НАП: Издаване на удостоверение за данъчна оценка по ЗМДТ за недвижим имот, придобит по завещание

В становището се разглеждат въпроси относно:

• издаване на удостоверение за данъчна оценка по Приложение № 2 към ЗМДТ за недвижим имот, получен от наследник по завещание, и необходимите за това документи;
• налагане на административни санкции по ЗМДТ във връзка с подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ.

1. Издаване на удостоверение за данъчна оценка по Приложение № 2 към ЗМДТ

В процедурата, изготвена от дирекция "Обслужване" на НАП за ползване от общините, са установени следните правила за издаване на удостоверения за данъчна оценка на недвижими имоти.

Удостоверение за данъчна оценка се издава на собствениците на недвижими имоти, както и в следните случаи:

• лица, упълномощени да представляват собственика;
• наследниците по закон и по завещание и заветниците на починал собственик;
• лица, определени за приобретатели на държавни или общински имот по силата на съответна заповед;
• лица, титуляри на правото на строеж при прехвърляне на право на строеж;
• ползватели, които се отказват от право на ползване.

Удостоверение за данъчна оценка на имот на лице, което не може да се легитимира като собственик, се издава в следните хипотези:

• при представяне на молба - декларация по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 ГПК или удостоверение от нотариус;
• при представяне на удостоверение от съдебен орган.

Когато издаването на удостоверение за данъчна оценка се изисква за целите на снабдяване на заветник или наследник по завещание с нотариално заверен препис от завещанието, е необходимо да се представи удостоверение от нотариуса, при когото завещанието е съхранявано и/или обявено. От това удостоверение трябва да е видно, че лицето е заветник/наследник по завещание по смисъла на закона. Удостоверението следва да съдържа:

• данни за завещателя;
• данни за заветника/ците;
• данни за имота и неговото местонахождение.

От изложеното се прави обобщение, че удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот се издава на лице, което представи документи, легитимиращи го по категоричен начин като собственик, с изключение на посочените две хипотези (обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК/удостоверение от нотариус и удостоверение от съдебен орган). С оглед на различните придобивни основания документите, удостоверяващи собствеността, са различни, като във всеки случай компетентният орган следва да извърши внимателна и задълбочена преценка.

Относно удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот по чл. 264, ал. 1 ДОПК се посочва, че няма изрично изискване за нотариална заверка на пълномощното при получаването му от друго лице. Поради това намира приложение общото правило за формата на упълномощаване, предвидена в чл. 10, ал. 4 ДОПК за извършване на процесуални действия в производствата по този кодекс, а именно - писмено пълномощно.

Извод: Удостоверение за данъчна оценка по Приложение № 2 към ЗМДТ за недвижим имот, включително когато е придобит от наследник по завещание или заветник, се издава при представяне на документи, които категорично легитимират лицето като собственик или като заветник/наследник по завещание (удостоверение от нотариус с данни за завещателя, заветника/ците и имота). При получаване на удостоверението от пълномощник не се изисква нотариална заверка на пълномощното, достатъчно е писмено пълномощно по чл. 10, ал. 4 ДОПК.

2. Административнонаказателни разпоредби по ЗМДТ относно декларацията по чл. 14 ЗМДТ

В съдебната практика по прилагането на административнонаказателните разпоредби на ЗМДТ относно подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ се поддържа становището, че административното задължение за подаване на декларация възниква за всеки самостоятелен обект, представляващ недвижим имот.

Подчертава се, че това задължение не се определя от бланката, която се ползва при подаването на декларацията, а от закона. След като законът изисква деклариране на всеки придобит обект на собственост с характеристиките на недвижим имот, то от правна гледна точка посочването на повече недвижими имоти в една бланка следва да се разглежда като подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ за всеки от тях.

В подкрепа на това становище се цитира решение № 55 от 18.04.2012 г. по анд. д. № 51/2012 г. на районен съд - Поморие, в което е прието, че посочването на повече недвижими имоти в една бланка представлява подаване на отделна декларация по чл. 14 ЗМДТ за всеки имот.

Извод: За целите на административнонаказателната отговорност по ЗМДТ задължението за подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ възниква за всеки самостоятелен недвижим имот, като вписването на няколко имота в една бланка се приравнява на подаване на отделна декларация за всеки от тях.