Изх. № 92-00-261
Дата: 24. 03. 2022 год.
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "в";
ЗДДФЛ, чл. 22, буква "г".
ОТНОСНО:Жалба № ..../2022 г. до омбудсмана на Република България
Във Ваше писмо, заведено с вх. № 92-00-261 от 24.02.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е описана следната фактическа ситуация:
Към Вас се е обърнала г-жа .... по повод процедурата за данъчни облекчения за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Г-жа ... е поискала съдействие от Вас за правилното и справедливо прилагане на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ. Посочен е конкретен проблем - тя е разведена и двете деца съгласно съдебното решение живеят при нея. Подала е декларация във ...., където тя работи, като е приложила документи, доказващи при кого живеят децата, както и документи, удостоверяващи увреждането на едно от децата. След 15 дни е получила обаждане, като й е обяснено, че не може да й бъдат възстановени пари за двете й деца, тъй като техният баща е подал декларация и майката трябва да избере коя от двете декларации да остави. На майката са й изплатени парите само за едното дете, а сумата от 900 лева е изплатена на бившия й съпруг. В писмото Ви е направена препоръка да се извърши проверка по случая, като подчертавате, че по друга жалба сте поставяли проблема пред Националната агенция за приходите, а именно:
Кой от двамата родители първи има право да ползва пълния размер на данъчното облекчение?
Предвид изложеното в писмото, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище:
С § 9, ал. 1, 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.(ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г.) бяха определени по-високи размери на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания при ползването им за 2021 г. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на този закон при ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за 2021 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
- едно ненавършило пълнолетие дете - в размер на 4500 лв.;
- две ненавършили пълнолетие деца - в размер на 9000 лв.;
- три и повече ненавършили пълнолетие деца - в размер на 13 500 лв.
На основание § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г. при ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за 2021 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 9000 лв.
Важно е да се има предвид, че с цитираните разпоредби не се променят условията и редът за прилагане на посочените данъчни облекчения, а единствената им цел е да бъде увеличен техният размер и то само при ползването им за 2021 г. Правилата за прилагане на въпросните намаления са регламентирани съответно в нормите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, в които няма промени за 2021 г. Иначе казано, условията и редът за прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания са идентични с прилаганите за предходни данъчни години.
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
1. родител,който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ (чл. 22в, ал. 6 от ЗДДФЛ). Аналогични са и разпоредбите, касаещи условията за прилагане на данъчното облекчение за деца с увреждания, регламентирани в чл. 22г, ал. 1-3 и чл. 22г, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Потвърждавам вече изразеното до Вас становище по повод аналогичен казус, че с оглед разпоредбите на чл. 22в, ал. 3, т. 1, чл. 22в, ал. 6, чл. 22г, ал. 3, т. 1 и чл. 22г, ал. 6 от ЗДДФЛ може да се каже, че в случаите на развод право на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания поначало има родителят, при когото живеят децата и на когото е предоставено упражняването на родителските права, а когато той няма достатъчно доходи, законодателят е предвидил възможност те да се ползват и от родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при положение че същият отговаря на условията по чл. 22в, ал. 1-3 и/или чл. 22г, ал. 1-3 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай, след извършена проверка, се установи, че г-жа .... е ползвала данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за отглеждането на едно дете с увреждания (9000 лв.) при основния си работодател. Бащата ... е ползвал данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ за две деца (9000лв.), също чрез основния си работодател. Следва да имате предвид, че майката не би могла да ползва двете данъчни облекчения (в случая 18 000 лв.), тъй като получените от нея доходи са недостатъчни. В тази връзка обръщам внимание, че съгласно чл. 22в, ал. 4 и чл. 22г, ал. 4 от ЗДДФЛ данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година.
Данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ представляват самостоятелни правни основания за извършване на намаления от сумата на годишните данъчни основи. Следователно няма пречка единият родител да ползва данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, а другият - данъчното облекчение за деца с увреждания по чл.22г от същия закон, когато и двамата отговарят на поставените в закона условия. В случая доколкото годишната данъчна основа на майката позволява да се приложи само едно от двете облекчения, няма пречка другото да се ползва от бащата.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/РУМЕН СПЕЦОВ/
В писмо, заведено в НАП с вх. № 92-00-261 от 24.02.2022 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Към омбудсмана се е обърнала г-жа ... във връзка с процедурата за ползване на данъчни облекчения за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Тя е поискала съдействие за правилното и справедливо прилагане на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.
