НАП: Корекция на данъчен кредит по ЗДДС при брак на опаковки вследствие на нови изисквания за етикетиране на храните

3_36/06.01.2015 г.

ЗДДС, чл. 79, ал. 3;

ЗДДС, чл. 80, ал. 2, т. 1

Относно: данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на брак на опаковки, неотговарящи на изискванията на Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните, в сила от 13.12.2014 г.

Според изложеното в запитването "Л" ЕООД е с основна дейност преработка, пакетиране и продажби на едро на кафе и смеси от кафе, сухо мляко, сметана, чай и др. подобни. Дружеството е закупило, съответно е ползвало данъчен кредит и към
настоящия момент разполага с налични опаковки, със съответните надписи, съобразени с изискванията на нормативните документи, действали до сега. Наличните опаковки са на стойност около ......... лв. Съгласно новите правила, регламентирани от Регламент (ЕС) №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите и съответно Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните, в сила от 13.12.2014 г., приета с Постановление № 383 от 04.12.2014 г. на Министерски съвет (МС), тези опаковки не могат да бъдат използвани и се налага същите да бъдат бракувани.

Във връзка с горното е поставен въпросът следва ли при бракуване на наличните опаковки да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 06.01.2015 г.) изразяваме следното становище:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

В чл. 80 на ЗДДС са разписани изключения от горната хипотеза, а именно - ограничения за извършване на корекции.

По смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗДДС, корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила.

За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието "непреодолима сила" следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, съгласно който "непреодолима сила" е "непредвидено или непреодолимо събитие от извънреден характер". Като непреодолима сила следва да се третират природни явления, като земетресения, наводнения, свлачища на земни пластове, лавини, пожари, епидемии, химическо и бактериологично заразяване, когато са причинени жертви и тежки щети на собствеността или са застрашени здравето и животът на населението. Непреодолима сила могат да бъдат и други явления от обществения живот - хиперинфлация, стачки, военни действия, правителствени забрани и пр.

Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение. Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.

Следователно, за да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, но да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Невъзможността може да бъде както физическа, така и юридическа, като юридически невъзможно е изпълнението, когато неговото извършване е невъзможно или непозволено по действащото право. Актове на държавни органи, въвеждането на последващи разрешителни и лицензионни режими или последващи нормативни изисквания за упражняването на една дейност, могат да доведат до юридическа невъзможност да се изпълни едно задължение и да се възприемат като непреодолима сила.

С ПМС № 383 от 04.12.2014 г. е приета Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните (обн. ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г.). Със същата се определят изискванията за етикетирането, представянето и рекламирането на храните с цел гарантиране на правото на потребителите на информация, както и представянето на хранителна информация при етикетирането на храните, включително и в случаите на предявяване на хранителни претенции. Съгласно чл. 2 от наредбата храните се етикетират в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304 от 22.11.2011 г.).

В описания случай по силата на наредба, приета с постановление на МС се въвеждат нови изисквания за етикетирането, представянето и рекламирането на храните, което обстоятелство е непредвидимо и непреодолимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето. Същото може да се квалифицира като непреодолима сила по смисъла на Търговския закон. Ако дружеството разполага с документи, доказващи, че бракуването на опаковките е следствие от приложението на цитираната наредба, тъй като не отговарят на изискванията на същата, ще е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и корекции по чл. 79, ал. 3 от закона няма да се извършват.