 000,00 лв. По този повод на дружеството е възложена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС, която към момента на изготвяне на запитването не е приключила.

Впоследствие дружеството е установило, че стоките, предмет на сделката, са заложени по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ), поради което е взето решение сделката да бъде развалена, като стоките бъдат върнати на продавача срещу връщане на платената сума.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Какви действия следва да предприеме дружеството?

Въпрос 2: Следва ли да бъде уведомен ревизиращия екип за взетото решение за разваляне на сделката и за това, че дружеството не желае да му бъде възстановен формирания резултат за възстановяване?

Въпрос 3: Може ли ревизиращият екип да прихване декларирания резултат за възстановяване срещу съответното задължение, което предстои да възникне?

Въпрос 4: Задължен ли е ревизиращият екип, при подадено искане от дружеството в хода на ревизията, да възстанови данъка след извършване на проверка?

Въпрос 5: Следва ли дружеството да представи на ревизиращия екип доказателства за учредения особен залог?

По първи въпрос

Съгласно разпоредбите на чл. 115 от ЗДДС при разваляне на доставка се издава кредитно известие. То следва да съдържа реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, както и допълнителните реквизити по чл. 115, ал. 4 от ЗДДС, а именно: номера и датата на фактурата, към която е издадено известието, и основанието за неговото издаване. Известието се издава от доставчика в два екземпляра - по един за всяка от страните.

По силата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС дружеството е длъжно да отрази полученото кредитно известие в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено. По този начин съответната сума ще повлияе върху резултата за периода по смисъла на чл. 88 от ЗДДС и, в случай че резултатът е данък за внасяне, той следва да бъде внесен по реда и в сроковете, посочени в чл. 89 от ЗДДС.

Извод: При разваляне на сделката следва да се издаде кредитно известие по чл. 115 от ЗДДС, което да се отрази в дневника за покупки по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, като резултатът за периода се формира по чл. 88 от ЗДДС и при данък за внасяне той се внася по чл. 89 от ЗДДС.

По втори въпрос

Няма пречка ревизиращият екип да бъде уведомен за взетото от дружеството решение за разваляне на сделката и за нежеланието му да му бъде възстановен формирания резултат за възстановяване. Това обаче не може да бъде основание за прекратяване на ревизионното производство, нито за отказ да бъде възстановен данъкът, в случай че дружеството има право на това.

Извод: Дружеството може да уведоми ревизиращия екип за решението си, но това не е основание нито за прекратяване на ревизията, нито за отказ от възстановяване на данъка при наличие на право на възстановяване.

По трети въпрос

Една от функциите на ревизионния акт, посочени в чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК, е прихващането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. За да бъдат прихванати, двете насрещни задължения трябва да бъдат изискуеми. Това означава, че вземането на дружеството не може да бъде прихванато срещу негово бъдещо, невъзникнало задължение.

В конкретния случай, за да бъде извършено прихващането, е необходимо:

• да възникне задължението;
• да изтече срокът за неговото изпълнение (задължението да стане изискуемо);
• да бъде инициирана процедурата за прихващане съобразно разпоредбите на чл. 129 от ДОПК.

Следва да се има предвид, че в хода на ревизията преценката за извършването на прихващане или възстановяване се прави от органите, компетентни да издадат ревизионния акт.

Извод: Прихващане по чл. 118, ал. 1, т. 1 и чл. 129 от ДОПК е възможно само между изискуеми насрещни задължения; декларираният резултат за възстановяване не може да се прихваща срещу бъдещо, невъзникнало задължение, като решението за прихващане или възстановяване се взема от органите, издаващи ревизионния акт.

По четвърти въпрос

Съгласно чл. 92, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДС, когато е започнала ревизия, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт.

Изключение от това правило е предвидено в случаите, в които ревизираното лице е предоставило обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. В тези случаи срокът за възстановяване до размера на обезпечението е пет дни от предоставянето му.

Извод: При започнала ревизия данъкът се възстановява в срока за издаване на ревизионния акт по чл. 92, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДС, освен ако е предоставено обезпечение, при което възстановяването до размера на обезпечението се извършва в 5-дневен срок от предоставянето му.

По пети въпрос

Съгласно чл. 37 от ДОПК лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.

На това задължение на лицето съответства задължението на органа по приходите да обсъди представените доказателства, подлагайки ги на обективна оценка и анализ. Органът по приходите има право да изисква писмено от лицето представянето на доказателства в определен от него срок, а в случай че те не бъдат представени, той може да приеме, че те не съществуват и да преценява само доказателствата, събрани в хода на производството.

Извод: Лицето е длъжно по чл. 37 от ДОПК да представи всички относими доказателства, включително за учредения особен залог, като органът по приходите ги оценява обективно и при непредставянето им може да приеме, че не съществуват и да се позове само на събраните по производството доказателства.

Заключителни бележки

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при фактическа обстановка, съответстваща на описаната; при различни факти не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.