НАП: Данъчно третиране на обичайни подаръци по чл. 48, ал. 1, т. 5 ЗМДТ

В отговор на въпросите относно прилагането на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ и съдържанието на понятието "обичайни подаръци" се разглежда следната фактическа обстановка:

В дирекция "Местни данъци и такси" на община ............. е подадена декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ от Л.М., с която е декларирано безвъзмездно придобиване на сума 6000,00 лв., посочена като "обичаен подарък", получен за рождения ден на деклараторката. Въз основа на тази декларация орган по приходите при община .......... е начислил данък по чл. 35, ал. 1, б. "б" от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община ............., във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ.

Срещу определения данък е подадена жалба, в която задълженото лице твърди, че декларираната сума представлява обичаен подарък за рождения й ден и по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ следва да бъде освободена от данък. Към жалбата е приложена декларация за произход на средствата, в която е посочено, че сумата е получена от поканените гости на рождения ден, без да се уточнява броят на гостите (дарителите).

Община .................. приема, че при липса на легална дефиниция на "обичайни подаръци" и при подадена декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ, имуществото следва да бъде обложено с данък. На това основание, въпреки разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ЗМДТ, според която декларация не се подава в изчерпателно посочени случаи, включително за "обичайните подаръци" по чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, жалбата е оставена без уважение.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Какъв вид имущество се обхваща от термина "обичайни подаръци" и до какъв размер?

Въпрос 2: Как може да се докаже пред органите по приходите размерът на полученото като дарение имущество?

Въпрос 3: Въпреки изричната разпоредба на чл. 49, ал. 4 от ЗМДТ, в случай на подаване на декларация за безвъзмездно придобито имущество, за което лицето твърди, че е "обичаен подарък", може ли органът по приходите да приеме, че същото не попада в тази хипотеза и да начисли данък върху декларираното?

По първи въпрос

Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

По силата на чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ от облагаемите имущества са изключени придобитите по дарение имущества между роднини по права линия и съпрузи. Това не са освободени от данък имущества, а такива, които по принцип не подлежат на облагане. В разглежданата преписка няма данни надарената и дарителите да са роднини по права линия.

Към жалбата надарената е приложила декларация, в която посочва, че сумата е получена от поканените гости на рождения й ден, без да уточнява броя на гостите (дарителите).

Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ обичайните подаръци се освобождават от данък. Понятието "обичайни подаръци" не е дефинирано в законодателството, а съдебната практика по въпроса е ограничена.

Терминът "обичайни подаръци" е заимстван от Закона за наследството. В чл. 31 от този закон е предвидено, че за да се определи разполагаемата част и размерът на запазената част на наследника, към общата наследствена маса се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите вещи.

От тази разпоредба като критерии за определяне на "обичайността" на даренията (подаръците) се извеждат моментът на подаряването, състоянието и стойността на дарението към момента на извършването му (за движими вещи). В този смисъл е Решение № 8473 от 07.07.2016 г. по адм. д. № 13863/2015 г. на ВАС.

В Решение № 6177 от 14.08.2013 г. по въззивно гр. д. № 11472/2012 г. на СГС съдът приема, че дарението на сума 3 000 щ.д. за закупуване на лек автомобил и на 6 000 щ.д. за апартамент не представляват обичайни дарове.

Понятието "обичайни дарове" се използва и в уредбата на даренията по ЗЗД, по-специално при основанията за разваляне на даренията. В чл. 227, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че разпоредбите за разваляне на даренията не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

В съдебната практика по прилагане на чл. 227, ал. 2 от ЗЗД се приема, че даренията на недвижими имоти (включително къща, идеални части от дворни места и др.) не са обичайни дарове и подлежат на разваляне. В този смисъл са Решение № 1793 от 27.10.2014 г. по в. гр. д. № 1655/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив и Решение № 146 от 09.02.2016 г. по в. гр. д. № 1674/2015 г. на Окръжен съд - Варна.

Относно даренията на движими вещи е относимо Решение № 1212 от 03.02.1994 г. по гр. д. № 2305/93 г. на ВС, в което съдът приема, че "стойността на подарените вещи, която според назначената икономическа експертиза е съответно 5000 лв. за златните обици и 3000 лв. за златната пендара по пазарни цени към м. май 1991 г., изключва третирането им като обичайни дарове по смисъла на чл. 227, ал. 2 ЗЗД".

Цитираната съдебна практика дава основание да се направи извод за разглеждания случай, че макар дарението да е направено по конкретен повод - рожден ден, и при липса на информация за броя на дарителите, стойността му е значителна и не може да бъде отнесена към обичайните подаръци.

Извод: Под "обичайни подаръци" по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ не може да се включи дарение в размер на 6000 лв., получено по повод рожден ден, при липса на данни за броя на дарителите, тъй като стойността е значителна и не отговаря на критериите за обичайност.

По втори въпрос

За доказване на получено дарение може да бъде съставен писмен договор между дарителя и надарения. Това обичайно се прави, когато дарените парични средства са в голям размер.

Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а дарението на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

Документ за банков превод или други удостоверяващи документи от датата, на която средствата са получени от надарения, също могат да послужат като доказателство за извършеното дарение.

По отношение на дарението на парични суми, в евентуално бъдещо производство по облагане на доходите на надареното лице могат да бъдат използвани всички допустими от закона доказателствени средства.

В конкретния случай фактът на получаване на сумата е установен чрез подадената от надарената декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ и представената от нея декларация, в която е записано, че е получила паричната сума в брой.

Извод: Размерът и фактът на полученото дарение могат да се доказват с писмен договор за дарение, документи за банков превод, други удостоверяващи документи и всички допустими от закона доказателствени средства, като в разглеждания случай доказването е осъществено чрез подадените декларации.

По трети въпрос

Обичайните подаръци са освободени от данъчно облагане и за лицето, което ги е получило, не съществува задължение да подава декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ, съгласно изричната разпоредба на чл. 49, ал. 4 от ЗМДТ.

Органът по приходите, прилагайки принципа за самостоятелност и независимост по чл. 4 от ДОПК, осъществява производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си той е независим и действа само въз основа на закона.

В този смисъл органът по приходите извършва преценка въз основа на декларацията и други събрани документи и факти и формира извод относно наличието или липсата на хипотезата на "обичайни подаръци".

Задължение може да бъде определено с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или с ревизионен акт.

Извод: Въпреки че за обичайните подаръци не се подава декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ, когато такава декларация е подадена и лицето твърди, че имуществото е "обичаен подарък", органът по приходите има право самостоятелно да прецени дали са налице условията на тази хипотеза и при липса на такива да начисли данък с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или с ревизионен акт.