НАП: Регистриране и отчитане на зареждане с течни горива за собствени нужди по ЗДДС и Наредба Н-18

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Фактическата обстановка е следната: дружеството осъществява дейност като счетоводна къща. Неговите клиенти, при реализиране на дейност в областта на транспорта, строителството, земеделското производство и др., закупуват горива за собствени нужди.

Във връзка с това са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Необходимо ли е монтирането на ЕСФП за регистриране и отчитане зареждането на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди с течни горива и съществуват ли различни изисквания за отделните лица в тази връзка с оглед спецификата на предмета на дейността, осъществявана от тях?

Въпрос 2: Необходимо ли е продавачът на горива да монтира ЕСФП в подвижните си цистерни, с които извършва зареждане на горива за собствени нужди?

Въпрос 3: Необходимо ли е стационарен резервоар за съхранение на гориво да бъде снабден с ЕСФП при условие, че единственото му предназначение е за отопление на имот?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се изразява следното становище.

По първи въпрос

Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, следва да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С изменението на Наредба № Н-18/2006 г., публикувано в ДВ, бр. 49 от 2015 г., е регламентиран редът за регистриране и отчитане на зареждания за собствени нужди.

Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от:

• стационарни подземни резервоари за съхранение на горива, или
• неподвижно прикрепени към земята резервоари,

е длъжно:

• да регистрира и отчита зареждането от резервоара чрез ЕСФП, и
• да предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите, като използва средство за измерване - нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол.

Това произтича от чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.

От това задължение са изключени:

• лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, при условие че общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра - чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.;
• лицата, които извършват зареждане на течни горива за собствени нужди на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление - чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г.

И при двете изключения лицата следва да подават в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23 към Наредба № Н-18/2006 г., за потвърждаване на полученото гориво. Това задължение се отнася и за собствениците на подвижни резервоари - чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.

Извод: Монтирането на ЕСФП за зареждане за собствени нужди с течни горива е задължително при зареждане от стационарни подземни или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, освен в изрично предвидените изключения по чл. 3, ал. 12 и ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., при които не се използва ЕСФП, но се подава ЕДП по чл. 59а, ал. 3 от наредбата.

По втори въпрос

Разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, да регистрират и отчитат зареждането чрез ЕСФП с установена дистанционна връзка с НАП.

Изключение от това правило са:

• лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и
• лицата, които извършват зареждане на течни горива за собствени нужди на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.

Тези лица подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.

В описания от дружеството случай зареждането на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от подвижна цистерна/мобилна автоцистерна попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г. подвижната цистерна следва да бъде декларирана в НАП по реда на глава девета "б" от наредбата.

Извод: За подвижните цистерни (мобилни автоцистерни), от които се извършва зареждане на течни горива за собствени нужди по чл. 118, ал. 8 ЗДДС, не се изисква монтиране на ЕСФП, но цистерните трябва да бъдат декларирани по чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г., а лицата подават данни за получените количества горива по реда на чл. 59а, ал. 3 от наредбата.

По трети въпрос

Предвид обстоятелството, че дружеството ще използва резервоара само и единствено за зареждане на гориво за отопление, то попада в обхвата на изключението, предвидено в чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.

В конкретния случай лицето попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., което означава, че като лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди, използвани за отопление, следва да подава данни за получените количества горива като получател по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от наредбата.

Съгласно чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, получател по доставка на течни горива, подава ЕДП (приложение № 23 към Наредба № Н-18/2006 г.) за потвърждаване на полученото гориво.

От изложеното следва, че в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г. не е необходимо използване на ЕСФП и нивомерна измервателна система, доколкото редът на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от наредбата в този случай е неприложим.

Извод: За стационарен резервоар, използван единствено за зареждане на гориво за отопление, не се изисква ЕСФП и нивомерна измервателна система; лицето има задължение да подава ЕДП по чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. като получател по доставка на течни горива.

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.