Изх. № 24-39-156
Дата: 01.02.2021 год.
ЗМДТ, чл. 20;
ЗМДТ, чл. 21;
ЗМДТ, чл. 33, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 6, т. 2 от Приложение № 2;
ЗМДТ, чл. 6, т. 3 от Приложение № 2.
ОТНОСНО:указания по прилагане на разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Приложение №2 "Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти" към Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №...........11.2020г., бихте искали да получите становище по следния поставен от Вас въпрос:
Попадат ли в хипотезата на чл. 6, т. 2 от Приложение №2 към ЗМДТ обектите, подлежащи на данъчно облагане, като нежилищни имоти с предназначение за: игрални зали, банкови офиси, шоуруми, автосервизи, автокъщи, фитнес зали, медицински центрове и медицински лаборатории, предвид условието, поставено с цитираната разпоредба, че за търговски обекти коефициентът за местоположение се увеличава с 40 на сто?
В отговор на поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Данъчната оценка на недвижимите имоти по ЗМДТ се определя съгласно нормите на Приложение №2 към закона /Приложението/ по силата на неговите препращащи разпоредби - чл. 20, чл. 21, чл. 33, ал. 1.
Видно от формулата на чл. 4 от Приложението, данъчната оценка на сграда или самостоятелен обект в сграда представлява сумарна величина от седем коефициента, на които се присвояват числови стойности съобразно заложените в закона критерии: вид на сградата, конструкция, местоположение, площ, овехтяване и др. С цел по-справедливо и коректно определяне на данъчните задължения, законодателят е възприел диференциран подход спрямо различните видове недвижими имоти в зависимост от посочените характеристики, който намира израз в придаване на различни числови стойности на съответния коефициент.
Видът и предназначението на сградите или на отделните самостоятелни обекти в тях са част от въведените критерии при определяне на съответните коефициенти. Така например в таблица №2 от Приложението са посочени коефициентите за конструкция и вид на сградата /жилищна, нежилищна/, които редуцират в различна степен данъчната оценка на посочените от законодателя обекти - гаражи, складове и навеси, в зависимост от това дали последните представляват нежилищни обекти или са разположени в блокове или върху терени за жилищно строителство.
В чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от Приложението коефициентът за местоположение на имотите е диференциран според критерия "предназначение на сградите". Така например в чл. 6, т. 3 са вписани стойности на коефициента за местоположение, валидни само за производствените, селскостопанските и разположените върху същите имоти административни сгради към тях, а в т. 2 на същия член законодателят е предвидил, че за сградите или самостоятелни обекти в тях, които представляват търговски обекти, коефициентът за местоположение по таблица №3 следва да бъде увеличен с 40 на сто. В същата точка 2, изр. второ е уточнено, че под "търговски обект" следва да се разбира - магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения. Така формулираният текст дава основание да се счита, че изброяването на обектите, които попадат в обхвата на разпоредбата, е изчерпателно. Като се има предвид обаче, че за целите на коефициента за местоположение недвижимите имоти са разделени на четири групи - жилищни, административни, производствени и търговски, логично е да се приеме, че имотите, които не са жилищни, административни и производствени, следва да попадат в третата група, а именно "търговски обекти". В този ред изброяването в чл. 6, т. 2 от Приложението не е изчерпателно, а примерно и прилагането на нормата не следва да бъде ограничавано само до посочените в нея обекти. Като основен критерий при определяне на един обект като търговски или не би следвало да се възприеме обстоятелството дали в обекта се извършват продажби на стоки и/или услуги. В този смисъл е Решение №14354/28.10.2019 г. по а. д. №6020/2019 г. на ВАС. Подобно заключение ВАС е извел от дефиницията за "търговски обект", дадена в § 1, т. 41 от ДР на Закона за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/, съгласно която: търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели [...]. Това становище ВАС поддържа и в Решение №12997/09.10.2018 г. по а. д. №4044/2018 г. и др.
С оглед на гореизложеното банкови офиси, автосервизи, шоуруми, фитнес зали, медицински центрове и медицински лаборатории определено попадат в обхвата на понятието "търговски обекти", по смисъла на чл. 6, т. 2 от Приложение №2 към ЗМДТ. Това е становището, което органите по приходите на НАП трайно поддържат в практиката си по прилагане на ЗМДТ.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че за част от обектите, посочени в запитването, по презумпция може да бъде допуснато, че пряко попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Приложението, а именно игралните зали, шоурумите и автокъщите. "Игралните зали", в които се провеждат хазартни игри по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за хазарта,са "хазартни заведения" по смисъла на чл. 6, т. 2 от Приложението. Що се отнася до "шоурумите" и "автокъщите", в случай че стоките и/или автомобилите са предназначени и за продажба /не само се излагат/, е допустимо да се приеме, че същите представляват търговци и е налице търговски обект - "магазин" за продажба на стоки и/или автомобили, поради което същите попадат в обхвата на чл. 6, т. 2 от Приложението.
