Изх. №23-22-1538/16.11.2023 г.
ЗЗО - чл. 33, ал. 1, т. 3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-1538/30.10.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Собственик на "ЕМ" ЕООД е НВ, гражданин на Република Северна Македония, който няма дългосрочно или постоянно пребиваване на територията на Република България. Като самоосигуряващо се лице упражнява дейност от 01.04.2016 г. и внася осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли НВ да внася здравни вноски като самоосигуряващо се лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в ЗЗО.
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваванев Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор,по който РепубликаБългария е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Македония прилагат договор, който е в сила от 01.08.2003 г. Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.
Договорът се прилага на територията на Република България и Република Македония.
В материалния обхват на договора се включва и законодателството, свързано със задължителното здравно осигуряване.
Договорът се прилага спрямо осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). Основно правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на договарящата се страна, на чиято територия лицето работи и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща се страна (основание чл. 6 от договора).
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора (в това число задължителните здравноосигурителни вноски).
Българската институция, която определя приложимото законодателство по договора е Националният осигурителен институт.
В случай, че съгласно договора за НВ като приложимо е определенобългарското законодателство, се дължат задължителни здравноосигурителни вноски съгласно ЗЗО.
Предвид факта, че лицето е чужд гражданин, на който не е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, при условие че се води извън системата за здравно осигуряване в Република България, същото следва да се обърне към компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите с оглед включването му за съответния период към лицата, които са задължително осигурени в НЗОК и за които се формира здравноосигурителен статус.
В случай, чеза НВ не се прилага българското законодателство да се има предвид следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в чл. 33, ал. 1 от ЗЗО.
Видно от цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в случаите, когато имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от същия закон е указано, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната: собственик на "ЕМ" ЕООД е НВ, гражданин на Република Северна Македония, който няма дългосрочно или постоянно пребиваване на територията на Република България. Като самоосигуряващо се лице упражнява дейност от 01.04.2016 г. и внася осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване.
Въпрос: Следва ли НВ да внася здравни вноски като самоосигуряващо се лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното принципно становище:
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО. Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Македония прилагат договор, който е в сила от 01.08.2003 г. Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи се страни. Договорът се прилага на територията на Република България и Република Македония. В материалния обхват на договора се включва и законодателството, свързано със задължителното здравно осигуряване. Договорът се прилага спрямо осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). Основно правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на договарящата се страна, на чиято територия лицето работи, включително когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща се страна, на основание чл. 6 от договора.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора, включително задължителните здравноосигурителни вноски. Българската институция, която определя приложимото законодателство по договора, е Националният осигурителен институт.
В случай че съгласно договора за НВ като приложимо е определено българското законодателство, се дължат задължителни здравноосигурителни вноски съгласно ЗЗО. Предвид факта, че лицето е чужд гражданин, на който не е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, при условие че се води извън системата за здравно осигуряване в Република България, същото следва да се обърне към компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите с оглед включването му за съответния период към лицата, които са задължително осигурени в НЗОК и за които се формира здравноосигурителен статус.
Извод: Ако по договора между Република България и Република Македония за НВ е определено като приложимо българското законодателство, той дължи задължителни здравноосигурителни вноски по ЗЗО и следва да бъде включен в системата на НЗОК чрез компетентната ТД на НАП.
В случай че за НВ не се прилага българското законодателство, следва да се има предвид следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33, ал. 1 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в случаите, когато имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
Извод: Ако за НВ не се прилага българското законодателство и той няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България, не възниква задължение за задължително здравно осигуряване в НЗОК и не се дължат здравноосигурителни вноски по ЗЗО; при краткосрочно или продължително пребиваване той заплаща стойността на оказаната медицинска помощ, освен ако е приложим международен договор.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
