КСО: чл.4, ал. 3, т. 3; чл. 4, ал. 11; чл. 6, ал. 2; чл. 10;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 2;
ОТНОСНО: Прекъсване на трудова дейност от самоосигуряващо се лице
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... с вх. № ............/02.12.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В представляваното от Вас дружество има назначено по трудово правоотношение едно лице, което от 06.12.2020 г. до 05.12.2021 г. ще ползва отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. В момента дружеството не извършва никаква стопанска дейност. Интересувате се дали Вие, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице, може да прекъснете дейността си и да не внасяте осигурителни вноски, а трудовото правоотношение на наетото лице да не се прекратява.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
За целите на осигуряването достатъчно е упражняването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници на търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Под израза "всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице" в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.
Поради императивния текст на чл. 10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5).
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Изложена е следната фактическа обстановка: В представляваното от запитващия дружество има назначено по трудово правоотношение едно лице, което за периода от 06.12.2020 г. до 05.12.2021 г. ще ползва отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Към момента дружеството не извършва никаква стопанска дейност.
Въпрос: Интересувате се дали Вие, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице, може да прекъснете дейността си и да не внасяте осигурителни вноски, а трудовото правоотношение на наетото лице да не се прекратява.
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. В основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд. За целите на осигуряването е достатъчно упражняването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници на търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Под израза "всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице" в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО. Посоченият 7-дневен срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на тези обстоятелства.
Поради императивния текст на чл. 10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Поради това законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5.
В заключение се отбелязва, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Извод: Задължението за осигуряване на самоосигуряващо се лице отпада само при действително преустановяване на трудовата дейност по смисъла на КСО и деклариране на това обстоятелство с декларация ОКд-5 по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като наличието или запазването на трудово правоотношение с наето лице е отделен въпрос, а упражняването на трудова дейност се установява конкретно по реда на ДОПК.
