Регламент (ЕО) № 883/2004 - чл. 11, параграф 3, буква "а";
КСО - чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 5, ал. 2;
ЗЗО - чл. 33, ал. 1, т. 3 и чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 2 и ал. 6
ОТНОСНО: Осигуряване на самоосигуряващи се лица - чужди граждани, които са пенсионери по законодателството на други държави
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по електронен път в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .......... от 23.11.2016 г., и допълващо писмо ........... от 29.11.2016 г., в което е идентифицирано задълженото лице, от името на което е отправено запитването, Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в първото писмо, едноличният собственик на търговско дружество, осъществяващо дейност в страната, не получава възнаграждение за полагания труд в дружеството. Същият е турски гражданин, роден е през 1956 г. и има отпусната пенсия по законодателството на Турция. Чуждият гражданин пребивава в България по-малко от 183 дни в годината и не желае да се осигурява за пенсия. Интересувате се, длъжен ли е да се осигурява по българското законодателство, и ако е длъжен, какви осигурителни вноски трябва да внася. Известно Ви е, че не може да се осигурява здравно, след като е гражданин на страна, извън Европейския съюз.
В последващо писмо уточнявате, че поставените въпроси се отнасят за едноличния собственик и управител на "......" ЕООД, който е гражданин на Република Кипър, роден е през 1947 г. и е пенсионер по законодателството на тази държава. Фактическата обстановка и поставените въпроси са идентични с тези от първото писмо.
Предвид изложеното и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Основното правило се прилага и спрямо лица, които са придобили право на пенсия съгласно законодателството на държава-членка. Съгласно чл. 16 (2) от основния регламент лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и което пребивава в друга държава-членка, може, по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
В конкретния случай, ако кипърският гражданин е трудово активен единствено на територията на България, той подлежи на задължително осигуряване (социално и здравно) по българското осигурително законодателство, съобразно осъществяваната трудова дейност, като се отчита факта, че е има отпусната пенсия по законодателството на другата държава-членка (Кипър).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, в т.ч.собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 6 (изр. второ) от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1 ал. 2 от наредбата, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която е възникнало съответното обстоятелство.
Самоосигуряващите се лица, които получават пенсия и не желаят да се осигуряват за фондовете на ДОО, не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата, които имат отпусната пенсия и желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява (текстът в декларацията е "Пенсионер съм и желая да се осигурявам"). В същото поле лицето следва да избере и вида на осигуряване.
Тъй като в Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от коя държава е отпусната, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване "по свое желание" за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато чуждият гражданин е пенсионер по законодателството на страна извън Европейския съюз.
При поискване от орган по приходите самоосигуряващото се лице, което получава пенсия, отпусната от чуждестранен осигурителен институт, следва да удостовери това обстоятелство с документ, издаден от компетентните власти на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
В Закона за здравното осигуряване няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски пенсионерите - самоосигуряващи се лица. Поради това, собствениците и съдружниците в търговски дружества са длъжни да се осигуряват здравно и когато имат отпусната пенсия.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Собствениците и съдружниците в търговски дружества, които са граждани на трети страни, подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, когато имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).
Регламент (ЕО) № 883/2004 - чл. 11, параграф 3, буква "а"; Кодекс за социално осигуряване (КСО) - чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 5, ал. 2; Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) - чл. 33, ал. 1, т. 3 и чл. 40, ал. 1, т. 2; Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) - чл. 1, ал. 2 и ал. 6.
Относно: Осигуряване на самоосигуряващи се лица - чужди граждани, които са пенсионери по законодателството на други държави.
В запитване, подадено по електронен път, е изложено следното:
Едноличният собственик на търговско дружество, осъществяващо дейност в България, не получава възнаграждение за полагания труд в дружеството. Той е турски гражданин, роден през 1956 г., и има отпусната пенсия по законодателството на Турция. Пребивава в България по-малко от 183 дни годишно и не желае да се осигурява за пенсия.
Въпрос: Длъжен ли е този чужд гражданин да се осигурява по българското законодателство и, ако е длъжен, какви осигурителни вноски следва да внася, при положение че, според запитващия, не може да се осигурява здравно, тъй като е гражданин на държава извън Европейския съюз?
