Изх. № М-94-Л-29
Дата: 21.04.2020 год.
ДР на ЗДДС, §1, т.84;
ДР на Наредба №Н-18/2006 г.1 §1, т.19;
Наредба №Н-18/2006 г.1 Приложение №29.
ОТНОСНО: Въпрос във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.)
Предоставям Ви отговор на въпрос, поставен във Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с №М-94-Л-29/17.01.2020 г. във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г.
Въпрос:
В случай на физически магазин, който няма да прави електронен магазин, попадат ли в обхвата на СУПТО програмите е-Кочан/Онлайн кочан, фактури написани на Word или Excel при условие, че те ще съдържат само името на услуга, и данните на доставчик и получател? И могат ли тези програми да се използват за фактуриране, така че да не попадат в обхвата на СУПТО?
Отговор:
Съгласно §1, т. 84 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) "Софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. Определение на понятието "управление на продажбите" е дадено в §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., а именно: управление на продажбите чрез използване на СУПТО е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане.
В случай, че използваният от Вас софтуер притежава посочените характеристики, той се явява СУПТО по смисъла на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. и следва да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29/2006 г.
Необходимо е да имате предвид и следното: Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите лицата следва да посочват идентификационни данни и адреса си за кореспонденция. Съгласно чл. 84, ал. 1 идентификацията включва името/наименованието, адреса по чл. 8 от ДОПК и ЕИК/ЕГН. Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код (ЕИК) БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер (ЕГН), съответно личен номер на чужденец (ЛНЧ), и чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен по реда на Закона за търговския регистър.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
Въпрос: В случай на физически магазин, който няма да прави електронен магазин, попадат ли в обхвата на СУПТО програмите е-Кочан/Онлайн кочан, фактури написани на Word или Excel при условие, че те ще съдържат само името на услуга, и данните на доставчик и получател? И могат ли тези програми да се използват за фактуриране, така че да не попадат в обхвата на СУПТО?
Съгласно §1, т. 84 от ДР на ЗДДС "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Определение на понятието "управление на продажбите" е дадено в §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., като управление на продажбите чрез използване на СУПТО е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в това определение, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане.
В случай че използваният от Вас софтуер притежава посочените характеристики, той се явява СУПТО по смисъла на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. и следва да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 към Наредба №Н-18/2006 г.
Извод: Програмите е-Кочан/Онлайн кочан, както и фактуриране чрез Word или Excel, попадат в обхвата на СУПТО, ако софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни информация за продажбите (количество, вид, цена) и отразява предоставянето/заплащането; в такъв случай трябва да отговаря на изискванията на Приложение №29 към Наредба №Н-18/2006 г.
Необходимо е да се има предвид и следното:
Съгласно чл. 85 от ДОПК в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите лицата следва да посочват идентификационни данни и адреса си за кореспонденция.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от ДОПК идентификацията включва името/наименованието, адреса по чл. 8 от ДОПК и ЕИК/ЕГН. Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код (ЕИК) БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер (ЕГН), съответно личен номер на чужденец (ЛНЧ), и чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен по реда на Закона за търговския регистър.
Извод: При кореспонденция с НАП лицата са длъжни да посочват пълните си идентификационни данни и адрес за кореспонденция съгласно чл. 84 и чл. 85 от ДОПК, като идентификацията се извършва с ЕИК/ЕГН/ЛНЧ според вида на лицето и приложимия регистър.
