2_47/ 14.01.2015 г.
ЗЗО чл.40, ал.1, т.1, буква "б"
ОТНОСНО: здравно осигуряване през периодите на неплатен отпуск
В писмото е изложена следната фактическа обстановка, служителка е в неплатен отпуск по нейно желание за 3 месеца от 15.09.2014 г., без да е декларирала, че ще работи при друг работодател през този период. За периода на неплатения отпуск са внесени здравноосигурителни вноски от работодателя, разрешил неплатения отпуск. На 17.12.2014 г. служителката е представила служебна бележка, че е била осигурена при друг работодател, като не са упоменати периодите, през които е осигурявана, липсва и запис в трудовата й книжка.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
- Необходимо ли е да се извършат някакви действия от основния работодател?
- Кой и как може да възстанови внесените здравноосигурителни вноски за служителката?
- Служебната бележка достатъчна ли е, за да се възстановят платените вноски?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл.40, ал.1, т.1, буква "б" от Закона за здравното осигуряване, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл.165, ал.1 и чл. 167а от КТ или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
От изложеното следва, че за периодите през които лице е в неплатен отпуск, здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО се дължат само в случай, че лицето не е осигурено на друго основание по закона.
При неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски. Сумата може да бъде внасена ежемесечно или авансово за избран период от време.
В конкретния случай, на основание изложената фактическа обстановка, тъй като служителката за същия период, през който е ползвала неплатен отпуск е работила и по трудово правоотношение при друг работодател, тя подлежи на задължително здравно осигуряване по това правоотношение на основание по чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, като работник или служител. За периода на неплатения отпуск при основния работодател здравно осигурителни вноски не се дължат, т.е налице са недължимо внесени чрез работодателя, но за сметка на лицето, здравноосигурителни вноски.
Разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.
След постъпване на искането се възлага проверка или ревизия. Преценката на представените доказателства във връзка с дължимостта на вноските се осъществява от органите по приходите в хода на административното производство. Съгласно чл. 37, ал.1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от органа по приходите, в рамките на правомощията му, определени в чл. 12, ал.1 от ДОПК.
В чл. 129, ал.1 от ДОПК кръгът на лицата, които могат да отправят искане за възстановяване на недължимо внесени суми не е ограничен. Процедурата започва с подаване на писмено искане от лицето, което твърди, че съответното плащане е недължимо платено.
Въпреки, че в конкретния случай плащането на вноските е извършено чрез съответния работодател, възстановяването може да се извърши на лицето, което следва да подаде искане в компетентната ТД на НАП. Това произтича от разпоредбата на чл. 40, ал.1, т. 1, б. "б" от ЗЗО, съгласно която за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание.
В случаите, в които за лица няма законово основание за внасяне на вноски, а такива са направени и са подадени данни по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, следва да се коригират/заличат подадените данни за осигуреното лице с декларации образец № 1 и подадените данни за дължимите осигурителни вноски с декларация образец № 6.
В писмото е изложена следната фактическа обстановка: служителка е в неплатен отпуск по нейно желание за 3 месеца, считано от 15.09.2014 г., без да е декларирала, че ще работи при друг работодател през този период. За периода на неплатения отпуск са внесени здравноосигурителни вноски от работодателя, разрешил неплатения отпуск. На 17.12.2014 г. служителката е представила служебна бележка, че е била осигурена при друг работодател, като в бележката не са посочени периодите, през които е осигурявана, и липсва запис в трудовата й книжка.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
Въпрос: Необходимо ли е да се извършат някакви действия от основния работодател?
Въпрос: Кой и как може да възстанови внесените здравноосигурителни вноски за служителката?
Въпрос: Служебната бележка достатъчна ли е, за да се възстановят платените вноски?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, е изразено следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за здравното осигуряване, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, здравноосигурителната вноска се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
От това следва, че за периодите, през които лице е в неплатен отпуск, здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО се дължат само ако лицето не е осигурено на друго основание по закона.
При неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски. Сумата може да бъде внасяна ежемесечно или авансово за избран период от време.
В конкретния случай, въз основа на изложената фактическа обстановка, тъй като служителката за същия период, през който е ползвала неплатен отпуск при основния работодател, е работила и по трудово правоотношение при друг работодател, тя подлежи на задължително здравно осигуряване по това правоотношение на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, като работник или служител. За периода на неплатения отпуск при основния работодател здравноосигурителни вноски не се дължат, поради което са налице недължимо внесени чрез работодателя, но за сметка на лицето, здравноосигурителни вноски.
Извод: За периода на неплатения отпуск при основния работодател, през който лицето е било осигурено по трудово правоотношение при друг работодател, здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО не се дължат и внесените суми са недължимо платени.
Разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искането се възлага проверка или ревизия. Преценката на представените доказателства във връзка с дължимостта на вноските се осъществява от органите по приходите в хода на административното производство.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от органа по приходите, в рамките на правомощията му, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК.
В чл. 129, ал. 1 от ДОПК кръгът на лицата, които могат да отправят искане за възстановяване на недължимо внесени суми, не е ограничен. Процедурата започва с подаване на писмено искане от лицето, което твърди, че съответното плащане е недължимо платено. Въпреки че в конкретния случай плащането на вноските е извършено чрез съответния работодател, възстановяването може да се извърши на лицето, което следва да подаде искане в компетентната териториална дирекция на НАП. Това произтича от разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО, съгласно която за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание.
Извод: Искането за възстановяване на недължимо внесените здравноосигурителни вноски се подава от самото осигурено лице в компетентната ТД на НАП, като възстановяването се извършва на това лице, независимо че плащането е направено чрез работодателя.
В случаите, в които за лица няма законово основание за внасяне на вноски, а такива са направени и са подадени данни по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, следва да се коригират или заличат подадените данни за осигуреното лице с декларации образец № 1 и подадените данни за дължимите осигурителни вноски с декларация образец № 6.
Извод: Основният работодател следва да коригира или заличи подадените по Наредба Н-8 данни за лицето за периода на неплатения отпуск чрез декларации образец № 1 и образец № 6, когато е установено, че за този период не са дължими здравноосигурителни вноски.