В последващо писмо се уточнява, че въпросите се отнасят за едноличния собственик и управител на "......" ЕООД, който е гражданин на Република Кипър, роден през 1947 г. и пенсионер по законодателството на тази държава. Фактическата обстановка и поставените въпроси са идентични с тези от първото писмо.
Извод: Поставен е въпрос за задължителното обществено и здравно осигуряване в България на еднолични собственици/управители - чужди граждани, пенсионери по законодателството на други държави, без да получават възнаграждение за труда си в дружеството.
Приложимо право на ЕС и принцип за определяне на приложимото законодателство
След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС.
Съгласно чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, регламентите по принцип се прилагат към граждани на държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки.
"Определяне на приложимото законодателство" е основен принцип в Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.
Приложимото законодателство се определя по правилата на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - чл. 16), при наличие на трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
Това основно правило се прилага и спрямо лица, които са придобили право на пенсия съгласно законодателството на държава-членка. Съгласно чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и пребивава в друга държава-членка, може, по негово искане, да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава, при условие че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
В конкретния случай, ако кипърският гражданин е трудово активен единствено на територията на България, той подлежи на задължително осигуряване (социално и здравно) по българското осигурително законодателство, съобразно осъществяваната трудова дейност, като се отчита фактът, че има отпусната пенсия по законодателството на другата държава-членка (Кипър).
Извод: При трудова дейност само в България кипърският пенсионер попада под българското осигурително законодателство по правилото "lex loci laboris", независимо че получава пенсия от Кипър.
Осигуряване по КСО на собственици и съдружници в търговски дружества
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, включително собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са самоосигуряващи се и се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ.
Извод: Собствениците и съдружниците в търговски дружества, които са пенсионери, са самоосигуряващи се лица и по КСО се осигуряват за държавното обществено осигуряване по свое желание.
Регистрация и възникване на осигуряването на самоосигуряващи се лица
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП. Декларацията се подписва от самоосигуряващото се лице и се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно чл. 1, ал. 6, изречение второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата, но не по-рано от първо число на месеца, през който е подадена декларацията.
От изложеното следва, че всички самоосигуряващи се лица, включително тези с отпусната пенсия, подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (образец ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В тези случаи те задължително попълват полето за датата, на която е възникнало съответното обстоятелство. Самоосигуряващите се лица, които получават пенсия и не желаят да се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване, не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата, които имат отпусната пенсия и желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява, като текстът в декларацията е "Пенсионер съм и желая да се осигурявам". В същото поле лицето следва да избере и вида на осигуряване.
Извод: Всички самоосигуряващи се лица, включително пенсионерите, подават ОКд-5 при промяна на трудовата дейност; за пенсионерите осигуряването по ДОО възниква само ако в декларацията изрично заявят, че желаят да се осигуряват и изберат вид осигуряване.
Приложимост към чужди граждани - пенсионери от държави извън ЕС
В Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение относно осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от това от коя държава е отпусната.
Поради това осигурителният режим, въвеждащ осигуряване "по свое желание" за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато чуждият гражданин е пенсионер по законодателството на страна извън Европейския съюз.
При поискване от орган по приходите самоосигуряващото се лице, което получава пенсия, отпусната от чуждестранен осигурителен институт, следва да удостовери това обстоятелство с документ, издаден от компетентните власти на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, съгласно чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Извод: Режимът "осигуряване по свое желание" за самоосигуряващи се пенсионери се прилага еднакво за български и чужди граждани, включително когато пенсията е отпусната от държава извън ЕС, при доказване на пенсионния статус с надлежен документ и превод.
Здравно осигуряване на самоосигуряващи се пенсионери - собственици и съдружници
В Закона за здравното осигуряване няма разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски пенсионерите - самоосигуряващи се лица.
Поради това собствениците и съдружниците в търговски дружества са длъжни да се осигуряват здравно и когато имат отпусната пенсия.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително здравноосигурени в Националната здравноосигурителна каса са лицата, които подлежат на задължително осигуряване по КСО като самоосигуряващи се лица.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и ...
Извод: За разлика от осигуряването по ДОО, здравното осигуряване на самоосигуряващите се собственици и съдружници, включително пенсионери, е задължително и се дължи върху доход не по-нисък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
