1_ИТ-00-6/03.02.2020
Чл. 118, ал.1 от ЗДДС;
Чл. 3, ал.1; чл.4, т.5 и 6 от Наредба № Н-18;
Чл.6, ал.1 от ЗСч;
ОТНОСНО: Прилагането на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" с вх.№ 2020 г. сте описали следната фактическа обстановка:
Физическо лице отдава стаи за нощувка в регистриран по Закона за туризма обект, който е и основно жилище за същото. За дейността си е подало декларация за облагане с патентен данък по ЗМДТ. Няма регистрирано фискално устройство.
Поставяте въпрос има ли право физическото лице да издава данъчни документи-опростени фактури, касови бележки от кочан при плащане в брой и др.?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимите нормативни уредби по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Условията и редът, по който се издават фискални касови бележки е регламентиран в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Лицата, респективно дейностите,които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба №Н-18/2006 г. Съгласно т. 6 на чл. 4 от Наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство физическо лице, извършващо дейност като наемодатели, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения.
Важно е да знаете, че данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 /доходи от друга стопанска дейност/ и 4 /доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество/, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството. Информацията /минималния брой реквизити/, която трябва да съдържа този документ е следната:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Обръщаме Ви внимание, че ако наемодател - физическо лице извършва хотелиерски услуги в жилище, което не е обитавано от същото, то за него не е приложима разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г., т.е. за лицето съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискални касови бележки.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: физическо лице отдава стаи за нощувка в обект, регистриран по Закона за туризма, който е и основно жилище на лицето. За тази дейност е подадена декларация за облагане с патентен данък по ЗМДТ. Лицето няма регистрирано фискално устройство.
Въпрос: има ли право физическото лице да издава данъчни документи - опростени фактури, касови бележки от кочан при плащане в брой и др.?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Условията и редът за издаване на фискални касови бележки са уредени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва:
- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- чрез кредитен превод,
- чрез директен дебит,
- чрез наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата и дейностите, освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство физическо лице, извършващо дейност като наемодател, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, включително отдаващо под наем складови помещения.
За данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, е предвидено, че издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност) и т. 4 (доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество) от ЗДДФЛ, който съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството този документ трябва да съдържа най-малко следната информация:
- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
НАП обръща внимание, че ако наемодател - физическо лице извършва хотелиерски услуги в жилище, което не е обитавано от него, разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. не е приложима. В този случай за лицето възниква задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискални касови бележки.
Извод: Когато физическото лице попада в обхвата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. и не е длъжно да използва фискално устройство, то издава документ за дохода с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, вместо фискален бон. Ако обаче извършва хотелиерски услуги в жилище, което не обитава, освобождаването по чл. 4, т. 6 не се прилага и лицето е задължено да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство и фискални касови бележки.
