ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-99/20.03.2025 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
Посочвате, че Ви предстои преместване от Германия в България. Продължавате да работите за същия работодател изцяло от дома си в България.
Поставяте въпрос:
Как се облага доходът Ви от чуждестранен работодател?
С оглед изложената фактическа обстановка и въз основа на действащото законодателство, изразявам следното становище:
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
От запитването Ви може да се направи извод, че сте местно лице за България и в тази връзка сте носител на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в страната, така и от източници в чужбина. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.
По силата на § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната. Доколкото в конкретния случай трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ).
В случаите, когато чуждестранното лице - платец на дохода не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, то няма задължението да определя и удържа авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи, като това става с подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Предвид разпоредбите на чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ местните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Посочено е, че Ви предстои преместване от Германия в България и ще продължите да работите за същия работодател, като полагате труда си изцяло от дома си в България.
Въпрос: Как се облага доходът Ви от чуждестранен работодател?
Квалифицирането на физическо лице като местно или чуждестранно е определящо за данъчните му задължения. На основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
При наличие на една от тези хипотези лицето се счита за местно по смисъла на ЗДДФЛ, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
От изложеното в запитването се прави извод, че сте местно лице за България и следователно сте носител на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в страната, така и от източници в чужбина.
Извод: При посочените факти Вие се третирате като местно физическо лице и подлежите на облагане в България за всички свои доходи, независимо дали са от източник в страната или в чужбина.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България. За определяне на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или за чуждестранен работодател.
По силата на § 1, т. 26, буква "е" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Тъй като в конкретния случай трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
Извод: Доходът от труд, който полагате от България за чуждестранния работодател, се счита за доход от източник в България и се облага по реда за трудови правоотношения с 10% данък върху общата годишна данъчна основа.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходите от трудови правоотношения по принцип се определя от работодателя месечно, на базата на месечната данъчна основа.
Съгласно § 1, т. 27, буква "а" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Когато чуждестранното лице - платец на дохода не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, то няма задължение да определя и удържа авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
В тези случаи задължението за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило доходите, като това се извършва чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ местните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от допълнителните разпоредби на закона, са задължени да подават годишна данъчна декларация.
Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: Ако чуждестранният платец на дохода не е "работодател" по смисъла на ЗДДФЛ и не удържа авансов данък, Вие като местно физическо лице сте длъжни сами да определите, декларирате и внесете данъка чрез годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срока от 10 януари до 30 април на следващата година.
Становището е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. Ако в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Правните изводи са валидни само при описаната от Вас фактическа обстановка и не могат да бъдат противопоставяни на органите по приходите при установяване на различни факти по реда на ДОПК.
