НАП: Осигурителен режим на собственик на търговско дружество – пенсионер по чл. 4, ал. 6 КСО

Фактическата обстановка е следната: собственик и управител на "ДОМ" ЕООД е СК, гражданин на Република Турция. Тя упражнява дейност като собственик на ЕООД и внася осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО в УПФ). На лицето е отпусната пенсия в Република Турция. В телефонен разговор е уточнено, че като собственик на "ДОМ" ЕООД СК упражнява дейност от 2021 г., а пенсията ѝ е отпусната през 2023 г. Няма договорено възнаграждение като управител по договор за управление и контрол на "ДОМ" ЕООД.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Подлежи ли на задължително осигуряване за ДОО и ДЗПО в УПФ като самоосигуряващо се лице СК и за кои социални рискове?

Въпрос 2: Следва ли да бъдат предоставени документи за упражненото право за пенсиониране от компетентните органи на Република Турция?

Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване за ДОО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, тоест за фонд "Пенсии". По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 4 от КСО. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход - чл. 6, ал. 9 от КСО.

На основание чл. 4, ал. 6 от КСО собствениците на търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за ДОО. Начинът и редът за изразяване на това волеизявление са регламентирани в чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

В КСО не е направено разграничение по отношение на осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от коя държава е отпусната. Поради това осигурителният режим "по свое желание" по чл. 4, ал. 6 от КСО се прилага и когато собственикът на търговското дружество е чужд гражданин и има отпусната пенсия от друга държава.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на тези, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.

От посочените разпоредби следва, че за СК, като собственик на "ДОМ" ЕООД, на която е отпусната пенсия, се прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Поради това тя не подлежи на задължително осигуряване за ДОО и съответно за ДЗПО в УПФ като самоосигуряващо се лице. Правото да не се осигурява възниква по силата на закона и не изисква допълнителни действия от нейна страна.

Извод: На първия въпрос се приема, че СК, като собственик на "ДОМ" ЕООД с отпусната пенсия, не подлежи на задължително осигуряване за ДОО и ДЗПО в УПФ като самоосигуряващо се лице поради приложението на чл. 4, ал. 6 от КСО, като правото да не се осигурява възниква по силата на закона.

Предвид факта, че пенсията е отпусната от чуждестранен осигурителен институт, при поискване от орган по приходите СК трябва да удостовери това обстоятелство с документ, издаден от компетентните власти на Република Турция, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, съгласно чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Извод: На втория въпрос се приема, че при поискване от орган по приходите СК следва да представи документ от компетентните органи на Република Турция за отпуснатата пенсия, придружен с точен превод на български език от заклет преводач, на основание чл. 55, ал. 1 от ДОПК.

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.