Обективността изисква да бъде упоменато, че са налице и други решения на ВАС, в които се поддържа противното становище /напр. Решение №587/16.01.2018 г. по а. д. №10361/2016 г.; Решение №6920/28.05.2018 г. по а. д. №13945/2016 г./.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Въпрос: Попадат ли в хипотезата на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ обектите, подлежащи на данъчно облагане, като нежилищни имоти с предназначение за: игрални зали, банкови офиси, шоуруми, автосервизи, автокъщи, фитнес зали, медицински центрове и медицински лаборатории, предвид условието, поставено с цитираната разпоредба, че за търговски обекти коефициентът за местоположение се увеличава с 40 на сто?
Данъчната оценка на недвижимите имоти по ЗМДТ се определя съгласно нормите на Приложение № 2 към закона по силата на препращащите разпоредби на чл. 20, чл. 21 и чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно формулата на чл. 4 от Приложение № 2, данъчната оценка на сграда или самостоятелен обект в сграда е сумарна величина от седем коефициента, на които се присвояват числови стойности според критериите, заложени в закона: вид на сградата, конструкция, местоположение, площ, овехтяване и др. С цел по-справедливо и коректно определяне на данъчните задължения законодателят е възприел диференциран подход спрямо различните видове недвижими имоти в зависимост от тези характеристики, като им придава различни числови стойности на съответните коефициенти.
Видът и предназначението на сградите или на отделните самостоятелни обекти в тях са част от критериите при определяне на съответните коефициенти. В таблица № 2 от Приложение № 2 са посочени коефициентите за конструкция и вид на сградата (жилищна, нежилищна), които редуцират в различна степен данъчната оценка на обекти като гаражи, складове и навеси, в зависимост от това дали представляват нежилищни обекти или са разположени в блокове или върху терени за жилищно строителство.
В чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Приложение № 2 коефициентът за местоположение на имотите е диференциран според критерия "предназначение на сградите". В чл. 6, т. 3 са вписани стойности на коефициента за местоположение, валидни само за производствените, селскостопанските и разположените върху същите имоти административни сгради към тях. В чл. 6, т. 2 законодателят е предвидил, че за сградите или самостоятелни обекти в тях, които представляват търговски обекти, коефициентът за местоположение по таблица № 3 следва да бъде увеличен с 40 на сто.
В същата чл. 6, т. 2, изр. второ от Приложение № 2 е уточнено, че под "търговски обект" се разбират: магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения.
Така формулираният текст дава основание да се счита, че изброяването на обектите, които попадат в обхвата на разпоредбата, е изчерпателно. Като се има предвид обаче, че за целите на коефициента за местоположение недвижимите имоти са разделени на четири групи - жилищни, административни, производствени и търговски, логично е да се приеме, че имотите, които не са жилищни, административни и производствени, следва да попадат в четвъртата група, а именно "търговски обекти". В този смисъл изброяването в чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 не е изчерпателно, а примерно, и прилагането на нормата не следва да бъде ограничавано само до посочените в нея обекти.
Като основен критерий при определяне на един обект като търговски или не следва да се възприеме обстоятелството дали в обекта се извършват продажби на стоки и/или услуги. В този смисъл е Решение № 14354/28.10.2019 г. по а. д. № 6020/2019 г. на ВАС. Подобно заключение ВАС извежда от дефиницията за "търговски обект", дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, съгласно която "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели [...]. Това становище ВАС поддържа и в Решение № 12997/09.10.2018 г. по а. д. № 4044/2018 г. и др.
С оглед на гореизложеното банкови офиси, автосервизи, шоуруми, фитнес зали, медицински центрове и медицински лаборатории определено попадат в обхвата на понятието "търговски обекти" по смисъла на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Това е становището, което органите по приходите на НАП трайно поддържат в практиката си по прилагане на ЗМДТ.
В допълнение се отбелязва, че за част от обектите, посочени в запитването, по презумпция може да бъде допуснато, че пряко попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2, а именно игралните зали, шоурумите и автокъщите.
"Игралните зали", в които се провеждат хазартни игри по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за хазарта, са "хазартни заведения" по смисъла на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2.
Що се отнася до "шоурумите" и "автокъщите", в случай че стоките и/или автомобилите са предназначени и за продажба (а не само се излагат), е допустимо да се приеме, че същите представляват търговци и е налице търговски обект - "магазин" за продажба на стоки и/или автомобили, поради което същите попадат в обхвата на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2.
Обективността изисква да бъде упоменато, че съществуват и други решения на ВАС, в които се поддържа противното становище, например Решение № 587/16.01.2018 г. по а. д. № 10361/2016 г. и Решение № 6920/28.05.2018 г. по а. д. № 13945/2016 г..
Извод: Нежилищните имоти с предназначение за игрални зали, банкови офиси, шоуруми, автосервизи, автокъщи, фитнес зали, медицински центрове и медицински лаборатории попадат в обхвата на понятието "търговски обекти" по смисъла на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ и за тях коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто.
