Изх. № 53-04-73/18.02.2016 г.
ЗДДС, чл.45, ал.1
чл.45, ал.5, т.1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-04-73/...01.2016 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложената в запитването, е следната:
"АААААААА" АД е собственик на недвижим имот, находящ се на територията на гр. София. За територията на недвижимият имот има изготвен подробен устройствен план.
Притежаваният от дружеството недвижим имот има идентификационен номер и представлява част от урегулиран поземлен имот /УПИ/. В границите на УПИ влизат и други поземлени имоти с отделни идентификатори като тези имоти са собственост на други лица.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какъв режим на данъчно третиране следва да се приложи по отношение на продажбата на поземления имот с идентификатор, представляващ част от УПИ ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доставките, свързани със земя и сгради, са регламентирани в Глава четвърта от ЗДДС и по-конкретно в разпоредбата на чл. 45 от същия закон. По смисъла на чл.45, ал.1 от ЗДДС, освободена доставкае прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.
В разпоредбата на чл.45, ал.5 от ЗДДС са регламентирани редица изключения от общото правило на чл.45, ал.1 от закона. Видно от чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС, алинея 1 от закона не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот(УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.
С приемането на Република България в ЕС от 01.01.2007 г., правото на ЕС се прилага с приоритет над националното законодателство. Косвеното данъчно облагане е регулирано в рамките на ЕС с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕС). Самата директива няма пряко приложение, но държавите членки са длъжни в националното си законодателство да създават норми, които да съответстват на разпоредбите на директивата. В тази връзка, при тълкуване на нормите от националното законодателство, следва да се изхожда от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС.
Според дял III, чл.12, пар.1, б. "б" от директивата, държавите - членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана със земя за строеж. За целите на пар. 1, б. "б" от директивата, "земя за строеж" означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите членки.
Видно от чл.135, пар. 1, от Директива 2006/112/ЕС, държавите членки освобождават от облагане сделките, посочени в т. "а" до т. "л" от същия параграф. Сред изчерпателно изброените сделки, които не подлежат на облагане с данък не е визирана сделката със земя за строеж. Съгласно разпоредбата на чл.135, пар. 1, б. "к" от директивата, за доставките със земя за строеж е предвидено изключение. Посочено е, че на основание чл.12, пар. 1, б. "а" от директивата, доставките със земя за строеж следва да се облагат с данък върху добавената стойност.
Горецитираните разпоредби от Директива/2006/112/ЕС са транспонирани в ЗДДС чрез разпоредбата на чл.45, ал.5, т.1 от закона, видно от която доставките с УПИ и части от УПИ представляват облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В запитването е посочено, че имотът има идентификационен номер и представлява част от УПИ като в границите на имота влизат и други поземлени имоти с отделни идентификационни номера. Предвид горецитираните разпоредби, притежаваният от дружеството имот представлява "земя за строеж".
На основание горецитираните разпоредби от Директива 2006/112/ЕС, както и ЗДДС, при продажбата на притежавания от "АААААААА" АД недвижим имот, дружеството следва да начислява данък по облагаемата доставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство,възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка е следната: "АААААААА" АД е собственик на недвижим имот, находящ се на територията на гр. София. За територията на този недвижим имот е изготвен подробен устройствен план. Притежаваният от дружеството недвижим имот има идентификационен номер и представлява част от урегулиран поземлен имот (УПИ). В границите на УПИ влизат и други поземлени имоти с отделни идентификатори, които са собственост на други лица.
Въпрос: Какъв режим на данъчно третиране следва да се приложи по отношение на продажбата на поземления имот с идентификатор, представляващ част от УПИ?
С оглед изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба се излага следното становище.
Доставките, свързани със земя и сгради, са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС, по-конкретно в разпоредбата на чл. 45 от закона. Съгласно чл.45, ал.1 от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.
В чл.45, ал.5 от ЗДДС са предвидени изключения от общото правило на чл.45, ал.1. Съгласно чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС, алинея 1 не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.
С приемането на Република България в Европейския съюз от 01.01.2007 г. правото на ЕС се прилага с приоритет над националното законодателство. Косвеното данъчно облагане е регулирано в рамките на ЕС с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕС). Директивата няма пряко приложение, но държавите членки са длъжни да създават в националното си законодателство норми, съответстващи на разпоредбите на директивата. Поради това при тълкуване на нормите от националното законодателство следва да се изхожда от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС.
Съгласно дял III, чл.12, пар.1, б. "б" от директивата, държавите членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва сделка, свързана със земя за строеж. За целите на пар.1, б. "б" "земя за строеж" означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите членки.
Съгласно чл.135, пар.1 от Директива 2006/112/ЕС, държавите членки освобождават от облагане сделките, посочени в букви "а" до "л" на същия параграф. Сред изчерпателно изброените сделки, които не подлежат на облагане с данък, не е посочена сделката със земя за строеж. Съгласно чл.135, пар.1, б. "к" от директивата, за доставките със земя за строеж е предвидено изключение, като е посочено, че на основание чл.12, пар.1, б. "а" от директивата доставките със земя за строеж следва да се облагат с данък върху добавената стойност.
Горепосочените разпоредби от Директива 2006/112/ЕС са транспонирани в ЗДДС чрез чл.45, ал.5, т.1, от който следва, че доставките с УПИ и части от УПИ представляват облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В запитването е посочено, че имотът има идентификационен номер и представлява част от УПИ, като в границите на имота влизат и други поземлени имоти с отделни идентификационни номера. С оглед на горепосочените разпоредби притежаваният от дружеството имот представлява "земя за строеж". На основание разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС и ЗДДС, при продажбата на притежавания от "АААААААА" АД недвижим имот дружеството следва да начислява данък по облагаемата доставка.
Извод: Продажбата на поземления имот с идентификатор, представляващ част от УПИ, представлява облагаема доставка по смисъла на чл.12 от ЗДДС и при нея следва да се начислява данък върху добавената стойност.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл.17, ал.3 от ДОПК.
