Изх. № М-26-Д-764
Дата: 24. 10. 2024 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 - чл. 16;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(3), буква "а";
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 16;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 18;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 21(2);
Многостранната конвенция за прилагане на мерки,
свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване
свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, чл.5; СИДДО, чл. 1, ал. 2а;
СИДДО, чл. 1, ал. 3;
СИДДО, чл. 15, ал. 1;
СИДДО, чл. 15, ал. 2;
СИДДО, чл. 23, ал. 2;
СИДДО, чл. 25;
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 75;
КТ, чл. 10, ал. 2.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на данъчното законодателство и Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004).
Във Ваше запитване с вх. № ..... от ...... по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Търговско дружество ("....." .....) - доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, което осъществява дейност единствено на територията на България, възнамерява да наеме на трудов договор за работа от разстояние своя бивша служителка - българска гражданка с постоянен адрес в България. Предходният трудов договор с лицето е прекратен, считано от .... г. Към момента лицето живее временно в Белгия, под наем, като придружител на своя съпруг, временно командирован от българско ведомство на територията на Белгия за срок от три години, считано от ...... г. до ...... г.
Посочвате, че в трудовия договор ще бъде включена клауза, според която приложимо е българското законодателство в съответствие с чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и в тази връзка възнаграждението и всички дължими данъци и задължителни осигурителни вноски ще се заплащат в България. Към настоящия момент лицето, което възнамерявате да наемете, не е започнало и не предвижда да започва друга работа на територията на някоя от двете държави - Белгия и/или България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- Правилно ли е да приемете, че при начисляването, удържането и внасянето на задължителните осигурителни вноски приложимото осигурително законодателство е българското?
- Какъв е редът на данъчното облагане на дохода, като се има предвид, че служителят ще пребивава повече от 183 дни на година в Белгия?
- Необходимо ли е служителят да представи на белгийските власти някакъв документ, и ако да - какъв, с оглед избягване на двойното данъчно облагане?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
По въпросите, свързани с прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 11, параграф 1 от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която ще се полага труд (Белгия).
С оглед на това наетото от българския работодател лице попада в приложното поле на координационните регламенти и за него следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
При условие че лицето полага трудединствено на територията на Белгия за дружество със седалище в България, то приложима е разпоредбата на чл. 11, параграф 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, за който се полага труд в качеството на наето лице на територията на Белгия, са дължими по белгийското осигурително законодателство.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Като дружество, което следва да внася задължителните осигурителни вноски за наето лице в Белгия съгласно нейното законодателство, Вие следва да се информирате относно Вашите задължения в този конкретен случай.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени с преносим документ А1, издаден от компетентна институция на държавата по месторабота на лицето (Белгия). Този документ ще удостовери, че лицето е подчинено на белгийското осигурително законодателство за периода, посочен в него, и не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.
В конкретния казус, с оглед временния характер на осъществяването на трудова дейност от територията на Белгия (три години), лицето би могло да се възползва от разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004. Тя дава възможност на институциите по приложимо право на държавите членки, с общо споразумение, да предвидят изключения от членове 11 до 15 от същия регламент, ако това е в интерес на някои категории лица или на някои лица (т.е. за лицето да е приложимо българското законодателство за социална сигурност). Предназначението на изключенията е да се избягват неблагоприятни последици, които могат да възникнат от преходите между системите за социална сигурност на държавите членки или от определеното като приложимо законодателство за лицата в трансгранична ситуация. Съгласно чл. 18 от Регламент (ЕО) №987/2009 искането за допускане на изключения от членове 11-15 от основния регламент може да бъде подадено от работодателя или от съответното лице, при възможност предварително, до компетентния орган на държавата членка, за прилагането на чието законодателство е отправено искането - в случая НАП.
Следва да имате предвид, че споразумение за изключение може да са постигне, само ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право.
По въпросите, свързани с данъчното облагане:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определянето на дължимите данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Критериите въз основа на които едно физическо лице се определя като местно по смисъла на данъчния закон са изброени в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Видно от цитираната разпоредба е, че критериите, въз основа на които едно физическо лице се определя като местно са изброени алтернативно, т.е. достатъчно е наличието само на една от изброените хипотези. В конкретния случай лицето се определя като местно на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, като член на семейство на лице, изпратено в чужбина от българско ведомство, независимо от срока на пребиваването му в Белгия.
Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Предвид на това, че трудът няма да се полага на територията на страната, доходите на лицето не са от източник в страната. От друга страна, в качеството си на местно физическо лице, то е задължено за световния си доход, т.е. включително и за доходите от източник в чужбина по смисъла на ЗДДФЛ. Предвид описаната фактическа обстановка доходът следва да се определи като такъв от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и съответно приложими при облагането му са правилата, разписани в данъчния закон за този вид доход.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба. С оглед изложената в запитването информация, можем да приемем, че лицето остава местно на България за данъчни цели както на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, така и по смисъла на чл. 1, ал. 2а) от Спогодбата между Република България и Кралство Белгия за избягване на двойното данъчно облаганес данъци на дохода и имуществото(СИДДО). В случай че Белгия също претендира, че лицето е тяхно местно лице, то спорът следва да се реши първо чрез разпределителния механизъм на ал. 3 от чл. 1 или когато това правило не води до еднозначно заключение, по реда на чл. 25 от СИДДО и предвидената в него процедура за взаимно споразумение. Моля, имайте предвид, че изразеното по-долу становище се основава на допускането, че лицето остава местно лице за данъчни цели на България по смисъла на сключената с Белгия СИДДО.
Доколкото получените от лицето доходи се квалифицират като доходи от трудови правоотношения, приложение спрямо тяхното облагане ще намерят разпоредбите на чл. 15 от сключената между България и Белгия СИДДО. Съгласно общата разпоредбата на чл. 15, ал. 1 "Заплати и надници" от СИДДО с Белгия заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава (в случая България) въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава (България), освен ако трудът се полага в другата договаряща държава (Белгия). Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава (Белгия).
Същевременно чл. 15, ал. 2 предвижда изключение от общото правило, според което възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава (България) за полагане на труд в другата договаряща държава (Белгия), се облага само в първата посочена държава (България), ако са налице кумулативно следните три условия:
- получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в течение на данъчната година;
- възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава; и
- възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.
При положение че са изпълнени едновременно и трите изброени по-горе условия, реализираните трудови доходи ще подлежат на облагане само в България. Обратно, дори и ако не е изпълнено само едно от посочените условия, Белгия има право да облага тези доходи и това облагане ще се извърши съгласно вътрешното й законодателство.
Доколкото в запитването е посочено, че лицето ще пребивава в Белгия за срок от три години, то първото от посочените по-горе условия няма да бъде изпълнено, а именно, че лицето ще пребивава в Белгия за период, надвишаващ 183 дни в рамките на определен период. Важно е уточнението, че предвиденият срок се отнася за данъчната година, т.е. правото на Белгия да облага възнагражденията на лицето от трудови правоотношения възниква само ако престоят на лицето в данъчната година надвиши 183 дни. В тази връзка е твърде вероятно престоят на лицето в Белгия за първата и последната година (съответно 2024 г. и 2027 г.) да не надвиши 183 дни, тъй като се броят дни на физически престой (изключват се дните, прекарани извън Белгия). Така, ал. 2 на чл. 15 от СИДДО може да бъде приложима за тези две години, тъй като всички от изброените три условия ще са вероятно налице, съответно лицето ще подлежи на облагане само в България. Когато престоят на лицето в Белгия в рамките на данъчната година надвишава 183 дни, то тогава чуждата държава има право да облага тези доходи.
В допълнение е необходимо да се отбележи, че независимо от факта, че Белгия може да облага трудовия доход на лицето за труда, положен на нейна територия, до момента, до който физическото лице е местно лице на България, същият доход подлежи на облагане и в България на основание чл. 6 от ЗДДФЛ. В този случай, за да бъде избегнато двойното данъчно облагане по отношение на тези доходи, България, като държава на местното лице, следва да приложи метод за избягване на двойното данъчно облагане. Важно е да се има предвид, че България е ратифицирала Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, която се прилага (от 01.01.2023 г.) паралелно със съществуващите двустранни данъчни спогодби, като променя начина, по който те се прилагат. Чл. 5 от тази Конвенция дава възможност на държавите да изменят метода за избягване на двойното данъчно облагане в съществуващите си СИДДО, като предлага няколко опции. В случая България (в своя окончателен списък с позиции и уведомления към Конвенцията) е избрала да прилага Опция "В" на този член, която предвижда използване на класическия кредитен метод за избягване на двойното данъчно облагане, което на практика означава, че от предвидения в чл. 23, ал. 2 от СИДДО с Белгия метод "освобождаване с прогресия" се преминава към обикновен данъчен кредит. При подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за целите на признаване на данъчен кредит, местните физически лица трябва да приложат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци.
