чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, чл. 63, чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 1 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗДДС,
Изх. № 20-00-58
04.03.2015г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-58/05.02.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ООД закупува за собствени нужди замразено месо от страни - членки на Европейския съюз (ЕС). Стоката се съхранява в склад, собственост на друго юридическо лице, с което дружеството има сключен договор за наем на складово помещение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Какъв е редът за освобождаване на стоките?
- Какъв е редът за начисляване на дължимия ДДС, по какъв ред и в какви срокове се внася начисленият данък?
- Дължат ли се депозити за освобождаването на стоките?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и трети въпрос:
При извършването на служебна проверка за допустимост беше установено наличието на наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител на основание чл. 121а, ал. 1, във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК. Поради това становище по въпроси, свързани с действията на органите по приходите по осъществяване на фискален контрол, не следва да бъде изразявано.
Следва да имате предвид, че правомощията на органите по приходите във връзка с осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск са регламентирани в разпоредбите на чл. 12, чл. 121а, и глава петнадесета от ДОПК, а задълженията на участниците в производствата са регламентирани в чл. 13 от ДОПК.
По втори въпрос:
Относно реда за начисляване на ДДС необходимо е да бъде отбелязано следното:
Придобиването на право на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира от територията на друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС) до територията на страната, е вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. По силата на разпоредбите на чл. 63 от закона данъчното събитие за ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Това означава, че са приложими правилата на чл. 25 от ЗДДС, а в конкретния случай данъчното събитие ще възникне на датата, на която собствеността върху стоките е прехвърлена. Данъкът става изискуем на петнадесетия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако фактурата е издадена преди този ден, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, с изключение на случаите, в които фактурата е издадена във връзка с авансово плащане. По силата на чл. 84 от ЗДДС данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването, а съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 84 от ЗДДС придобиването се документира с протокол, издаден от придобиващия. Съгласно чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 1 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗДДС начисляването на данъка е фактически състав, който се осъществява с посочване на данъка на отделен ред в протокола, посочване на протокола в дневника за продажбите за съответния период и включване на размера на данъка при определянето на резултата за периода в справката-декларация.
Относно реда и сроковете за внасяне на начисления данък приложение намира чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно този текст когато резултатът за периода по смисъла на чл. 88 от закона е данък за внасяне, той се внася в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Изложена е следната фактическа обстановка: "XXX" ООД закупува за собствени нужди замразено месо от страни - членки на Европейския съюз. Стоката се съхранява в склад, собственост на друго юридическо лице, с което дружеството има сключен договор за наем на складово помещение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Какъв е редът за освобождаване на стоките?
Въпрос: Какъв е редът за начисляване на дължимия ДДС, по какъв ред и в какви срокове се внася начисленият данък?
Въпрос: Дължат ли се депозити за освобождаването на стоките?
По установената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба е изразено следното становище:
По първи и трети въпрос
При извършване на служебна проверка за допустимост е установено наличие на наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител на основание чл. 121а, ал. 1 във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.
Поради това становище по въпроси, свързани с действията на органите по приходите по осъществяване на фискален контрол, не следва да бъде изразявано.
Посочва се, че правомощията на органите по приходите във връзка с осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск са регламентирани в разпоредбите на чл. 12, чл. 121а и глава петнадесета от ДОПК, а задълженията на участниците в производствата - в чл. 13 от ДОПК.
Извод: Поради наличие на наложени обезпечителни мерки по чл. 121а, ал. 1 във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК не се изразява становище по първи и трети въпрос относно действията на органите по приходите при фискален контрол.
По втори въпрос
Относно реда за начисляване на ДДС се посочва следното:
Придобиването на право на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира от територията на друга държава - членка на Европейския съюз до територията на страната, представлява вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 63 от ЗДДС данъчното събитие за ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Това означава, че са приложими правилата на чл. 25 от ЗДДС, като в конкретния случай данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоките е прехвърлена.
Данъкът става изискуем на петнадесетия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако фактурата е издадена преди този ден, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, с изключение на случаите, в които фактурата е издадена във връзка с авансово плащане.
По силата на чл. 84 от ЗДДС данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 84 от ЗДДС придобиването се документира с протокол, издаден от придобиващия.
Съгласно чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 1 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗДДС начисляването на данъка представлява фактически състав, който се осъществява чрез:
- посочване на данъка на отделен ред в протокола;
- посочване на протокола в дневника за продажбите за съответния период;
- включване на размера на данъка при определянето на резултата за периода в справката-декларация.
Относно реда и сроковете за внасяне на начисления данък приложение намира чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно този текст, когато резултатът за периода по смисъла на чл. 88 от закона е данък за внасяне, той се внася в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.
Извод: Придобиването на замразеното месо от държави - членки на ЕС представлява ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за което данъчното събитие възниква по чл. 63 във връзка с чл. 25 от ЗДДС, данъкът е изискуем по реда на чл. 84, документира се с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1, начислява се по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 1 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и се внася по реда и в сроковете на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочва се, че в случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако в последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
