740/01.11.2019 г.
ЗДДС; чл.17, ал.1
ЗДДС; чл.17, ал.2
ЗДДС; чл.13, ал.1
относно: Данъчното третиране по ЗДДС на две последователни доставки с един транспорт
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията, с вх.№ ...../......, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество "Х" ЕООД закупува суроватъчно мляко от дружество, регистрирано за целите на ДДС в Холандия. Покупката е извършена при условие на доставката FCA (франко превозвача) по правилата INCOTERTMS 2000. Към момента на покупката стоката се намира в склад в Германия. За тази доставка холандското дружество издава фактура с данъчна ставка 0%.
Закупената стока е продадена на друго холандско дружество, което притежава валиден ДДС номер, издаден в Холандия. Продажбата е също при условие на доставката FCA (франко превозвач) по правилата INCOTERTMS 2000. Транспортът е за сметка на холандския купувач. Стоката се транспортира от Германия до Холандия и там се продава от холандския купувач.
Поставени са следните въпроси:
1. Извършва ли дружеството ВОП и следва ли да се издаде протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС?
2.Счита ли се, че дружеството формира облагаем оборот за регистрация за целите на ДДС в Германия с извършената продажба?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното принципно становище:
По първи и втори въпрос:
Мястото на изпълнение на доставка със стоки се определя по правилата на чл.17 от ЗДДС и е в зависимост от това дали стоката се превозва. Съгласно чл.17, ал.1 от Закона, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката.
На основание чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
За да се определи правилно вида на търговските операции и данъчното облагане на доставките следва да се съобрази практиката на Съда на Европейския съюз.
Съгласно практиката на СЕС, когато две последователни доставки на едни и същи стоки, извършени по възмезден начин между данъчно задължени лица, действащи в това качество, пораждат една единствена вътреобщностна пратка или един единствен вътреобщностен транспорт на тези стоки, пратката или транспортът може да се определи като вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване само на една от двете доставки (с решение по дело EMAG Handel Eder, С-245/04 и по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09).
Според решение по дело С-386/16 член138, параграф1 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на стоки, извършена от установено в една държава членка данъчнозадължено лице, не е освободена от данък върху добавената стойност по силата на тази разпоредба, когато, преди да сключи тази сделка за доставка, купувачът, регистриран за целите на данъка върху добавената стойност във втора държава членка, уведомява доставчика, че стоките ще бъдат незабавно препродадени на установено в трета държава членка лице, преди да ги изнесе от първата държава членка и да ги превози до това трето данъчнозадължено лице, ако тази втора доставка действително е извършена и стоките след това са превозени от първата държава членка до държавата членка на третото данъчнозадължено лице.
Вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Доколкото в запитването е посочено, че транспортът е за сметка на купувача от Холандия и първото холандско дружество е уведомено за това обстоятелство, следва да се приеме, че същото е знаело, че стоките ще бъдат препродадени на друго данъчно задължено лице, преди да напуснат територията на Германия. Поради това и предвид гореизложеното следва да се приеме, че доставката, по която получател е българското дружество, е с място на изпълнение на територията на Германия, а не вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното считаме, че не са изпълнени условията на чл.13, ал.1 от ЗДДС и не е налице вътреобщностно придобиване на стоки от българското дружество, а доставка с място на изпълнение в Германия.
По втори въпрос:
Доколкото при доставката, извършена от българското дружество към холандското дружество, стоките се транспортират от територията на Германия до територията на Холандия, на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС считаме, че същата е с място на изпълнение на територията на Германия, където се намира стоката към момента на започването на превоза на стоката. По отношение на данъчното третиране на доставката за целите на ДДС и формиране на облагаем оборот за регистрация в Германия следва да бъде приложено германското данъчно законодателство, с което следва да се запознаете.
Дружество "Х" ЕООД закупува суроватъчно мляко от дружество, регистрирано за целите на ДДС в Холандия. Покупката е при условие на доставка FCA (франко превозвача) по правилата INCOTERMS 2000. Към момента на покупката стоката се намира в склад в Германия. За тази доставка холандското дружество издава фактура с данъчна ставка 0%.
Закупената стока се продава от "Х" ЕООД на друго холандско дружество, което притежава валиден ДДС номер, издаден в Холандия. Продажбата е също при условие на доставка FCA (франко превозвач) по правилата INCOTERMS 2000. Транспортът е за сметка на холандския купувач. Стоката се транспортира от Германия до Холандия и там се продава от холандския купувач.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Извършва ли дружеството ВОП и следва ли да се издаде протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС?
Въпрос 2: Счита ли се, че дружеството формира облагаем оборот за регистрация за целите на ДДС в Германия с извършената продажба?
Мястото на изпълнение на доставка на стоки се определя по чл.17 от ЗДДС и зависи от това дали стоката се превозва.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката.
На основание чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
За правилното определяне на вида на търговските операции и данъчното облагане на доставките следва да се съобрази практиката на Съда на Европейския съюз.
Съгласно практиката на СЕС, когато две последователни доставки на едни и същи стоки, извършени възмездно между данъчно задължени лица, действащи в това качество, пораждат една единствена вътреобщностна пратка или един единствен вътреобщностен транспорт на тези стоки, пратката или транспортът може да се определи като вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване само на една от двете доставки (решение по дело EMAG Handel Eder, C-245/04 и по дело Euro Tyre Holding BV, C-430/09).
Съгласно решение по дело C-386/16, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на стоки, извършена от установено в една държава членка данъчно задължено лице, не е освободена от ДДС по силата на тази разпоредба, когато преди сключване на сделката за доставка купувачът, регистриран за целите на ДДС във втора държава членка, уведомява доставчика, че стоките ще бъдат незабавно препродадени на установено в трета държава членка лице, преди да бъдат изнесени от първата държава членка и превозени до това трето данъчно задължено лице, ако тази втора доставка действително е извършена и стоките след това са превозени от първата държава членка до държавата членка на третото данъчно задължено лице.
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В запитването е посочено, че транспортът е за сметка на купувача от Холандия и първото холандско дружество е уведомено за това обстоятелство. Приема се, че първото холандско дружество е знаело, че стоките ще бъдат препродадени на друго данъчно задължено лице, преди да напуснат територията на Германия.
С оглед на това и на изложената практика на СЕС се приема, че доставката, по която получател е българското дружество "Х" ЕООД, е с място на изпълнение на територията на Германия и не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС.
Предвид горното се приема, че не са изпълнени условията на чл.13, ал.1 от ЗДДС и не е налице вътреобщностно придобиване на стоки от българското дружество, а доставка с място на изпълнение в Германия.
Извод: По първи въпрос - дружеството "Х" ЕООД не извършва вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, поради което не възниква задължение за издаване на протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС за тази операция.
По втори въпрос
При доставката, извършена от българското дружество към холандското дружество, стоките се транспортират от територията на Германия до територията на Холандия. На основание чл.17, ал.2 от ЗДДС се приема, че тази доставка е с място на изпълнение на територията на Германия, където се намира стоката към момента на започване на превоза.
По отношение на данъчното третиране на тази доставка за целите на ДДС и формирането на облагаем оборот за регистрация в Германия следва да се приложи германското данъчно законодателство, с което дружеството трябва да се запознае.
Извод: По втори въпрос - доставката от "Х" ЕООД към холандското дружество е с място на изпълнение в Германия по чл.17, ал.2 от ЗДДС, а въпросът дали с нея се формира облагаем оборот за регистрация по ДДС в Германия се урежда изцяло от германското данъчно законодателство.
