1_ИТ-00-36/18.05.2016 г.
ЗКПО чл.18 и чл.22
ЗДДСчл.14
ЗДДСчл.20, ал.1
ЗДДСчл.113, ал.1
ППЗДДС чл.117, ал.4
Относно: Прилагането на Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх.№ ............../2016 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Българското дружество "..." ЕООД, регистрирано по ЗДДС по чл.100, има намерение да извършва онлайн търговия чрез интернет сайтове, като ще предлага и продава на физически лица в България, в Европейския съюз и на лица в трети страни. За реалното изпращане на стоката /тениски/ ще имате пощенска разписка с името и страната на получателя.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Как да се документират тези продажби в Европейския съюз и извън него?
2. За продажбите извън Европейския съюз /САЩ, Канада и др./ дължи ли се данък върху добавената стойност, трябва ли да се издава фактура и на кого?
3. Как да се включат в дневниците за продажби по ЗДДС продажбите в ЕС и извън него?
4. Сумите ще се получават чрез Pay Pal и в последствие ще се прехвърлят по разплащателната сметка на дружеството, как и кога трябва да се отчете прихода?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По Закона за данък върху добавената стойност:
Законът за данък върху добавената стойност предвижда специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Европейската общност към нерегистрирани лица в рамките на Общността /дистанционни продажби/.
Разпоредбата на чл.14 от ЗДДС изисква едновременното изпълнение на няколко условия, за да попадне продажбата на стоки към данъчно незадължени лица в хипотезата на дистанционна продажба, а именно:
1. стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от
територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка,
различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
- не са нови превозни средства, или
- не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
- не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Важно за облагането с ДДС на доставките при условията на дистанционна продажба на стоки е определянето на мястото на изпълнение на доставката. На основание чл.20, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от доставчика дистанционни продажби за лица на територията на
друга държава членка не надвишават определения за държавата членка праг.
3. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.
От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка.
Независимо че не е изпълнено условието за достигане на необходимия праг за регистрация при дистанционни продажби за държавата членка, в която се осъществяват, мястото на изпълнение на тези продажби няма да е на територията на страната, при условие че доставчикът е уведомил териториалната агенция по регистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на другата държава членка, където приключва транспортът и същият е регистриран за целите на данък върху добавената стойност в тази друга държава членка. /чл.20, ал.5 от ЗДДС/
Облагането, декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби на територията на страната се извършва по общия ред на закона.
Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДС данъчната ставка при облагаемите доставки е в размер на 20 на сто, освен когато изрично са посочени като облагаеми с нулева ставка.
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и получателя. Съгласно чл.113, ал.3, т.1 фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В този случай доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, съставя отчет за извършените продажби по чл.119 от закона, който съдържа, съгласно чл.112, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДДС, обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Когато издаването на фактурата не е задължително, на основание чл.113, ал.6 от ЗДДС, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Дистанционните продажби не се посочват, съгласно чл.117, ал.4 от ППЗДДС, във VIES-декларацията, когато получатели са нерегистрирани по ДДС лица.
Доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми доставки с данъчна ставка 20 на сто, трябва да се отразят в дневника за продажби, като в колона № 11 се отрази данъчната основа на доставката, а в колона № 12 - начисления ДДС за доставката. По аналогичен начин следва да се попълни справката - декларация по ЗДДС, съответно клетка 11 - данъчна основа на доставките и клетка 12 - начислен ДДС за доставките. Отчетът за продажби се отразява в дневника за продажби, като се попълват колони 1-5 и 9-25.
Следва да имате предвид, че когато дружеството Ви извършава доставки на стоки на физически лица на територията на Европейския съюз, като стоките тръгват от територията на страната и са изпълнени изискванията на чл.14, ал.1 от ЗДДС, извършените от Вас доставки следва да се декларират и отчитат съгласно гореизложеното.
При условие че дружеството се регистрира за целите на дистанционните продажби в съответните европейски страни, където са установени получателите нерегистрирани лица, то документирането и отчитането на доставките на стоките при условията на дистанционните продажби ще се извършва по правилата на законодателството на съответните страни. Издадените във връзка с тези доставки фактури следва да се отразят и в дневника за продажбите в кл.23 - ДО на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, включително ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка", съответно кл.18 от справката-декларация по ЗДДС.
