НАП: Облагане с данък върху превозните средства при изземване на МПС като веществено доказателство

Становището разглежда дължимостта на данък върху превозните средства за лек автомобил, иззет от органите на съдебната власт като веществено доказателство по досъдебно производство за кражба, за периода от изземването до връщането му на собственика.

Фактическата обстановка е следната:

• Лицето е закупило лек автомобил на 12.08.2010 г., който е регистриран в КАТ. Преди регистрацията е извършена стандартна служебна проверка, при която не са установени данни автомобилът да е обявен за откраднат.
• Автомобилът е регистриран на името на купувача и е издадено свидетелство за регистрация на МПС.
• Собственикът е подал в срок декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ в общината по постоянния си адрес за придобиването на МПС.
• На 26.09.2010 г. автомобилът е иззет от лицето като веществено доказателство по образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за кражбата на автомобила в Република Словения, извършена няколко дни преди регистрацията му в Република България.
• След изземването лицето е направило няколко опита за връщане на автомобила в свое държане с цел сваляне и връщане на държавните контролни номера, като е подавало искания до компетентните органи.
• На 24.09.2013 г. е издадено удостоверение от 5 РПУ - СДВР, от което е видно, че МПС е задържано като веществено доказателство и не се намира у лицето през периода на разследването.
• До този момент собственикът не е подавал в общината декларация за спиране на МПС от движение или документ, удостоверяващ, че автомобилът не е бил в негово владение през периода на разследването.
• На 24.09.2013 г. лицето подава в община Подуяне, отдел "МДТ", искане за отписване на автомобила от личната му партида, но получава уведомление, че е необходимо да представи документ от КАТ за прекратена регистрация за движение.
• На 14.10.2014 г. лицето подава в КАТ, отдел "Пътна полиция", искане за прекратяване регистрацията на автомобила, в което подробно излага обстоятелствата по случая и представя доказателства.
• Във връзка с това искане лицето получава отказ за дерегистрация на автомобила поради липса на държавните контролни номера, които не може да предостави, тъй като автомобилът не е в негово държане.
• На 09.06.2015 г. СДВР издава удостоверение, в което е посочено, че МПС е било предадено на служебен паркинг на 5 РПУ - СДВР за периода от 26.09.2010 г. до 04.06.2015 г., като на 04.06.2015 г. автомобилът е върнат на собственика му съгласно издадения от КАТ регистрационен талон.
• След отправено искане до общината лицето получава удостоверение от отдел "Общински приходи" - Подуяне, от което е видно, че има задължения за данък върху превозните средства и лихви в значителен размер за периода, през който автомобилът не е бил в негово държане и е бил задържан от МВР.
• Лицето счита, че ако заплати посочените задължения, плащането ще бъде недължимо, тъй като не по негова вина е било лишено от възможността да ползва автомобила през периода от 26.09.2010 г. до 04.06.2015 г.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Начислява ли се данък, респективно лихви за МПС, иззето като веществено доказателство по наказателно дело за времето, през което същото не е било в движение и в разпореждане на неговия собственик?

Въпрос 2: Налице ли са основания за освобождаване от данък за периода, през който МПС е било иззето като веществено доказателство?

Въпрос 3: Ако не са налице други основания, може ли в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 12 ЗМДТ (нова, в сила от 1.01.2015 г.)? Ако нормата би могла да се приложи, как следва да стане това - служебно или по искане на задълженото лице? Ако данъкът бъде платен от лицето - собственик, то по какъв ред той следва да претендира обратно недължимо платеното на общината, ако се прилага чл. 54, ал. 12 ЗМДТ?

Правен анализ

Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства.

В разглеждания случай е налице регистриран за движение в "Пътна полиция" лек автомобил, за който собственикът е подал декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за облагането му с данък върху превозните средства.

С промяната на чл. 58, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., е въведено общо правило, че облагането на моторните превозни средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията.

Това правило обхваща следните хипотези на прекратяване на регистрацията:

• напускане на страната;
• кражба;
• предаване за съхранение в собствен имот;
• след писмено уведомяване за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател за превозни средства, неподлежащи на възстановяване;
• при кражба;
• при конфискуване или отнемане в полза на държавата;
• при съхраняване на превозното средство в частен имот.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или друг компетентен орган.

В разглеждания случай, въз основа на акт на държавен орган, лицето е било лишено от ползването на автомобила (наложено е законово ограничение). Автомобилът практически е изведен от движение, а лицето е било лишено и от възможността да прекрати регистрацията му.

При логическо тълкуване на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ във връзка с въведените в Наредба № I-45 хипотези на основания за прекратяване на регистрацията на превозните средства се установява, че прекратяването на облагането не е свързано единствено с фактическото унищожаване на превозното средство, а и с прекратяване на ползването му на територията на страната от името на лицето - собственик.

