НАП: Издаване на фактури от нерегистрирани по ЗДДС лица и задължение за регистрация по чл. 97а при услуги към чуждестранно юридическо лице

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

ЕФР е юридическо лице с нестопанска цел и призната общественополезна (идеална) цел на дейност в Германия, регистрирано в Районния съд на град М...., основано през 2006 г. Целта на дейност на ЕФР, за която е освободен от данъци, е "подпомагане на развитието". Сдружението основно работи в Германия и България, като на доброволни начала подпомага лечение на тежко болни български пациенти в Германия, подобряване квалификацията на български лекари, проекти за култура и обмен, подобряване образованието на бежанци в Германия и други дейности, свързани с развитието.

ЕФР не ползва средства на ЕС или друг вид държавно финансиране. За финансиране на идеалните си цели сдружението има право да извършва и услуги, но основната част от финансирането е от доброволни дарения.

Поради плащания от страна на сдружението за услуги в България все по-често се налага да бъдат издавани фактури на сдружението. Българските фирми изпитват принципни затруднения при издаването на фактури, което затруднява работата на сдружението. Често се заявява, че българска фирма, която няма регистрация по ЗДДС, няма право да издава фактура, "защото НАП щели да й направят ревизия и да я задължат да се регистрира по ЗДДС и да й напишат акт". Въпросните фирми са малки, но сдружението предпочита да ги подпомага, като им дава поръчки.

ЕФР към момента няма регистрация за целите на ДДС в Германия и няма немски данъчен номер.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Имат ли право малки български фирми, които не са регистрирани по ЗДДС лица, да издават обикновена фактура за закупени от сдружението (немско юридическо лице) стоки и услуги?

Въпрос 2: Имат ли право български фирми, които не са регистрирани по ЗДДС, да издават обикновена фактура, ако сдружението (немско юридическо лице) се регистрира за целите на ДДС в Германия?

Предвид приложимите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е изложено следното становище:

1. Задължение за издаване на фактура и кръг на лицата

Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга. Разпоредбата не поставя условие лицето да е регистрирано по ЗДДС, поради което се прилага и за лица, които нямат регистрация по този закон.

В чл.113, ал.3 от ЗДДС са посочени случаите, при които фактура може да не се издава:

• за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
• за доставки на финансови услуги по чл.46 от закона;
• за доставки на застрахователни услуги по чл.47 от закона;
• за продажба на самолетни билети;
• при безвъзмездни доставки;
• за доставки на услуги по глава осемнадесета от закона;
• за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършваните от тях доставки се издава документ по реда на специален закон или се издава сметка за изплатени суми или документ по чл.9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица или издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Когато издаването на фактура не е задължително, тя може да се издаде по желание на доставчика или на получателя, като всяка от страните е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването й - чл.113, ал.6 от ЗДДС.

Определението за "данъчно задължено лице" е в чл.3, ал.1 от ЗДДС - всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Извод: Малки български фирми, които не са регистрирани по ЗДДС, но са данъчно задължени лица по смисъла на чл.3 от ЗДДС (извършват независима икономическа дейност), имат право и по принцип са задължени да издават фактура за извършените към ЕФР доставки, освен в изрично посочените в чл.113, ал.3 от ЗДДС изключения.

2. Задължение за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС и място на изпълнение на услугите

Относно твърдението на доставчиците, че са задължени да се регистрират по ЗДДС за предоставените на Европейски форум за развитие услуги, се посочва, че на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС за българските доставчици възниква задължение за регистрация по ЗДДС, когато предоставят услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

При определяне дали лицата са данъчно задължени или данъчно незадължени следва да се имат предвид разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.

Съгласно чл.18, т.1, б."а" от Регламент № 282/2011 доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, освен ако не разполага с информация за противното, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът е получил потвърждение за валидността на този номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС.

Съгласно чл.18, т.1, б."б" от Регламент № 282/2011, когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв, и доставчикът се снабди с друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на предоставената информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност (включително проверки на самоличността и плащанията), доставчикът може да счита получателя за данъчно задължено лице.

При условие, че ЕФР, в качеството си на получател на услуги, е регистрирано за целите на ДДС лице в Германия или е подало заявление за регистрация съгласно текстовете на Регламент № 282/2011, то има статут на данъчно задължено лице и мястото на изпълнение на предоставените му услуги ще е на територията на държавата членка, където сдружението е установило независимата си икономическа дейност.

В този случай за българския доставчик на услуги възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или настъпване на данъчното събитие).

Когато услугите се предоставят на данъчно незадължено лице, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.

Доставчик на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационен номер по ДДС и не е предоставил информация или доказателства, че е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, като доставчикът използва обичайните търговски мерки за сигурност и проверка на информацията (текстът в становището е прекъснат, но логиката следва от цитираните разпоредби на Регламент № 282/2011).

Извод: Ако ЕФР е или се регистрира за целите на ДДС в Германия (или е подал заявление за такава регистрация и са налице доказателства по чл.18 от Регламент № 282/2011), той има статут на данъчно задължено лице и мястото на изпълнение на услугите по чл.21, ал.2 от ЗДДС е в Германия. В този случай за българските доставчици възниква задължение за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС, но това не отменя задължението/правото им да издават фактура. Ако ЕФР е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение по чл.21, ал.1 от ЗДДС е в България и за доставчиците не възниква регистрация по чл.97а, ал.2 само на това основание, като те отново имат право да издават фактура съгласно чл.113 от ЗДДС.