НАП: Изплащане на възнаграждение за първите три дни временна неработоспособност и корекции на данни по Наредба № Н-13

Изх. №20-00-231/06.06.2022 г.

КСО - чл. 9, ал. 2, т. 2

КСО - чл. 10

КСО - чл. 40, ал. 5

Наредба №Н-13 -чл. 9, ал. 1, ал. 5 и ал. 11

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-231/11.04.2022 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)и Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

С решение от 01.04.2022 г. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) отменя експертното решение на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), с което е анулиран издаденият Ви болничен лист.

Работните дни, включени в обжалвания болничен лист са отчетени от бившия Ви работодател "Р" АД, като дни на безпричинно отсъствие от работа (самоотлъчка) и за тях не са подадени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.

Към запитването не са приложени документи, относно изложените факти и обстоятелства.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:

Следва ли "Р" АД да Ви изплати възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност и да подадените коригираща декларация образец №1(приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба №Н-13/2019г.) и декларация образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/2019 г.)?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санитарно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Отпуските се разрешават от здравните органи (чл. 162, ал. 2 от КТ).

На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителниза всички лица, органи и организации в страната. Редът за обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, Националния осигурителен институт (НОИ), Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) е регламентиран в чл. 112 от ЗЗ.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание чл. 40, ал. 5 от кодекса, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. В нормативната уредба не е постановено изискване лицето да е придобило определен осигурителен стаж за да възникне задължение за изплащане на възнаграждението.

Дефиниция на "осигурено лице" е дадена в §1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. Съгласно цитираната разпоредба "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 от кодекса. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса не е прекратена (чл. 10, ал. 2 от КСО).

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради обща заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (основание чл. 6, ал. 3 от КСО). Съгласно чл. 3, ал. 1, изр. първо от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите,върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година.

Видно от цитираните разпоредби, при настъпила временна неработоспособност осигурителят има задължение да изплати възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност и върху него да изчисли и внесе осигурителни вноски при положение, че лицето отговаря кумулативно на следните условия:

• да има разрешен отпуск с болничен лист, издаден от органите на медицинската експертиза;
• към деня на настъпване на временната неработоспособност да е осигурено за фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване;

Следва да се има предвид, че осигуряването се прекъсва при безпричинно отсъствие от работа (самоотлъчка), ползване на неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж, работа през определени дни в месеца, както и през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че трудовата дейност не е прекратена.

Осигурителят не дължи възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, когато болничният лист е отменен или анулиран от органите на медицинската експертиза и решението им е влязло в сила - липсва правно основание и първичния оригинален документ, въз основа на който следва да се извърши плащането.

Относно коригиране на данните, подадени с декларация образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019 г.) от бившият Ви работодател "Р" АД, следва да имате предвид, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба №Н-13/ 2019 г., работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените данни с декларации образец №1 като подават декларация с коректни данни и попълнен код за корекция. Декларации образец №1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите (НАП) или НОИ във връзка с възложените им дейности (аргумент чл. 9, ал. 5 от Наредба №Н-13/2019 г.).

Съгласно чл. 9, ал. 11 от Наредба №Н-13/2019 г., когато подадените декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) за коригиране на данни водят до увеличаване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (фонд ГВРС), работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения или осигурителните каси подават едновременно и декларация образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от наредбата) за увеличаване размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4 от същата наредба. На основание разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба №Н-13/2019 г., всяко от декларираните с декларация образец №6 месечни задължения за задължителни осигурителни вноски и/или вноски за фонд ГВРС за месеците след 31 декември 2013 г. трябва да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските да фонд ГВРС от подадените декларация/и образец №1.

Предвид гореизложеното, за "Р" АД ще възникне задължение за подаване на коригиращи декларации образец №1 и декларация образец №6 по описания по-горе ред при условие, че към деня на настъпване на временната неработоспособност сте осигурен за фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване и издаденият Ви болничен лист от органите на медицинската експертиза, след приключване на производството по обжалването му, е потвърден.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.