Изх. № М-94-Д-416
Дата: 07.05.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 19;
ЗДДФЛ, чл. 50.
ОТНОСНО:Прилагането на чл. 19 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмо, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №М-94-Д-416 от 16.04.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Съпругата Ви има личен договор с пенсионно осигурително дружество в България и удостоверение, издадено от това дружество, за направените вноски по договора за изминалата 2019 г. Вноските са направени по електронен път от банкова сметка, която официално се води на Ваше име, но съпругата Ви притежава допълнителна карта/пластика, издадена на нейно име и има пълен достъп до сметката, както през съответната карта, така и онлайн. При подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. е предявено правото за ползване на данъчно облекчение по чл. 19 от същия закон, като е предоставен документът, издаден от съответното пенсионно осигурително дружество, както и референция за извършения превод.
Във връзка с описаната фактическа ситуация поставяте следния въпрос:
Счита ли се така направената вноска за допълнително доброволно пенсионно осигуряване за лична вноска във връзка с прилагането на чл. 19 от ЗДДФЛ?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. Освен това към писмото Ви не са приложени конкретни документи, доказващи правото на съпругата Ви да ползва данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ. Предвид това изразявам само принципно становище по поставения въпрос, като е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) на данъчно задълженото лице, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното в писмото.
На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17. По смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "допълнително доброволно осигуряване" е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване, както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на друга държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.
Следователно, за да е налице нормативно основание за ползване на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ, вноските за допълнително доброволно осигуряване трябва да са по договори, попадащи в обхвата на § 1, т. 12 от ДР на ЗДДФЛ и да са лични (да са направени за сметка и в полза на данъчно задълженото физическо лице).
На основание чл. 23, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, към която задължително се прилагат изброените в тази разпоредба документи. По отношение на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ не са посочени задължителни документи за прилагане към годишната данъчна декларация. Няма пречка обаче, по свое желание, данъчно задълженото лице да приложи документи, касаещи правото му да ползва това облекчение. Освен това документи могат да бъдат изисквани и по реда на ДОПК от органите по приходите, в хода на производствата по този кодекс.
По отношение на описания от Вас начин на внасяне следва да се поясни, че данъчният закон не изключва възможността при плащането на вноските от задълженото лице да се ползва чужда банкова сметка. Иначе казано възможно е съпругата Ви да ползва Вашата банкова сметка за плащане на личните си вноски. Следва да имате предвид обаче, че е възможно посочените от Вас документи, приложени към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, да не доказват по категоричен начин, че вноските са направени за нейна сметка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В писмо, заведено в ЦУ на НАП с вх. № М-94-Д-416 от 16.04.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Съпругата на подателя има личен договор с пенсионноосигурително дружество в България и удостоверение, издадено от това дружество, за направените вноски по договора за 2019 г. Вноските са направени по електронен път от банкова сметка, която официално се води на името на подателя, но съпругата му притежава допълнителна карта/пластика, издадена на нейно име, и има пълен достъп до сметката, както чрез картата, така и онлайн.
При подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. е предявено правото за ползване на данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ, като е предоставен документът, издаден от пенсионноосигурителното дружество, както и референция за извършения превод.
Въпрос: Счита ли се така направената вноска за допълнително доброволно пенсионно осигуряване за лична вноска във връзка с прилагането на чл. 19 от ЗДДФЛ?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от ДОПК, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
Към писмото не са приложени конкретни документи, доказващи правото на съпругата да ползва данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ. Поради това се изразява само принципно становище по поставения въпрос, като се отбелязва, че факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на ДОПК на данъчно задълженото лице, могат да обосноват данъчно третиране, различно от изложеното.
На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява:
- с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17;
- както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.
По смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "допълнително доброволно осигуряване" е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване, както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на друга държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.
От това следва, че за да е налице нормативно основание за ползване на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ, вноските за допълнително доброволно осигуряване трябва:
- да са по договори, попадащи в обхвата на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, и
- да са лични, т.е. да са направени за сметка и в полза на данъчно задълженото физическо лице.
На основание чл. 23, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която задължително се прилагат изброените в тази разпоредба документи. По отношение на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ не са посочени задължителни документи за прилагане към годишната данъчна декларация. Няма пречка обаче данъчно задълженото лице по свое желание да приложи документи, касаещи правото му да ползва това облекчение. Освен това документи могат да бъдат изисквани и по реда на ДОПК от органите по приходите в хода на производствата по този кодекс.
Относно описания начин на внасяне се пояснява, че данъчният закон не изключва възможността при плащането на вноските от задълженото лице да се ползва чужда банкова сметка. Възможно е съпругата да ползва банковата сметка на съпруга за плащане на личните си вноски.
Посочва се обаче, че е възможно приложените към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ документи (удостоверението от пенсионноосигурителното дружество и референцията за превода) да не доказват по категоричен начин, че вноските са направени за сметка на съпругата.
Извод: По принцип е допустимо личните вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване да се платят чрез чужда банкова сметка (вкл. сметката на съпруга), но за ползване на облекчението по чл. 19 от ЗДДФЛ трябва да е доказано, че вноските са лични - направени за сметка и в полза на данъчно задълженото лице, като в конкретния случай наличните документи може да не установяват това по категоричен начин.
