2_1084/22.10.2015 г.
ЗМДТ - чл.58, ал.1, т.4
ДОПК -ЧЛ.129
В запитването описвате следната фактическа обстановка: Задължено лице, притежаващо валидно ТЕЛК решение, не е декларирало правото си на преференция и е заплащано задълженията си за данък ПС.
Поставяте следните въпроси:
- Как следва да се постъпи с доброволно погасено от ДЗЛ общинско публично вземане, преференция по повод, на което не е била декларирана?
- Следва ли да се възстановят доброволно платените задължения?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка, предвид сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
По поставените от Вас въпроси има изразено становище от изпълнителния директор на НАП с изх.№24-31-36/26.05.10г., което може да бъде намерено на сайта на агенцията www.nap.bg, в системата "Въпроси и отговори".
Относно момента, от който следва да се ползва визираната в чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ преференция за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 % при данъка върху превозните средства в становището е посочено, че данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации, като при данъка върху превозните средства това задължение е установено в чл. 54, ал. 3 ЗМДТ.
Данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчението за изтекъл данъчен период /моментът на подаване на декларацията е без значение/. Облекчение за минало време може да се претендира за целия период
на намалената работоспособност, посочена в решението на ТЕЛК или НЕЛК.
При данъка върху превозните средства освобождаване от данък по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ се ползва от месеца, следващ месеца на настъпване на промяната в обстоятелство /чл. 60, ал. 9 ЗМДТ/. Датата на промяна в обстоятелство в конкретния случай се посочва в декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил. В т. 6 от декларацията деклараторът следва да посочи наличие на основанието за освобождаване - номер и дата на издаване на валидно ТЕЛК решение и срок на инвалидността.
Относно възстановяването на недължимо внесените задължения за данък ПС следва да се има в предвид следното:
Съгласно чл.129, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Разпоредбата ограничава във времето възможността за разглеждане на искането за прихващане или възстановяване. Същото се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Надвнесеният данък върху превозните средства представлява вземане на лицето към общината, което безспорно е частноправно. Тъй като вземането на лицето е частноправно, за това вземане е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД).
Погасяването на частноправните вземания съгласно чл. 110 от ЗЗД става с изтичане на 5-годишна давност. Следователно искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съгласно която разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Неупражняването на правото на вземане в законово определения срок има за последица погасяване на самото право.
По силата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Описана е следната фактическа обстановка: данъчно задължено лице, притежаващо валидно ТЕЛК решение, не е декларирало правото си на преференция и е заплащало задълженията си за данък върху превозните средства.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как следва да се постъпи с доброволно погасено от данъчно задълженото лице общинско публично вземане, преференция по повод на което не е била декларирана?
Въпрос: Следва ли да се възстановят доброволно платените задължения?
По поставените въпроси е посочено, че има изразено становище от изпълнителния директор на НАП с изх. № 24-31-36/26.05.2010 г., публикувано на сайта на НАП www.nap.bg в системата "Въпроси и отговори".
Относно момента, от който следва да се ползва преференцията по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 % при данъка върху превозните средства, в цитираното становище е прието следното:
Данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации. При данъка върху превозните средства това задължение е установено в чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ. Данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчението за изтекъл данъчен период, като моментът на подаване на декларацията е без значение. Облекчение за минало време може да се претендира за целия период на намалената работоспособност, посочена в решението на ТЕЛК или НЕЛК.
При данъка върху превозните средства освобождаването от данък по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ се ползва от месеца, следващ месеца на настъпване на промяната в обстоятелството, съгласно чл. 60, ал. 9 от ЗМДТ. Датата на промяна в обстоятелството в конкретния случай се посочва в декларацията по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил. В т. 6 от декларацията деклараторът следва да посочи наличие на основанието за освобождаване - номер и дата на издаване на валидно ТЕЛК решение и срок на инвалидността.
Извод: Правото на преференция по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ се упражнява с декларация по чл. 54 от ЗМДТ и може да се претендира за целия период на намалената работоспособност, като освобождаването от данък се прилага от месеца, следващ месеца на настъпване на промяната в обстоятелството, посочена в декларацията.
Относно възстановяването на недължимо внесените задължения за данък върху превозните средства е посочено следното:
Съгласно чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Разпоредбата ограничава във времето възможността за разглеждане на искането за прихващане или възстановяване - искането се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Надвнесеният данък върху превозните средства представлява вземане на лицето към общината, което безспорно е частноправно. Поради частноправния характер на вземането е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД погасяването на частноправните вземания става с изтичане на 5-годишна давност. Следователно искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, според който с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Неупражняването на правото на вземане в законово определения срок има за последица погасяване на самото право. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Извод: Доброволно платеният надвнесен данък върху превозните средства подлежи на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК, доколкото искането е направено в рамките на общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която тече от деня, в който вземането за възстановяване е станало изискуемо; при изтичане на този срок правото на вземане се погасява.
