3_1912/06.08.2015 г.
ЗДДС, чл. 114, ал. 1, т. 4 и т. 7;
ЗСч, чл. 7, ал. 1, т. 3 и ал. 8;
ДОПК, чл. 28, ал. 1, т. 2
Относно: изисквания към данъчните документи съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, "А" ООД притежава собствена офис сграда в гр.С., въведена в експлоатация през 2014 г. Подписан е договор с експлоатационното дружество "С" АД /концесионер на ......... община/. Във фактурите, издадени от същото, в полето данни за получателя по доставката за адрес е посочен адресът за кореспонденция /адрес на обекта/, вместо адрес по регистрация, защото доставчикът отказва да впише адрес, който не е на територията на гр. С.
Във връзка с горното се поставя въпросът какви действия следва да предприеме дружеството в описаната ситуация?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 05.06.2015 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 06.01.2015 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Следователно, адресът за кореспонденция за търговските дружества е адресът на управление, вписан в търговския регистър, освен ако в търговския регистър е вписан друг адрес за управление. В този смисъл е и указание на изпълнителния директор на НАП изх. № 91-00-321 от 08.11.2007 г., където в т. І.2. недвусмислено е изяснено, че за местните юридически лица и клоновете на чуждестранни лица адресът за кореспонденция е винаги последният адрес на управление, вписан в търговския регистър.
От друга страна, разпоредбите на чл. 114, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗДДС изискват фактурата задължително да съдържа име и адрес на доставчика и на получателя по доставката. Видно от цитираните законови текстове, същите не конкретизират дали това следва да бъде адресът на управление или адресът на осъществяване на дейността. Предвид това отговорът на поставения въпрос следва да бъде обоснован с общовалидните за местните юридически лица правни норми на Търговския закон (ТЗ) и Закона за счетоводството (ЗСч).
Според разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ТЗ адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му, а съгласно чл. 13, ал. 1 от същия закон търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в Интернет-страницата си, ако има такава: фирмата; седалището и адреса на управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСч. е въведено изискване към съдържанието на първичния счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица. В т.3 от същата правна норма е посочено, че първичният счетоводен документ следва да съдържа наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя.
С разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от ЗСч е регламентирано, че адресът по ал. 1, т. 3 е:
1 .постоянният адрес - за физическите лица;
2. адресът на управление - за юридическите лица;
3. адресът за кореспонденция по ДОПК - за лицата, които нямат адрес на управление.
От цитираните законови разпоредби е видно, че адресът, който търговецът - местно юридическо лице следва да посочва в първичните счетоводни документи, адресирани до други предприятия или физически лица, е адресът на управление. Следователно доколкото ЗДДС не съдържа специални изисквания по отношение на адреса, който трябва да се посочва във фактурата по чл. 114, то това е адресът за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК.
В заключение информираме, че относно изискванията към данъчните документи e издадено общо становище на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите с изх. № 91-00-288 от 26.09.2008 г., което е публикувано в интернет на страницата на НАП - www.nap.bg. В същото е посочено, че когато върху данъчния документ се установи липсата на някои реквизити, е необходимо да се прецени доколко тази липса има отношение към осигуряването на достатъчно информация за характера на стопанската операция. Това е заложено и в тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВAС и Указание УК-1 от 14.02.2006 г. на Министерство на финансите.
Според изложеното в запитването, "А" ООД притежава собствена офис сграда в гр. С., въведена в експлоатация през 2014 г. Подписан е договор с експлоатационното дружество "С" АД (концесионер на ........ община). В издаваните от "С" АД фактури, в полето за данни на получателя по доставката, като адрес е посочен адресът за кореспонденция (адрес на обекта), вместо адресът по регистрация, тъй като доставчикът отказва да впише адрес, който не е на територията на гр. С.
Въпрос: Какви действия следва да предприеме дружеството в описаната ситуация?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС се изразява следното становище.
Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Следователно адресът за кореспонденция за търговските дружества е адресът на управление, вписан в търговския регистър, освен ако в търговския регистър е вписан друг адрес на управление.
В този смисъл е и указание на изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-321 от 08.11.2007 г., където в т. I.2 е изяснено, че за местните юридически лица и клоновете на чуждестранни лица адресът за кореспонденция е винаги последният адрес на управление, вписан в търговския регистър.
Извод: За местните юридически лица адресът за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК е последният вписан в търговския регистър адрес на управление, освен ако е вписан друг адрес на управление.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗДДС фактурата задължително трябва да съдържа име и адрес на доставчика и на получателя по доставката. Тези разпоредби не конкретизират дали следва да се посочва адресът на управление или адресът на осъществяване на дейността.
Поради липса на специално изискване в ЗДДС относно вида на адреса, който трябва да се посочва във фактурата, отговорът на поставения въпрос следва да се обоснове с общовалидните за местните юридически лица правни норми на Търговския закон и Закона за счетоводството.
Извод: ЗДДС изисква във фактурата да има адрес на доставчика и получателя, но не уточнява дали това е адрес на управление или адрес на дейността, поради което се прилагат общите правила на ТЗ и ЗСч.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ТЗ адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ТЗ търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в интернет страницата си, ако има такава: фирмата; седалището и адреса на управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения.
В чл. 7, ал. 1 от ЗСч е въведено изискване към съдържанието на първичния счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица. В чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСч е посочено, че първичният счетоводен документ следва да съдържа наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя.
Съгласно чл. 7, ал. 8 от ЗСч адресът по ал. 1, т. 3 е:
- постоянният адрес - за физическите лица;
- адресът на управление - за юридическите лица;
- адресът за кореспонденция по ДОПК - за лицата, които нямат адрес на управление.
От тези разпоредби следва, че адресът, който търговецът - местно юридическо лице, трябва да посочва в първичните счетоводни документи, адресирани до други предприятия или физически лица, е адресът на управление.
Извод: За местните юридически лица адресът, който следва да се посочва в първичните счетоводни документи по чл. 7 от ЗСч, е адресът на управление, а при липса на такъв - адресът за кореспонденция по ДОПК.
Доколкото ЗДДС не съдържа специални изисквания относно адреса, който трябва да се посочва във фактурата по чл. 114 от ЗДДС, този адрес следва да бъде адресът за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК, който за местните юридически лица съвпада с адреса на управление, вписан в търговския регистър, освен ако е вписан друг адрес на управление.
Извод: Адресът, който следва да се посочва във фактурите по чл. 114 от ЗДДС за местни юридически лица, е адресът за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК, т.е. адресът на управление, вписан в търговския регистър (или друг вписан адрес на управление).
В заключение се посочва, че относно изискванията към данъчните документи е издадено общо становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-288 от 26.09.2008 г., публикувано на интернет страницата на НАП - www.nap.bg. В това становище е прието, че когато върху данъчния документ се установи липса на някои реквизити, е необходимо да се прецени доколко тази липса има отношение към осигуряването на достатъчно информация за характера на стопанската операция. Това разбиране е заложено и в тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС и в Указание УК-1 от 14.02.2006 г. на Министерство на финансите.
Извод: При липса на определени реквизити в данъчния документ следва да се прецени дали тази липса засяга достатъчността на информацията за характера на стопанската операция, съгласно общото становище на НАП, тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. на ВАС и Указание УК-1/14.02.2006 г. на МФ.
