НАП: Осигурителен и данъчен режим на наето лице – гражданин на държава членка на ЕС, с център на жизнени интереси в България

ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното и данъчното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи запитване с вх. № 96-00-195#1/12.09.2024 г. в допълнение на предходно подадено с вх. № 96-00-195/11.09.2024 г. от счетоводител на дружеството.

Изложена е следната фактическа обстановка:

На 19.08.2024 г. дружеството е наело по трудов договор г-н Т. К., който е със служебен номер от регистъра на Национална агенция за приходите (НАП) ............, и е гражданин на Република Гърция. На Т. К. е издаден от МВР ........ документ за продължително пребиваване с личен номер: ......................... Лицето е определило, че центърът на жизнените интереси е в България.

Поставени са следните въпроси:

1. Тъй като лицето е определило, че центърът на жизнените му интереси е в България, следва ли да уведоми за това НАП? Може ли да поиска издаване на формуляр А1 от ТД на НАП ........ за приложимото законодателство? Необходимо ли е да уведоми данъчната администрация на Р Гърция?
2. Какви осигуровки следва да се удържат и внасят за него, за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и има ли право на здравно осигуряване в България? Ако дружеството удържа и внася здравни осигуровки за него в България, ще има ли право лицето на личен лекар в България?
3. Удържането на данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) какви задължения поражда за дружеството и за физическото лице Т. К. съгласно СИДДО с Гърция?
4. Данните за лицето, които се подават всеки месец към НАП с декларация образец № 1 по служебен номер на НАП ли трябва да са?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

Като гражданин на държава членка на Европейския съюз, който осъществява трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, за г-н Т. К. са приложими европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Според един от основните принципи в Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

За да се установи дали е налице основание за внасяне на задължителни осигурителни вноски в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) №883/2004.

Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си(чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004). При условие че Т. К. полага труд единствено в България, то той попада в обхвата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 и за него ще е приложимо българското осигурително законодателство. Националното законодателство на компетентната държава членка (в случая България) се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 -"Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.

През 2018 г. са утвърдени нови образци на Удостоверение А1 и съответно инструкции за тяхното попълване с ПРЕПОРЪКА №А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз.

С тези образци се предвижда при поискване да се издава Удостоверение А1 и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 (основно правило). В хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основно правило) наетото лице следва да подаде "Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава членка" (образец ОКд-284).

Тъй като в запитването не сте посочили дали Т. К. полага труд и на територията на друга държава членка освен България, Ви уведомявам, че в хипотезата на обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки, приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009, в зависимост от спецификите на конкретната фактическа обстановка.

В аспекта, че за наетото от Вас лице - гръцки гражданин, е приложимо българското осигурително законодателство, по отношение на ДОО, за лицата подлежащи на осигуряване във връзка с трудова дейност осъществявана по трудово правоотношение (работници и служители), приложима е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, определен съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата, работещи по трудово правоотношение, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Осигурителните вноски ще бъдат дължими за фондовете на държавното обществено осигуряване в размери съгласно чл. 6, ал. 1 от КСО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване - съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1 от КСО, а за здравноосигурителни вноски - съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за съответната година.

Осигурителните вноски за работниците и служителите се разпределят между осигурителите и осигурените, както е предвидено в чл. 6, ал. 3 от КСО, чл. 157, ал. 3 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

Освен задължение за внасяне на осигурителни вноски за наетото лице, на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да подавате и данни с декларации образец № 1 за него, спазвайки Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 - Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата, в полето на т. 5 ЕГН/ЛН, ЛНЧ/служебен номер, издаден от НАП за чуждестранните граждани се попълва личният номер, личният номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП (за лицата, които нямат ЕГН, ЛН или ЛНЧ).

С оглед обстоятелството, че Т. К. притежава два идентификатора - служебен номер, издаден от НАП и личен номер издаден от МВР, следва да имате предвид, че при наличие на повече от един идентификационен номер на физическо лице (служебен номер от регистъра на НАП, ЛН, ЛНЧ или ЕГН), въз основа на предоставени от заинтересованото лице документи или служебна справка в други регистри следва да се извърши обвръзка между идентификационните номера на лицето в регистъра на НАП. След извършване на горепосочените действия, при попълването на декларация образец № 1 в полето на т. 5 следва да посочите актуалния идентификатор на лицето.

По отношение на въпроса, свързан с избора на личен лекар, Ви уведомявам, че НАП не е компетентна да изрази становище. Поставеният от Вас въпрос е от функционалната компетентност на НЗОК.

По прилагане на данъчното законодателство:

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България

В този смисъл, след като лицето се определя като местно по смисъла на ЗДДФЛ, то ще се счита за местно за целите на данъчния закон и съответно ще е носител на задължението за данъци за доходи, придобити от източници в България и в чужбина.

На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната.

От запитването Ви става ясно, че лице, което е гражданин на Република Гърция и местно за данъчни цели на Р България, е назначено по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ. В запитването не е посочено, но се предполага, че трудът ще се полага на територията на Република България.

В този случай Вие се считате за работодател по смисъла на § 1, т. 27, буква "а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ и в това си качество ще сте задължен:

- да определяте, удържате и внасяте авансово данък за доходите от трудови правоотношения - при условията и по реда на чл. 42 и свързаните с него разпоредби на ЗДДФЛ;

- да определяте годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения - при условията и по реда на чл. 49 и свързаните с него разпоредби на ЗДДФЛ;

- да предоставяте информация за изплатените доходи от трудови правоотношения - по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Следва да имате предвид, че според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Разпоредбите на СИДДО с Гърция ще имат значение в случаите, в които лицето полага труда в Република Гърция.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.