Изх. № М-94-М-2752
Дата: 21.12.2020 год.
КТ, чл. 173а, ал. 2, т. 2;
ЗЗО, чл. 39, ал. 1;
ЗЗО, чл. 39, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б".
ОТНОСНО:здравноосигурителни вноски за периода на неплатен отпуск по чл. 173а, ал.2 от Кодекса на труда (КТ)
С Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. №М-94-М-2752/26.11.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Ваша служителка, майка на дете до 12 годишна възраст, подава молба за ползване на неплатен отпуск по чл. 173а, ал. 2 от КТ. След получено потвърждение от работодателя тя използва неплатения отпуск ефективно и същият е отразен във ведомостта за заплати. Служителката не е осигурена на друго основание по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Задавате следния въпрос:
За чия сметка са дължимите здравноосигурителните вноски? За сметка на лицето или на работодателя?
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 173а, ал. 2, т. 2 от КТ (ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му.
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителните вноски по видове осигурени лица, които са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК.
Относно задължителното здравно осигуряване на лицата в неплатен отпуск законодателят е предвидил специална норма в ЗЗО. За времето на неплатения отпуск, когато лицето не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от същия закон. Вноската за здравно осигуряване е върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО). Тя е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда чл. 167а от КТ или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Съгласно разпоредбата на чл. 173а, ал. 2, т. 2 от КТ, неплатеният отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка се разрешава от работодателя по исканена майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му. В тази връзка, тъй като неплатеният отпуск по реда на цитираната разпоредба е по желание на лицата, то на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО вноската за задължително здравно осигуряване на тези лица, в случай че не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО, е върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и е изцяло за сметка на осигуреното лице.
Аргумент в подкрепа на изложеното е също така, че в случая става въпрос за приложение на нормите на здравното осигуряване, уредени в специалния нормативен акт - ЗЗО. В този аспект трябва да се отбележи, че цитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО дефинира ясно и конкретно в кои случаи на неплатен отпуск здравноосигурителната вноска за лицата е изцяло за сметка на работодателя. Не случайно неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2, т. 2 от КТ не е сред указаните.
Не на последно място следва да се има предвид, че в случай на неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, задължение на осигуряващия е да внесе здравноосигурителните вноски за лицето. Лицето трябва да внесе при него дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Също така осигуряващият, в качеството си на лице, което има задължение да внесе здравноосигурителните вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка: Служителка, майка на дете до 12-годишна възраст, подава молба за ползване на неплатен отпуск по чл. 173а, ал. 2 от Кодекса на труда. След потвърждение от работодателя тя ползва този неплатен отпуск, който е отразен във ведомостта за заплати. Служителката не е осигурена на друго основание по реда на Закона за здравното осигуряване.
Въпрос: За чия сметка са дължимите здравноосигурителни вноски - за сметка на лицето или на работодателя?
Съгласно чл. 173а, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда (ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му.
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в Закона за здравното осигуряване. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от ЗЗО. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите, сроковете и начинът за внасяне на здравноосигурителните вноски по видове осигурени лица, които са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК.
Относно задължителното здравно осигуряване на лицата в неплатен отпуск законодателят е предвидил специална норма в ЗЗО. За времето на неплатения отпуск, когато лицето не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба вноската за здравно осигуряване е върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Тази вноска е:
- изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание;
- за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой.
Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Съгласно чл. 173а, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда неплатеният отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка се разрешава от работодателя по искане на майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му. Тъй като този неплатен отпуск се ползва по желание на лицата, на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО вноската за задължително здравно осигуряване за тези лица, ако не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО, се дължи върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и е изцяло за сметка на осигуреното лице.
Като аргумент в подкрепа на това се посочва, че в случая се прилагат нормите на здравното осигуряване, уредени в специалния нормативен акт - Закона за здравното осигуряване. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО ясно и конкретно определя в кои случаи при неплатен отпуск здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на работодателя. Неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда не е сред тези случаи.
При неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, задължение на осигуряващия е да внесе здравноосигурителните вноски за лицето. Лицето трябва да внесе при осигуряващия дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време.
Осигуряващият, като лице, което има задължение да внесе здравноосигурителните вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Извод: За периода на неплатен отпуск по чл. 173а, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда, когато отпускът е по желание на лицето и то не е осигурено на друго основание по ЗЗО, здравноосигурителните вноски се дължат върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и са изцяло за сметка на осигуреното лице, като се внасят чрез работодателя.