Предвид правната възможност лицето да прекрати регистрацията на превозно средство и да се освободи от облагане при деклариране, че няма да го ползва, а ще го съхранява в частен имот (прекратяването на ползването се извършва по волята на лицето и се удостоверява с декларация), по аргумент за по-силно основание следва да се прекрати облагането в случай, че ползването се препятства от действие на държавен орган, който не е разрешил прекратяване на регистрацията.

Прекратяването на регистрацията на превозните средства е възприето в закона като формален правопораждащ/правопогасяващ факт, тъй като липсата на регистрация нормативно препятства движението на автомобилите по републиканската пътна мрежа, което е същинското основание за облагането им с данък върху превозните средства в лицето на собственика.

Очевидно през периода на изземването собственикът на превозното средство е бил в юридическа и фактическа невъзможност да го използва като такова.

Издаденото от СДВР удостоверение, в което е посочено, че МПС е било предадено на служебен паркинг, следва да се счита за доказателство за наличие на основание за прекратяване на облагането от месеца, следващ месеца на изземването, до момента на връщането му на лицето.

По силата на чл. 54, ал. 12 от ЗМДТ (нова, в сила от 01.01.2015 г.) при установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на задълженото лице.

Отговори по поставените въпроси

По въпрос 1

Въпрос 1: Начислява ли се данък, респективно лихви за МПС, иззето като веществено доказателство по наказателно дело за времето, през което същото не е било в движение и в разпореждане на неговия собственик?

С оглед на това, че автомобилът е бил иззет въз основа на акт на държавен орган, собственикът е бил лишен от възможността да го ползва и да прекрати регистрацията му, а издаденото от СДВР удостоверение доказва, че МПС е било предадено на служебен паркинг за периода от 26.09.2010 г. до 04.06.2015 г., се приема, че е налице основание за прекратяване на облагането от месеца, следващ месеца на изземването, до момента на връщането му.

Извод: За периода, през който МПС е било иззето като веществено доказателство и собственикът е бил в юридическа и фактическа невъзможност да го ползва, не следва да се начислява данък върху превозните средства и съответно лихви, като облагането се прекратява от месеца, следващ месеца на изземването, до месеца на връщането.

По въпрос 2

Въпрос 2: Налице ли са основания за освобождаване от данък за периода, през който МПС е било иззето като веществено доказателство?

Като се отчита, че прекратяването на регистрацията по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е формален правопогасяващ факт, но в случая собственикът е бил възпрепятстван от държавен орган да прекрати регистрацията, а ползването на автомобила е било фактически и юридически невъзможно, и като се приема, че удостоверението от СДВР доказва изваждането на автомобила от движение за посочения период, се приема, че е налице основание за прекратяване на облагането за този период.

Извод: Налице са основания за освобождаване от данък върху превозните средства за периода от месеца, следващ месеца на изземването на автомобила като веществено доказателство, до месеца на връщането му на собственика.

По въпрос 3

Въпрос 3: Ако не са налице други основания, може ли в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 12 ЗМДТ (нова, в сила от 1.01.2015 г.)? Ако нормата би могла да се приложи, как следва да стане това - служебно или по искане на задълженото лице? Ако данъкът бъде платен от лицето - собственик, то по какъв ред той следва да претендира обратно недължимо платеното на общината, ако се прилага чл. 54, ал. 12 ЗМДТ?

Съгласно чл. 54, ал. 12 от ЗМДТ, при установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на задълженото лице. В разглеждания случай удостоверението от СДВР за периода, през който МПС е било задържано като веществено доказателство и не се е намирало у собственика, представлява допълнително обстоятелство, релевантно за определяне размера на дължимия данък.

При наличие на такива допълнителни обстоятелства общинската администрация следва да определи дължимия данък, като вземе предвид периода, през който автомобилът е бил иззет и не е могъл да бъде ползван от собственика, и да съобщи на лицето размера на данъка, съобразен с това обстоятелство.

Ако данъкът за този период е бил платен, той се явява недължимо платен за времето, през което е налице основание за прекратяване на облагането, като възстановяването му се извършва по реда, приложим при недължимо платени суми към общината, след съответното установяване на обстоятелствата по чл. 54, ал. 12 от ЗМДТ.

Извод: Разпоредбата на чл. 54, ал. 12 от ЗМДТ намира приложение при установяване на обстоятелството, че МПС е било иззето като веществено доказателство и не е било в държане на собственика, като въз основа на това общинската администрация следва да преизчисли дължимия данък за съответния период и при вече извършено плащане да се приложи редът за възстановяване на недължимо платени суми към общината.