Относно продажбите на физически лица, установени в трети страни,приложение намира правилото за определяне мястото на изпълнение при доставка на стоки, които се изпращат или превозват, регламентирано с разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, според която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превоза й към получателя.
В случай че извършвате продажба на лице, нерегистрирано по ЗДДС в странаизвън Европейския съюз, следва да имате предвид разпоредбите на чл.28 от ЗДДС и чл.21 от ППЗДДС. По смисъла на чл.28, т.1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика.
Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката, съгласно чл.21 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
Видно от посочената разпоредба, за да е налице основание за прилагане на нулева ставка на данъка по чл.28 от ЗДДС, Вие следва да разполагате с всички изброени документи.
Доставките на стоки, облагаеми с нулева ставка по чл.28 от ЗДДС, се декларират в колона № 19 на дневника за продажбите и съответно в клетка №14 на справката- декларация се попълва данъчната основа на доставката.
Доставките на стоки, облагаеми с нулева ставка, не се посочват във VIES-декларацията. /чл.117, ал.4 от ППЗДДС/
Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл.39, ал.1 от ППЗДДС, в случай че доставчикът не се снабди с документите по чл.21 до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В тези случаи данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл.117, ал.2 от закона. Протоколът се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
По Закона за корпоративното подоходно облагане:
Данъчната печалба на дружеството се облага с корпоративен данък в съответствие с чл.5, ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл.18 и чл.22 от ЗКПО данъчната печалба е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на цитирания закон с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и други суми в случаите, предвидени в този закон. "Счетоводен финансов резултат" е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата /§1, т.16 от ДР на ЗКПО/.
Извършването на сделки по електронен път не предполага специфичен ред и начин за водене на счетоводната отчетност на дружеството. В тази връзка се прилагат общите принципи и изисквания на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
В съответствие с принципа на текущо начисляване, както и съобразно изискванията на т.6.1, 6.2 и 6.3 от Счетоводен стандарт /СС/ 18 "Приходи" признаването на приходите от продажби на стоки се извършва, когато са изпълнени едновременно условията, посочени в стандарта.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество "..." ЕООД, регистрирано по ЗДДС на основание чл.100, възнамерява да извършва онлайн търговия чрез интернет сайтове, като ще предлага и продава стоки (тениски) на физически лица в България, в държави - членки на Европейския съюз и на лица в трети страни. За реалното изпращане на стоките дружеството ще разполага с пощенска разписка с името и страната на получателя.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как да се документират тези продажби в Европейския съюз и извън него?
Въпрос 2: За продажбите извън Европейския съюз (САЩ, Канада и др.) дължи ли се данък върху добавената стойност, трябва ли да се издава фактура и на кого?
Въпрос 3: Как да се включат в дневниците за продажби по ЗДДС продажбите в ЕС и извън него?
Въпрос 4: Сумите ще се получават чрез Pay Pal и впоследствие ще се прехвърлят по разплащателната сметка на дружеството, как и кога трябва да се отчете приходът?
По Закона за данък върху добавената стойност
Законът за данък върху добавената стойност предвижда специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Европейската общност към нерегистрирани лица в рамките на Общността - дистанционни продажби.
Съгласно чл.14 от ЗДДС, за да попадне продажбата на стоки към данъчно незадължени лица в хипотезата на дистанционна продажба, трябва едновременно да са изпълнени следните условия:
- стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
- доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
- получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
- стоките:
- не са нови превозни средства, или
- не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
- не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Извод: При продажби на стоки към данъчно незадължени лица в ЕС, които отговарят на всички условия по чл.14 от ЗДДС, се прилага режимът на дистанционни продажби.
За облагането с ДДС на дистанционните продажби е определящо мястото на изпълнение на доставката. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато едновременно са налице следните условия:
- доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
- извършените от доставчика дистанционни продажби за лица на територията на друга държава членка не надвишават определения за съответната държава членка праг;
- стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.
