2_899/ 13.08.2015 г.
ЗЗО-чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б"
ДОПК - чл. 128-129
ОТНОСНО:внасяне на здравноосигурителни вноски за периода на неплатен отпуск.
В запитването е изложена следната фактическа, от 01.09.2014 г. до 01.09.2015 г. сте в неплатен отпуск от основния си работодател /Община --------/. През това време сте работили, и сте била осигурена, по втори трудов договор при друг работодател на 8 часов работен ден. За периода на неплатения отпуск от основния работодател /Община .........../ са изискали, и Вие сте платили, здравноосигурителни вноски по 16.80 лв. месечно, общо 201.60 лв. При извършване на справка в офис на НАП сте установили, че сте осигурявана здравно за този период и от двете места /по двата договора/. Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Според кои законови норми, дължите двойни здравноосигурителни вноски?
2. Какъв е начина, внесената сума да бъде възстановена?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана със здравното осигуряване, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда, или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Видно от цитираната разпоредба в хипотезата, когато лице е в неплатен отпуск, здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО се дължат само в случай, че лицето не е осигурено на друго основание по закона.
Въз основа на гореизложеното и предвид фактическата обстановка, ако за периода след 01.09.2014 г. Вие подлежите на осигуряване на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, т.1 от ЗЗО /като работник или служител/ , здравноосигурителни вноски при работодателя по основното трудово правоотношение /първия работодател/ за периода на неплатения отпускне се дължатпо реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО. При внасяне на такива вноски са налице внесени чрез работодателя, но за сметка на лицето което е в неплатен отпуск, здравноосигурителни вноски без правно основание, т.е те са недължимо внесени.
Недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка (чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК).
В заключение, осигурените лица които установят, че за тях са внесени в повече или недължими осигурителни вноски, могат да направят самостоятелно искане за възстановяване на надвнесените суми за лични осигурителни вноски в компетентната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес.
В запитването е посочено, че за периода от 01.09.2014 г. до 01.09.2015 г. сте в неплатен отпуск от основния си работодател - Община .......... . През този период сте работили по втори трудов договор при друг работодател на 8-часов работен ден и сте била осигурявана. За времето на неплатения отпуск от основния работодател Община .......... са изискали и Вие сте заплатили здравноосигурителни вноски по 16,80 лв. месечно, общо 201,60 лв. При справка в офис на НАП сте установили, че за този период сте осигурявана здравно и от двамата работодатели по двата договора.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
Въпрос 1: Според кои законови норми, дължите двойни здравноосигурителни вноски?
Въпрос 2: Какъв е начина, внесената сума да бъде възстановена?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на здравното осигуряване се изразява следното принципно становище.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, здравноосигурителната вноска се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя, когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда, или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
От цитираната разпоредба следва, че когато лице е в неплатен отпуск, здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО се дължат само ако лицето не е осигурено на друго основание по закона.
Въз основа на горното и предвид конкретната фактическа обстановка, ако за периода след 01.09.2014 г. подлежите на осигуряване на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО (като работник или служител), здравноосигурителни вноски при работодателя по основното трудово правоотношение (първия работодател) за периода на неплатения отпуск не се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО. При внасяне на такива вноски са налице внесени чрез работодателя, но за сметка на лицето, което е в неплатен отпуск, здравноосигурителни вноски без правно основание, т.е. те са недължимо внесени.
Извод: При наличие на осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за периода на неплатения отпуск не се дължат здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО и внесените такива са недължимо платени.
Недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 - 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка, съгласно чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК.
Извод: Недължимо внесените здравноосигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 - 129 от ДОПК, по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, подадено в 5-годишен срок.
В заключение се посочва, че осигурените лица, които установят, че за тях са внесени в повече или недължими осигурителни вноски, могат да направят самостоятелно искане за възстановяване на надвнесените суми за лични осигурителни вноски в компетентната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес.
Извод: Лицата с надвнесени или недължимо внесени лични осигурителни вноски могат да поискат възстановяването им с писмено искане до компетентната ТД на НАП по постоянен адрес.
