Данъчно третиране по ЗДДФЛ и ЗКПО на вноски за допълнително доброволно осигуряване чрез Паневропейски персонален пенсионен продукт

В запитването не е описана конкретна фактическа обстановка. Поставени са следните въпроси, свързани с допълнителното доброволно осигуряване чрез Паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП):

Въпрос 1: Дава ли възможност допълнителното доброволно осигуряване чрез ПЕПП за ползване на данъчно облекчение по реда на чл. 19 от ЗДДФЛ, независимо от вида на доставчика на ПЕПП, в случаите, в които той е различен от застрахователно или осигурително дружество, а е банка, инвестиционен посредник или друга финансова институция?

Въпрос 2: Третира ли се допълнителното доброволно осигуряване чрез ПЕПП като социален разход по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2а от ЗКПО?

Посочено е, че в правомощията на изпълнителния директор на НАП е да организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията по чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите. Разясняването представлява принципен отговор на въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законови текстове от задължените лица. Запитванията не следва да са насочени към проучване становището на НАП като правна консултация, тъй като изпълнителният директор не разполага с такова правомощие. Поставените въпроси касаят задължения и евентуални бъдещи действия на анонимни физически лица.

По прилагането на ЗДДФЛ

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява:

• с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17;
• както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

Съгласно чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва, когато по сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено. Облекчението се прилага и когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

В § 1, т. 12 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легална дефиниция на "допълнително доброволно осигуряване" за целите на закона. "Допълнително доброволно осигуряване" е:

• осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване (КСО);
• както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на друга държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.

Съгласно чл. 211, ал. 4 от КСО (в сила от 10.10.2023 г.) участието в доброволен пенсионен фонд за ПЕПП започва:

• от датата на сключване на договор за ПЕПП с пенсионноосигурителното дружество, което го управлява, или
• от датата на прехвърляне на средствата по чл. 53, параграф 4, буква "г" от Регламент (ЕС) 2019/1238.

Съгласно чл. 214, ал. 1 от КСО (в сила от 10.10.2023 г.) фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми може да бъде учреден само от лицензирано пенсионноосигурително дружество.

Предвид горното е посочено, че не е налице пречка да се ползва данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ за направени лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 по договор за ПЕПП, когато:

• договорът за ПЕПП е сключен съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на друга държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
• както и от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица;
• доколкото съответното физическо лице - носител на задължението за данъка, е осигурено лице по сключения договор за ПЕПП.

Извод: Допълнителното доброволно осигуряване чрез ПЕПП може да ползва данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ за лични вноски до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, когато договорът за ПЕПП и доставчикът отговарят на изискванията на § 1, т. 12 от ДР на ЗДДФЛ и лицето е осигурено по този договор, независимо от това, че доставчикът може да е различен от застрахователно или осигурително дружество, стига да е институция, извършваща дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.

По прилагането на ЗКПО

На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), се облагат с данък върху разходите.

Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" - чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО.

Съгласно § 1, т. 53 от ДР на ЗКПО "Допълнително доброволно осигуряване" е това по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗДДФЛ.

Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

В запитването не е изяснено дали са налице критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.

Посочено е, че при условие, че:

• разходите за допълнителното доброволно осигуряване чрез ПЕПП са за сметка на дружеството работодател, и
• са изпълнени изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО за реда и начина на предоставяне на социалната придобивка, за общодостъпност на същата, както и
• няма парични взаимоотношения под каквато и да е форма между работодателя и наетите лица по повод на предоставянето ѝ,

тези разходи могат да се квалифицират като социални разходи, предоставени в натура, които на основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО се облагат с данък върху разходите.

Отбелязано е, че съобразно изложеното ще е приложим и чл. 208 от ЗКПО, съгласно който не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" в размер до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

Извод: Допълнителното доброволно осигуряване чрез ПЕПП може да се третира като социален разход по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, ако разходите са за сметка на работодателя, придобивката е социална по чл. 294 КТ, предоставена по реда на чл. 293 КТ или от ръководството, достъпна е за всички наети лица и липсват парични взаимоотношения по повод на придобивката; в този случай разходите се облагат с данък върху разходите, като при условията на чл. 208 от ЗКПО до 60,00 лв. месечно на наето лице не се облагат, ако няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.