НАП: Осигурителен режим на пенсионери, работещи без трудово правоотношение

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е уредена в чл. 10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

Извод: Осигуряването възниква и съществува само при наличие на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за периодите, за които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и в чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно тези разпоредби:

• За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
• За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 г. се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО.

Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 6 от КСО.

Извод: За лицата по граждански договори се дължат осигурителни вноски при условията и в зависимост от наличието на друго осигурително основание и размера на възнаграждението, като те са задължително осигурени за посочените рискове и, при родени след 31.12.1959 г., и в универсален пенсионен фонд.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, включително лицата, работещи без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия - за изслужено време и старост, инвалидна или наследствена.

Осигуряването на тези лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание. Желанието да се осигуряват за посочените осигурителни рискове те трябва да заявят изрично.

Следователно, ако едно лице е пенсионер, полага труд без трудово правоотношение (граждански договор), декларирало е това обстоятелство и не е изразило изрично пред възложителя по договора желанието да се осигурява, при изплащане на възнаграждения по договора не следва да се начисляват и удържат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Извод: Пенсионерите, работещи по граждански договор, се осигуряват за ДОО само ако изрично заявят желание; при липса на такова изявление не се начисляват и удържат осигурителни вноски за ДОО върху възнагражденията по договора.

Здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от ЗЗО.

В Закона за здравното осигуряване липсва текст, аналогичен на цитираните по-горе разпоредби на КСО, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които полагат труд без трудово правоотношение.

Здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се дължат върху размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях, и са за сметка на републиканския бюджет, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО, за лица, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на същата норма, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, определен в чл. 4а и чл. 6, ал. 10 от КСО.

С оглед на цитираните разпоредби, поредността на доходите при ограничаване до максималния месечен осигурителен доход за здравно осигуряване е следната:

1. пенсии (без добавките към тях);
2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО;
3. осигурителен доход като морски лица;
4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
5. доходи за работа без трудово правоотношение.

Въз основа на гореизложеното, въпреки че са осигурени в качеството им на пенсионери, когато същите реализират доходи от трудова дейност, дължат здравноосигурителна вноска на съответното основание по реда на ЗЗО.

Извод: Пенсионерите, които получават доходи от трудова дейност, включително по граждански договор, дължат здравноосигурителни вноски върху съответния осигурителен доход по реда на ЗЗО, независимо че за пенсиите им вноските се поемат от републиканския бюджет.