Изх. № 94-П-211
Дата: 10.04.2020 год.
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 6;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 6;
КСО, чл. 5, ал. 2.
ОТНОСНО:прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 6 отНаредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ)
Във Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №94-П-211/23.03.2020 г, е изложена следната фактическа обстановка:
Като самоосигуряващо се лице извършвате трудова дейност и се осигурявате без прекъсване в това си качество от 1 юли 2000 г. до този момент. Внасяли сте дължимите осигурителни вноски, подавали сте данни по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От 28.04.2017 г. Ви е отпусната наследствена пенсия за починалия Ви съпруг. В качеството си на пенсионер продължавате да извършвате трудова дейност, но не сте подали декларация по реда на НООСЛБГРЧМЛ, с която да заявите желанието си за осигуряване. Такава декларация подавате на 17.03.2020 г.
Контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ) са констатирали посочените обстоятелства и считат, че за периода от 28.04.2017 г. до 16.03.2020 г. включително не е следвало да се осигурявате и не може да Ви бъде зачетен осигурителен стаж.
При така посочените обстоятелства молите да Ви бъде зачетен за осигурителен стаж периода от датата на отпускане на наследствена пенсия до датата на подаване на декларацията по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са обхванати от разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 на кодекса. Същите лица, във връзка с упражняваната от тях трудова дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигуряването за допълнителния по своя характер риск не е задължително, а възниква само по желание на самоосигуряващото се лице (по негов избор). Важно е да се отбележи, че упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена (чл. 10, ал. 2 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 от кодекса самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от същата при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на агенцията, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Със същата декларация се осъществява и правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Видно от тези разпоредби правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е еx lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ урежда изрично формата и реда, по който самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, може да реализира волеизявлението си да се осигурява. За тази цел трябва да попълни декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП и подаде декларацията в компетентната териториална дирекция на НАП. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата. С въвеждането на института на декларация, като форма за волеизявление на лицето, законодателят имплицитно е изключил избора да се осъществява чрез конклудентни действия (например чрез внасяне на осигурителни вноски) и би било неправомерно тези действия да се считат за приравнени на декларативния принцип, уреден с разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
След като лицето не е изразило желанието си да се осигурява чрез подаване на декларация, няма основание за зачитане на осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса не е прекъсната.
Важно е да се отбележи, че доколкото в КСО е налице правната възможност по чл. 4, ал. 6, съответно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, то за целите на здравното осигуряване в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) такава правна възможност няма предвидена. Пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, дължат здравноосигурителни вноски за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело №2 от 2017 г. (обн. ДВ бр. 53 от 4 юли 2017 г.)във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Следователно на основание чл. 39 от ЗЗО самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице има задължение да подава данни за здравно осигуряване по реда на отменената Наредба №Н-8 и действащата Наредба №Н-13. В този аспект подадените декларации обр. №1 за въпросните периоди не трябва да бъдат заличени, а коригирани, като се запазят данните за здравно осигуряване.
Следва да се отбележи, че недължимо платени суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В писмо, постъпило в ЦУ на НАП на 23.03.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Като самоосигуряващо се лице извършвате трудова дейност и се осигурявате без прекъсване в това си качество от 1 юли 2000 г. до момента. Внасяли сте дължимите осигурителни вноски и сте подавали данни по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От 28.04.2017 г. Ви е отпусната наследствена пенсия за починалия Ви съпруг. В качеството си на пенсионер продължавате да извършвате трудова дейност, но не сте подали декларация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), с която да заявите желанието си за осигуряване. Такава декларация подавате на 17.03.2020 г.
Контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ) са констатирали тези обстоятелства и считат, че за периода от 28.04.2017 г. до 16.03.2020 г. включително не е следвало да се осигурявате и не може да Ви бъде зачетен осигурителен стаж.
При така посочените обстоятелства молите да Ви бъде зачетен за осигурителен стаж периодът от датата на отпускане на наследствената пенсия до датата на подаване на декларацията по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Въпрос: Може ли да Ви бъде зачетен за осигурителен стаж периодът от 28.04.2017 г. до 16.03.2020 г. при наличие на внесени осигурителни вноски, но без подадена декларация по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ до 17.03.2020 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище.