Следва да се отбележи, че въпросът дали е необходимо лицето да представи някакви документи в Белгия не е от компетентността на българската данъчна администрация и за него следва да се обърнете към белгийските власти, които да укажат какви документи/формуляри трябва да се попълнят и представят. Документът, който може да бъде издаден от НАП, е удостоверение за местно лице по смисъла на СИДДО с Белгия, в случай че такова бъде изискано от лицето.
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното. Освен това, тъй като запитването Ви е свързано със задълженията на други лица ("....." ЕАД и физическо лице, което остава анонимно) следва да имате предвид, че заинтересованите лица могат да получат допълнителни разяснения по интересуващите ги въпроси, след като се идентифицират като задължени лица и изложат максимално изчерпателно всички факти и обстоятелства, имащи отношение към определянето на дължимите от тях данъци и осигурителни вноски.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Следва продължение на изречението: "Следва да имате предвид, че споразумение за изключение може да се постигне, само ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право на съответните държави членки."
В тази връзка, в случай че желаете да бъде приложимо българското законодателство за социална сигурност спрямо лицето, което ще полага труд от територията на Белгия, следва да подадете искане по чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 до компетентния орган в България - Националната агенция за приходите, която от своя страна ще отправи запитване до компетентната институция в Белгия за постигане на споразумение.
Извод: При липса на постигнато споразумение по чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004, приложимо за лицето е белгийското законодателство за социална сигурност на основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, като задължителните осигурителни вноски се дължат в Белгия и не се дължат в България.
По въпросите, свързани с прилагане на данъчното законодателство
За целите на данъчното облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е от значение данъчният статут на физическото лице - дали е местно или чуждестранно лице по смисъла на закона.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България. Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци по този закон за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци по този закон за придобити доходи от източници в България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доход от трудово правоотношение е от източник в България, когато трудът е положен на територията на страната, независимо от това къде се изплаща или начислява възнаграждението. Когато трудът е положен извън територията на страната, доходът от трудово правоотношение е от източник в чужбина.
В конкретния случай лицето е български гражданин с постоянен адрес в България. В запитването не се съдържат данни, които да обосновават промяна в данъчния статут на лицето по смисъла на ЗДДФЛ, поради което за целите на становището се приема, че лицето е местно физическо лице по чл. 4 от ЗДДФЛ.
Предвид изложеното, доходът от трудово правоотношение, който лицето ще придобива за полагане на труд от територията на Белгия за българския работодател, представлява доход от източник в чужбина по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ. Като местно физическо лице лицето подлежи на облагане в България за този доход, независимо че трудът се полага в Белгия.
Съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през данъчната година доходи, включително доходите от източници в чужбина, освен ако в закона е предвидено друго. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба, по която България е страна, са предвидени други правила относно данъчното облагане, прилагат се разпоредбите на спогодбата.
Между България и Белгия е в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл. 1, ал. 2а от СИДДО спогодбата се прилага и за лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави, доколкото това следва от текста на конкретни разпоредби. Съгласно чл. 1, ал. 3 от СИДДО спогодбата не ограничава по никакъв начин данъчното облагане на местните лица на договаряща държава, освен ако в нея изрично е предвидено друго.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от СИДДО, с изключение на разпоредбите на чл. 16, 18, 19 и 20, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с наемна работа, се облагат само в тази държава, освен ако наемната работа не се упражнява в другата договаряща държава. Ако наемната работа се упражнява там, възнагражденията, получени във връзка с това, могат да се облагат в тази друга държава.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от СИДДО, независимо от разпоредбите на ал. 1, възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с наемна работа, упражнявана в другата договаряща държава, се облагат само в първата държава, ако са изпълнени едновременно следните условия:
- лицето пребивава в другата държава за един или повече периоди, които не надвишават общо 183 дни през съответната данъчна година;
- възнагражденията се изплащат от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава;
- възнагражденията не се поемат от място на стопанска дейност или от определена база, които работодателят има в другата държава.