От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България и за тази доставка се начислява данък по ставката в съответната друга държава членка.
Независимо че не е достигнат прагът за регистрация при дистанционни продажби в държавата членка, в която се осъществяват, мястото на изпълнение на тези продажби няма да е на територията на страната, ако доставчикът е уведомил териториалната дирекция по регистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на другата държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка - чл.20, ал.5 от ЗДДС.
Облагането, декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната се извършва по общия ред на закона. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДС данъчната ставка при облагаемите доставки е 20 на сто, освен когато изрично са посочени като облагаеми с нулева ставка.
Извод: Докато не е достигнат прагът за регистрация в друга държава членка и не е избрана опцията по чл.20, ал.5 от ЗДДС, мястото на изпълнение на дистанционните продажби е в България и се прилага 20% ставка по общия ред.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
По силата на чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В този случай доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, съставя отчет за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, който съдържа, съгласно чл.112, ал.3 от ППЗДДС, обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Когато издаването на фактура не е задължително, на основание чл.113, ал.6 от ЗДДС, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Извод: При продажби към данъчно незадължени физически лица (включително в ЕС и извън него), фактура не е задължителна; вместо това се съставя отчет за продажбите по чл.119 от ЗДДС, освен ако по желание не се издаде фактура.
Съгласно чл.117, ал.4 от ППЗДДС дистанционните продажби не се посочват във VIES-декларацията, когато получатели са нерегистрирани по ДДС лица.
Доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми доставки с данъчна ставка 20 на сто, се отразяват в дневника за продажби, като:
- в колона 11 се посочва данъчната основа на доставката;
- в колона 12 се посочва начисленият ДДС за доставката.
По аналогичен начин се попълва справката-декларация по ЗДДС, като:
- в клетка 11 се посочва данъчната основа на доставките;
- в клетка 12 се посочва начисленият ДДС за доставките.
Отчетът за продажби се отразява в дневника за продажби, като се попълват колони 1-5 и 9-25.
Извод: Дистанционните продажби към нерегистрирани лица в ЕС с място на изпълнение в България не се включват във VIES-декларацията, но се отразяват в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС по общия ред (колони 11 и 12, съответно клетки 11 и 12), а отчетът за продажби се включва с попълване на колони 1-5 и 9-25.
Когато дружеството извършва доставки на стоки на физически лица на територията на Европейския съюз, като стоките тръгват от територията на страната и са изпълнени изискванията на чл.14, ал.1 от ЗДДС, извършените доставки следва да се декларират и отчитат по гореописания ред.
Ако дружеството се регистрира за целите на дистанционните продажби в съответните европейски страни, където са установени получателите - нерегистрирани лица, документирането и отчитането на доставките на стоките при условията на дистанционни продажби ще се извършва по правилата на законодателството на съответните държави. Издадените във връзка с тези доставки фактури следва да се отразят и в дневника за продажбите в:
- колона 23 - данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, включително данъчната основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
и съответно в:
- клетка 18 от справката-декларация по ЗДДС.
Извод: При регистрация за дистанционни продажби в други държави членки, доставките се документират по законодателството на тези държави, а фактурите се отразяват в България в колона 23 на дневника за продажби и клетка 18 на справката-декларация като доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение в друга държава членка.
Относно продажбите на физически лица, установени в трети страни, приложение намира правилото за определяне мястото на изпълнение при доставка на стоки, които се изпращат или превозват, регламентирано в чл.17, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В случай че се извършва продажба на лице, нерегистрирано по ЗДДС, в страна извън Европейския съюз, следва да се имат предвид разпоредбите на чл.28 от ЗДДС и чл.21 от ППЗДДС.
Съгласно чл.28, т.1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика.
Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката, съгласно чл.21 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага със съответните документи (изброяването в становището продължава след прекъснатия текст).
Извод: Продажбите на стоки от България към физически лица в трети страни представляват доставки с място на изпълнение в България, които при изпращане/превоз до трета страна от или за сметка на доставчика са облагаеми с нулева ставка по чл.28, т.1 от ЗДДС, при наличие на доказателства по чл.21 от ППЗДДС.
