ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-79/27.02.2025 г., относно прилагане на ДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Държавно висше училище, регистрирано по ЗДДС, предстои да сключи договор с дружество (изпълнител), което осигурява на служители на университета (ползватели) достъп до спортни обекти и други спортни занимания срещу възнаграждение - т. нар. карти за спорт. Възнаграждението ще бъде плащано от университета (клиент по договора) на изпълнителя. Последният ще издаде фактура за съответния период. Съгласно договора, картите за спорт се предоставят от изпълнителя на служители на университета срещу възнаграждение, което е дължимо от последния. Цената на картата е изцяло за сметка на служителите, като възстановяването на дължимите суми ще се извърши или чрез удръжка от трудовото възнаграждение или чрез банков превод или внасяне на суми на каса.
Поставени са следните въпроси:
1. Може ли да се разглежда описаната обстановка като две доставки - първата от изпълнителя към клиента и втората от клиента към ползвателите?
2. При предоставяне на картите за спорт от университета на служителите, трябва ли да се начислява ДДС върху стойността на картите за спорт и как следва да се определи данъчната основа?
3. Следва ли сумата да се посочи в отчет за извършени продажби по реда на чл. 119 от ЗДДС?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Според описаната в запитването фактическа обстановка на университета предстои сключване на договор с доставчик на услуги за достъп до спортни занимания, като действителните потребители са Ваши служители. Последните ще възстановят заплатените от университета суми на доставчика. Възстановяването ще се извърши по банков път или вноска в касата на университета, или чрез удръжка от трудовото възнаграждение.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
При условие че университетът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит за получените от дружеството-доставчик услуги за достъп до спортни занимания и е продал и отразил в отчета за извършени продажби по чл. 119 от ЗДДС тези услуги към персонала, като е третирал доставката като облагаема по смисъла на чл. 12 от закона, това следва да се приеме за допустимо, тъй като се осигурява неутралността на данъка и поемане на данъчната тежест от действителните ползватели на услугите. В тези случаи не е необходимо извършеното документиране и данъчно третиране да бъде коригирано, тъй като от такава корекция не би бил налице данъчен ефект - след евентуална корекция данъчният резултат би бил идентичен с резултата преди извършването й. При последващата доставка и отразяване в отчета за извършени продажби по чл. 119 от ЗДДС следва да се има предвид, че е недопустимо да бъдат променени основните характеристики на доставката, а именно: данъчна ставка и данъчна основа (съобразно дела в разходите на всеки един служител).
Ако университетът не е приспаднал данъчен кредит, следва да се има предвид следното:
В чл. 11 от ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "доставчик" и "получател". Доставчик по смисъла на ал. 1 от цитираната разпоредба е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а получател съгласно ал. 2 от посочената правна норма е лицето, което получава стоката или услугата.
Предвид изложеното доставчик на услугите за достъп до спортни занимания е дружеството-изпълнител по сключения договор, а реалните получатели са служителите на университета, т.е. потребителите на услугата.
Тъй като университетът не доставя услуги на своите служители, същият не би могъл да се третира като доставчик. Доколкото не е доставчик на услугите за достъп до спортни занимания, a реалните потребители на услугата са неговите служители, т.е. физически данъчно незадължени лица, считам че не следва да се извършва последваща продажба и отразяване в отчета за извършени продажби по чл. 119 от ЗДДС на тези услуги. В този случай университета не следва да приспада начисления му от доставчика на услуги данък върху добавената стойност, тъй като същите не са предназначени за извършване на последваща облагаема доставка.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Държавно висше училище, регистрирано по ЗДДС, предстои да сключи договор с дружество - изпълнител, което осигурява на служители на университета - ползватели, достъп до спортни обекти и други спортни занимания срещу възнаграждение, под формата на карти за спорт. Възнаграждението ще се заплаща от университета като клиент по договора на изпълнителя, който ще издава фактура за съответния период.
Съгласно договора, картите за спорт се предоставят от изпълнителя на служителите на университета срещу възнаграждение, дължимо от университета. Цената на картата е изцяло за сметка на служителите, като възстановяването на дължимите суми ще се извършва чрез удръжка от трудовото възнаграждение, чрез банков превод или чрез внасяне на суми в касата.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли да се разглежда описаната обстановка като две доставки - първата от изпълнителя към клиента и втората от клиента към ползвателите?
Въпрос 2: При предоставяне на картите за спорт от университета на служителите, трябва ли да се начислява ДДС върху стойността на картите за спорт и как следва да се определи данъчната основа?
Въпрос 3: Следва ли сумата да се посочи в отчет за извършени продажби по реда на чл. 119 от ЗДДС?
В отговор, при съобразяване с действащото данъчно законодателство, се изразява следното становище:
Според описаната фактическа обстановка на университета предстои сключване на договор с доставчик на услуги за достъп до спортни занимания, като действителните потребители на услугите са служителите на университета. Те ще възстановяват на университета сумите, които той е заплатил на доставчика. Възстановяването ще се извършва по банков път, чрез вноска в касата на университета или чрез удръжка от трудовото възнаграждение.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, те трябва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
При условие че университетът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит за получените от дружеството-доставчик услуги за достъп до спортни занимания и е продал и отразил в отчета за извършени продажби по чл. 119 от ЗДДС тези услуги към персонала, като е третирал доставката като облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, това се приема за допустимо, тъй като се осигурява неутралността на данъка и поемане на данъчната тежест от действителните ползватели на услугите.
В тези случаи не е необходимо извършеното документиране и данъчно третиране да бъде коригирано, тъй като от такава корекция не би възникнал данъчен ефект - след евентуална корекция данъчният резултат би бил идентичен с резултата преди извършването й.
При последващата доставка и отразяване в отчета за извършени продажби по чл. 119 от ЗДДС следва да се има предвид, че е недопустимо да бъдат променяни основните характеристики на доставката, а именно данъчната ставка и данъчната основа, съобразно дела в разходите на всеки един служител.
Извод: Ако университетът е приспаднал данъчен кредит и е третирал предоставянето на услугите към персонала като облагаема доставка, отразена в отчет по чл. 119 от ЗДДС, това е допустимо и не се налага корекция, при условие че се запазят данъчната ставка и данъчната основа, определена според разходите за всеки служител.
Ако университетът не е приспаднал данъчен кредит, следва да се има предвид следното:
В чл. 11 от ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "доставчик" и "получател". Съгласно ал. 1 доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а съгласно ал. 2 получател е лицето, което получава стоката или услугата.
Предвид изложеното, доставчик на услугите за достъп до спортни занимания е дружеството - изпълнител по сключения договор, а реалните получатели са служителите на университета, т.е. потребителите на услугата. Тъй като университетът не доставя услуги на своите служители, той не може да се третира като доставчик.
Доколкото университетът не е доставчик на услугите за достъп до спортни занимания, а реалните потребители на услугата са неговите служители - физически данъчно незадължени лица, не следва да се извършва последваща продажба и отразяване в отчета за извършени продажби по чл. 119 от ЗДДС на тези услуги.
В този случай университетът не следва да приспада начисления му от доставчика на услуги данък върху добавената стойност, тъй като услугите не са предназначени за извършване на последваща облагаема доставка.
Извод: Когато университетът не е доставчик на услугите към служителите и не извършва последваща облагаема доставка, не следва да се извършва последваща продажба и отразяване в отчет по чл. 119 от ЗДДС, както и не следва да се приспада ДДС по фактурите от доставчика, тъй като услугите не се използват за облагаеми доставки.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентичност на фактическата обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различно установени факти.
