Постъпило е писмено запитване с вх. № 92-00-9/ 18.05.2015г. в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ............ В него е изложена следната фактическа обстановка:
"............" АД е дружество, извършващо дейности основно под митнически режим "свободна зона", работещо предимно с чуждестранни юридически лица.
Поставен е следният въпрос:
За фирми, юридически лица, регистрирани по ДДС в страни членки на Европейския съюз, които имат сключени Договор за наем на офис или склад със "Свободна зона-Пловдив" АД и са регистрирани като оператори на територията на зоната, съгласно Закона за митниците какви са необходимите документи и реда, по който същите да бъдат регистрирани по ЗДДС в ТД на НАП-....... Информацията е необходима, за да бъдат заплащани дължимите мита и ДДС на територията на Република България при оформяне на вноса на стоки от трети страни.
След съобразяване на нормативната уредба и вземайки предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл.95, ал.1 и ал.2 от ЗДДС поставя определени условия, при наличие на които за данъчно задълженото лице възниква задължение за регистрация:
- лицето да е установено на територията на страната и да извършва облагаеми
доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС. - лицето да не е установено на територията на страната и извършва облагаеми
доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС.
В §1, т. 11 и т. 10 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "лице, установено на територията на страната" и "постоянен обект".
"Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
Като "постоянен обект" законът определя: търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина. кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (С -168/84; С -190/95; С -231/94; С- 260/95) съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на тази дейност". Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В случая преценката дали това е така следва да бъде направена въз основа на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус, с оглед закона и установената практика на СЕС.
В хипотезата, изложена в писмото Ви, преценката дали чуждестранните фирми са установени на територията на страната и имат ли постоянен обект, следва да се направи предвид анализ на посочените по-горе факти и обстоятелства.
Редът за регистрация на чуждестранни лица по ЗДДС е уреден в чл.133 от същия закон, който предвижда две хипотези на задължителна регистрация:
- за чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор /чл.133, ал.1 от ЗДДС/ и
- за чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор /чл.133, ал.2 от ЗДДС/.
На регистрация по ЗДДС подлежи и всяко лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗДДС, облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя съгласно чл.17 от ЗДДС. По смисъла на чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката. Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
И в двата случая регистрацията по чл.133 от ЗДДС е задължителна и зависи от настъпването на цитираните обстоятелства - наличие на постоянен обект в България или извършване на облагаеми доставки с място на изпълнение в България.
Съгласно чл.101 от закона, регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по образец.
Заявлението се подава:
- от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;
- от акредитиран представител по чл.135;
- от лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно.
Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл.74, ал.1 от ППЗДДС, заявлението за регистрация по чл.101, ал. 1 от закона се подава по образец - приложение № 1, като към него се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона.
Образците на документи може да бъдат намерени на интернет страницата на Националната агенция за приходите - www.nap.bg
При определяне на териториалната компетентност, следва да се имат предвид разпоредбите на чл.8 от ДОПК.
Постъпило е писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка: "............" АД е дружество, извършващо дейности основно под митнически режим "свободна зона", работещо предимно с чуждестранни юридически лица.
Въпрос: За фирми, юридически лица, регистрирани по ДДС в страни членки на Европейския съюз, които имат сключени Договор за наем на офис или склад със "Свободна зона - Пловдив" АД и са регистрирани като оператори на територията на зоната, съгласно Закона за митниците, какви са необходимите документи и реда, по който същите да бъдат регистрирани по ЗДДС в ТД на НАП - .......? Информацията е необходима, за да бъдат заплащани дължимите мита и ДДС на територията на Република България при оформяне на вноса на стоки от трети страни.
След съобразяване на нормативната уредба и изложената фактическа обстановка е изразено следното становище:
Разпоредбата на чл.95, ал.1 и ал.2 от ЗДДС поставя условия, при наличие на които за данъчно задълженото лице възниква задължение за регистрация по ЗДДС:
- лицето да е установено на територията на страната и да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от ЗДДС;
- лицето да не е установено на територията на страната и да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от ЗДДС.
В § 1, т.11 и т.10 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "лице, установено на територията на страната" и "постоянен обект".
"Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
"Постоянен обект" е: търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на тази дейност". Тоест, за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В разглеждания случай преценката дали е налице "постоянен обект" следва да бъде направена въз основа на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус, с оглед закона и установената практика на СЕС. В хипотезата, изложена в писмото, преценката дали чуждестранните фирми са установени на територията на страната и имат ли постоянен обект, следва да се направи чрез анализ на посочените по-горе факти и обстоятелства.
Извод: Наличието на "постоянен обект" и установяване на чуждестранните фирми на територията на страната се определя конкретно за всяка фирма въз основа на фактическите обстоятелства и критериите по ЗДДС и практиката на СЕС.
Редът за регистрация на чуждестранни лица по ЗДДС е уреден в чл.133 от ЗДДС, който предвижда две хипотези на задължителна регистрация:
- за чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на закона за задължителна регистрация или за регистрация по избор - чл.133, ал.1 от ЗДДС;
- за чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на закона за задължителна регистрация или регистрация по избор - чл.133, ал.2 от ЗДДС.
На регистрация по ЗДДС подлежи и всяко лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от ЗДДС.
Съгласно чл.12 от ЗДДС, облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя съгласно чл.17 от ЗДДС:
- по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката;
- съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
И в двата случая регистрацията по чл.133 от ЗДДС е задължителна и зависи от настъпването на посочените обстоятелства - наличие на постоянен обект в България или извършване на облагаеми доставки с място на изпълнение в България.
Извод: Чуждестранните лица подлежат на задължителна регистрация по ЗДДС при наличие на постоянен обект в страната или при извършване на облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл.133 от ЗДДС и правилата за място на изпълнение по чл.17 от ЗДДС.
Съгласно чл.101 от ЗДДС, регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на НАП заявление за регистрация по образец. Заявлението се подава:
- от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;
- от акредитиран представител по чл.135 от ЗДДС;
- от лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно.
Заявлението може да се подаде и по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл.74, ал.1 от ППЗДДС, заявлението за регистрация по чл.101, ал.1 от ЗДДС се подава по образец - приложение № 1, като към него се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. Образците на документи могат да бъдат намерени на интернет страницата на Националната агенция за приходите - www.nap.bg.
При определяне на териториалната компетентност следва да се имат предвид разпоредбите на чл.8 от ДОПК.
Извод: Регистрацията по ЗДДС на чуждестранните юридически лица, оператори в свободната зона, се извършва по общия ред на чл.101 и чл.133 от ЗДДС, с подаване на заявление по образец (приложение № 1 към ППЗДДС) в компетентната ТД на НАП, определена по правилата на чл.8 от ДОПК, като се прилагат изискуемите от ППЗДДС документи и може да се използва и електронно подаване по ДОПК.
