ОТНОСНО:Прилагане на чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... с вх. № 20-28-334/24.11.2021 г., изразявам следното становище:
Посочвате, че сте определена за заместник-настойник съгласно изискванията на закона на две деца под 18 години, като настойник на същите е майка Ви.
Предвид, че тя не е получила облагаеми доходи през 2021 г., а Вие имате такива и заплатен данък поставяте въпросите:
- Възможно ли е като заместник-настойник да ползвате право на данъчно облекчение по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ?
- Какви документи следва да се приложат към годишната данъчна декларация /ГДД/?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
Данъчното облекчение за деца се прилага, когато кумулативно са налице всички условия и обстоятелства, изрично посочени в разпоредбата на чл. 22в от ЗДДФЛ.
Съгласно алинея трета, лицето, което може да ползва данъчното облекчение, следва към 31 декември на данъчната година да е:
1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Заместник-настойник е лице, което замества настойника, когато е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество /чл. 169 от Семейния кодекс/.
Данъчният закон не е уредил в чл. 22в данъчното облекчение да се ползва от лицето заместник настойник. Няма и ред, по който това лице да изземе правото на настойника и при какви условия да става това.
Ето защо, Вие нямате право да ползвате данъчно облекчение за деца по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ.
Разпоредбите, уреждащи данъчните облекчения, следва да се прилагат единствено по отношение на субектите, изрично визирани в съответната разпоредба.
Подобни разпоредби не могат да се прилагат по отношение на други лица извън изрично изброените. Разширително тълкуване или приложение по аналогия на цитираната данъчна норма е недопустимо, по аргумент на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който данъчните облекчения и утежнения се установяват само със закон.
Всички обстоятелства и условия по чл. 22в, ал. 1 - 7 от ЗДДФЛ се декларират с декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца /образец 2005/.
Предвид гореизложеното, законодателят е заложил в декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, лицето, което ще ползва облекчението, да декларира наличието на всички необходими условия и обстоятелства, включително по отношение на детето/децата, за което/ито ще ползва облекчението. В тази връзка към декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца на местните физически лица, освен декларацията от другия родител /приемен родител, близък или роднина/ и то в случаите, когато това е необходимо, не се изисква прилагането на други документи, доказващи наличието на необходимите условия и обстоятелства.
Относно прилагането на чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е представена следната фактическа обстановка: лицето, подало запитването, е определено за заместник-настойник по закон на две деца под 18 години. Настойник на децата е майката на запитващото лице. Майката не е получила облагаеми доходи през 2021 г., докато запитващото лице има облагаеми доходи и внесен данък.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Възможно ли е като заместник-настойник да ползвате право на данъчно облекчение по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Какви документи следва да се приложат към годишната данъчна декларация (ГДД)?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство е изложено следното принципно становище.
Данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ се прилага само когато кумулативно са налице всички условия и обстоятелства, изрично посочени в тази разпоредба.
Съгласно чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ лицето, което може да ползва данъчното облекчение, трябва към 31 декември на данъчната година да е:
- 1. Родител, който не е лишен от родителски права, при условие че:
- а) детето не е настанено извън семейството, и
- б) не е учредено попечителство или настойничество, или
- 2. Настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
- 3. Член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
- 4. Приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Заместник-настойникът е лице, което замества настойника, когато последният е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие между интересите на настойника и интересите на поставения под настойничество, съгласно чл. 169 от Семейния кодекс.
В чл. 22в от ЗДДФЛ не е предвидено данъчното облекчение да се ползва от лице в качеството му на заместник-настойник. Не е уреден и ред, по който заместник-настойникът да изземе правото на настойника да ползва облекчението, нито условията, при които това би могло да стане.
Поради това е прието, че лицето - заместник-настойник, не разполага с право да ползва данъчно облекчение за деца по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ.
Разпоредбите, уреждащи данъчните облекчения, се прилагат само спрямо субектите, изрично посочени в тях. Такива разпоредби не могат да се прилагат по отношение на други лица извън изрично изброените. Разширително тълкуване или приложение по аналогия на данъчната норма на чл. 22в е недопустимо, по аргумент от чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, според който данъчните облекчения и утежнения се установяват само със закон.
Извод: Като заместник-настойник не може да се ползва данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.
Относно документите, свързани с ползването на облекчението, е посочено, че всички обстоятелства и условия по чл. 22в, ал. 1 - 7 от ЗДДФЛ се декларират с декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005).
Законодателят е предвидил в декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ лицето, което ще ползва облекчението, да декларира наличието на всички необходими условия и обстоятелства, включително относно детето/децата, за което/които ще се ползва облекчението.
В тази връзка към декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца от местни физически лица, освен декларацията от другия родител (приемен родител, близък или роднина) - и то само в случаите, когато това е необходимо, не се изисква прилагането на други документи, доказващи наличието на необходимите условия и обстоятелства.
Извод: За ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ се подава декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005), като по изключение се прилага и декларация от другия родител (приемен родител, близък или роднина), когато това е необходимо; други документи не се изискват.