В запитването е посочено, че служителят ще пребивава повече от 183 дни годишно в Белгия. При това положение условието по чл. 15, ал. 2, първо тире от СИДДО не е изпълнено, поради което не намира приложение изключението по ал. 2. Следователно, съгласно чл. 15, ал. 1 от СИДДО, възнаграждението за наемния труд, упражняван в Белгия, може да се облага в Белгия, като същевременно, като местно лице на България, лицето подлежи на облагане и в България за този доход.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от СИДДО, когато местно лице на България придобива доход, който съгласно разпоредбите на спогодбата може да се облага в Белгия, България ще освободи този доход от облагане, но може да вземе предвид освободения доход при определяне на данъка върху останалия доход на това лице. Възможно е в спогодбата да е предвиден и друг метод за избягване на двойното данъчно облагане, но в конкретното становище се прилага посочената разпоредба.
Съгласно чл. 25 от СИДДО, когато лице счита, че действията на една или на двете договарящи държави водят или ще доведат до облагане, което не е в съответствие със спогодбата, то може да представи случая си пред компетентния орган на държавата, на която е местно лице, независимо от средствата за защита, предвидени в националното законодателство на тези държави.
Във връзка с въпроса дали служителят следва да представи на белгийските власти документ за избягване на двойното данъчно облагане, следва да се има предвид, че прилагането на спогодбата и методът за избягване на двойното данъчно облагане се осъществяват съобразно вътрешното законодателство на всяка от договарящите държави. В България доказването на платен данък в чужбина и прилагането на съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане се извършват по реда на ЗДДФЛ и подзаконовите актове по прилагането му. Относно изискванията на белгийските органи за документи, удостоверяващи данъчния статут или платените данъци, следва да се съобрази белгийското законодателство и практика.
В тази връзка е относимо и прилагането на Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Съгласно чл. 5 от Конвенцията, когато тя изменя прилагането на разпоредби от двустранна спогодба, следва да се прилагат изменените правила при тълкуване и прилагане на съответните разпоредби на СИДДО между България и Белгия.
Извод: Доходът от трудово правоотношение за работа от разстояние, полагана от територията на Белгия за български работодател, е доход от източник в чужбина по чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане в България като доход на местно физическо лице, като същевременно, съгласно чл. 15, ал. 1 от СИДДО, този доход може да се облага и в Белгия. Двойното данъчно облагане се премахва по реда на чл. 23, ал. 2 от СИДДО, като България прилага предвидения в спогодбата метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Отговори на поставените въпроси
Въпрос 1: "Правилно ли е да приемете, че при начисляването, удържането и внасянето на задължителните осигурителни вноски приложимото осигурително законодателство е българското?"
Съгласно чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, когато лицето осъществява дейност като заето лице само в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава. В разглеждания случай трудът се полага единствено на територията на Белгия за български работодател, поради което приложимо е белгийското законодателство за социална сигурност, освен ако не бъде постигнато изключение по чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Извод: Не е правилно да се приеме, че по общо правило приложимо е българското осигурително законодателство; при липса на споразумение по чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 приложимо е белгийското законодателство и осигурителните вноски се дължат в Белгия.
Въпрос 2: "Какъв е редът на данъчното облагане на дохода, като се има предвид, че служителят ще пребивава повече от 183 дни на година в Белгия?"
Лицето е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане в България за доходите си от източници в България и в чужбина. Доходът от трудово правоотношение за труд, положен в Белгия, е доход от източник в чужбина по чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане в България. Съгласно чл. 15, ал. 1 от СИДДО между България и Белгия, тъй като трудът се упражнява в Белгия и лицето пребивава там повече от 183 дни, възнаграждението може да се облага и в Белгия. Двойното данъчно облагане се премахва по реда на чл. 23, ал. 2 от СИДДО, като България прилага предвидения метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Извод: Доходът подлежи на облагане и в България, и в Белгия, като двойното данъчно облагане се отстранява по реда на СИДДО между двете държави.
Въпрос 3: "Необходимо ли е служителят да представи на белгийските власти някакъв документ, и ако да - какъв, с оглед избягване на двойното данъчно облагане?"
Прилагането на СИДДО и изискванията за документи пред белгийските органи се определят от белгийското законодателство и практика. Българското законодателство урежда реда за доказване на платен данък в чужбина и прилагането на метода за избягване на двойното данъчно облагане по ЗДДФЛ. Относно конкретните документи, които следва да се представят пред белгийските власти, следва да се съобразят изискванията на белгийското право.
Извод: От гледна точка на българското данъчно законодателство не е предвиден конкретен документ, който служителят задължително да представя пред белгийските власти; необходимите документи за прилагане на СИДДО в Белгия се определят от белгийското законодателство.