Описан е конкретен казус: г-жа ... е разведена, като съгласно съдебното решение двете деца живеят при нея. Тя е подала декларация при своя работодател, като е приложила документи, доказващи при кого живеят децата, както и документи, удостоверяващи увреждането на едно от децата. След 15 дни е получила обаждане, при което й е обяснено, че не може да й бъдат възстановени суми за двете деца, тъй като бащата също е подал декларация и майката трябва да избере коя от двете декларации да остане. На майката са изплатени суми само за едното дете, а сумата от 900 лв. е изплатена на бившия й съпруг.
В писмото до НАП е отправена препоръка да се извърши проверка по случая, като се подчертава, че по друга жалба вече е бил поставян въпросът пред НАП, а именно:
Въпрос: Кой от двамата родители първи има право да ползва пълния размер на данъчното облекчение?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изразено следното становище.
С § 9, ал. 1, 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г.) са определени по-високи размери на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания при ползването им за 2021 г.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г. при ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за 2021 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, е:
- 4500 лв. - при едно ненавършило пълнолетие дете;
- 9000 лв. - при две ненавършили пълнолетие деца;
- 13 500 лв. - при три и повече ненавършили пълнолетие деца.
На основание § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021 г. при ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за 2021 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, е 9000 лв.
Посочва се, че с тези разпоредби не се променят условията и редът за прилагане на данъчните облекчения, а единствената им цел е да увеличат размера на облекченията и то само при ползването им за 2021 г. Правилата за прилагане на облекченията са регламентирани в чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, в които за 2021 г. няма промени. Условията и редът за прилагане на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания са идентични с тези за предходни данъчни години.
Съгласно чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
- 1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
- а) детето не е настанено извън семейството, и
- б) не е учредено попечителство или настойничество, или
- 2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
- 3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
- 4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 22в, ал. 6 от ЗДДФЛ данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ.
Посочва се, че аналогични са разпоредбите относно условията за прилагане на данъчното облекчение за деца с увреждания, регламентирани в чл. 22г, ал. 1 - 3 и чл. 22г, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Потвърждава се вече изразено до омбудсмана становище по аналогичен казус, че с оглед разпоредбите на чл. 22в, ал. 3, т. 1, чл. 22в, ал. 6, чл. 22г, ал. 3, т. 1 и чл. 22г, ал. 6 от ЗДДФЛ може да се приеме, че при развод право на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания поначало има родителят, при когото живеят децата и на когото е предоставено упражняването на родителските права. Когато този родител няма достатъчно доходи, законодателят е предвидил възможност облекченията да се ползват и от родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при условие че той отговаря на изискванията на чл. 22в, ал. 1 - 3 и/или чл. 22г, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ.
Извод: При развод първоначално право на данъчните облекчения има родителят, при когото живеят децата и който упражнява родителските права, а при недостатъчни доходи на този родител облекченията могат да се ползват от другия родител, ако отговаря на законовите условия.
В конкретния случай, след извършена проверка, е установено, че г-жа ... е ползвала данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ за отглеждането на едно дете с увреждания (9000 лв.) при основния си работодател. Бащата ... е ползвал данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ за две деца (9000 лв.), също чрез основния си работодател.
Посочва се, че майката не би могла да ползва и двете данъчни облекчения (общо 18 000 лв.), тъй като получените от нея доходи са недостатъчни.
В тази връзка се обръща внимание, че съгласно чл. 22в, ал. 4 и чл. 22г, ал. 4 от ЗДДФЛ данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ и при условие, че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година.
Посочва се, че данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ представляват самостоятелни правни основания за намаление на сумата на годишните данъчни основи. Следователно няма пречка единият родител да ползва данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, а другият - данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ, когато и двамата отговарят на законовите условия.
В разглеждания случай, доколкото годишната данъчна основа на майката позволява да се приложи само едно от двете облекчения, няма пречка другото облекчение да се ползва от бащата.
Извод: В конкретния казус правилно е приложено разпределение, при което майката ползва облекчението по чл. 22г от ЗДДФЛ за дете с увреждане, а бащата - облекчението по чл. 22в от ЗДДФЛ за две деца, тъй като доходите на майката не позволяват ползване и на двете облекчения, а законът допуска другият родител да ползва неизползваното облекчение, ако са налице изискванията.