Правен статус на самоосигуряващите се лица и възникване на осигуряването
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица са обхванати от разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Във връзка с упражняваната от тях трудова дейност те подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство по чл. 4, ал. 4 от КСО. Осигуряването за този допълнителен риск не е задължително и възниква само по желание на самоосигуряващото се лице.
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това следва от чл. 10 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Извод: Самоосигуряващите се лица по чл. 5, ал. 2 от КСО се осигуряват задължително при упражняване на трудова дейност, но ако им е отпусната пенсия, осигуряването им за държавното обществено осигуряване е по тяхно желание по чл. 4, ал. 6 от КСО.
Ред за осигуряване на самоосигуряващите се лица и декларацията по НООСЛБГРЧМЛ
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден в НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Със същата декларация се упражнява и правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО за осигуряване и за общо заболяване и майчинство.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. От тези разпоредби следва, че правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване възниква ex lege с настъпването на факта на отпускане на пенсията, без да са необходими допълнителни действия от тяхна страна.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 6, изречение второ от НООСЛБГРЧМЛ изрично урежда формата и реда, по който самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия, може да реализира волеизявлението си да се осигурява. За тази цел лицето трябва да попълни декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП и да я подаде в компетентната териториална дирекция на НАП. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата.
С въвеждането на института на декларацията като форма за волеизявление законодателят имплицитно е изключил възможността изборът да се осъществява чрез конклудентни действия, като например внасяне на осигурителни вноски. Би било неправомерно тези действия да се приравняват на декларативния принцип, уреден в чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
След като лицето не е изразило желанието си да се осигурява чрез подаване на декларация, няма основание за зачитане на осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекъсната.
Извод: За самоосигуряващо се лице - пенсионер осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от датата на подаване на декларацията по чл. 1, ал. 2 и ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ; внесени вноски без подадена декларация не пораждат осигурителен стаж за периода преди подаването.
Здравно осигуряване на самоосигуряващи се пенсионери
Отбелязва се, че доколкото в КСО е предвидена правна възможност по чл. 4, ал. 6, съответно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, за целите на здравното осигуряване в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) такава правна възможност не е предвидена. Пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, дължат здравноосигурителни вноски за тази дейност, независимо че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.
В тази връзка се посочва Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г. (обн. ДВ, бр. 53 от 4 юли 2017 г.) относно искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.
Следователно, на основание чл. 39 от ЗЗО самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице има задължение да подава данни за здравно осигуряване по реда на отменената Наредба № Н-8 и действащата Наредба № Н-13.
В този аспект подадените декларации образец № 1 за разглежданите периоди не следва да бъдат заличени, а да бъдат коригирани, като се запазят данните за здравно осигуряване.
Извод: Независимо от правото по чл. 4, ал. 6 от КСО да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване, самоосигуряващите се пенсионери дължат здравноосигурителни вноски и следва да запазят и коригират данните за здравно осигуряване в декларации образец № 1, без те да се заличават.
Недължимо платени осигурителни вноски
Посочва се, че недължимо платени суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Извод: Недължимо внесените осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за периода, през който не е подадена декларация по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на ДОПК.
Краен отговор по поставения въпрос
С оглед на изложеното, за периода от 28.04.2017 г. до 16.03.2020 г., през който Ви е отпусната наследствена пенсия и не е подадена декларация по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, не може да Ви бъде зачетен осигурителен стаж за държавното обществено осигуряване, независимо че сте упражнявали трудова дейност и сте внасяли осигурителни вноски. Осигуряването Ви като самоосигуряващо се лице - пенсионер възниква от датата на подаване на декларацията - 17.03.2020 г. Подадените декларации образец № 1 за този период следва да бъдат коригирани, като се запазят данните за здравно осигуряване, а недължимо внесените осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване подлежат на прихващане или възстановяване по реда на ДОПК.
Извод: Периодът от 28.04.2017 г. до 16.03.2020 г. не се зачита за осигурителен стаж за държавното обществено осигуряване поради липса на подадена декларация по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, но за същия период се дължат и следва да се запазят данните за здравно осигуряване; недължимо платените вноски за ДОО подлежат на прихващане или възстановяване по ДОПК.
