НАП: Признаване за данъчни цели на разходи за командировки в чужбина по чл. 33 и чл. 10 ЗКПО

Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството осъществява дейност "товарен автомобилен транспорт", която извършвате самостоятелно, като сключвате договори за транспорт на стоки предимно от България до Германия и обратно. Превозите се извършват с необходимите транспортни документи - ЧМР, пътни листи и други. За извършената услуга издавате фактура за получената сума. Осигурявате се като самоосигуряващо се лице.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: С какви документи следва да се снабдите за да докажете командировка в чужбина и да имате право на дневни пари?

Въпрос: Как следва да бъдат оформени за да бъдат признати за данъчни цели?

С оглед изложеното и при действащата нормативна уредба се изразява следното принципно становище.

Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са уредени в разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО. Законът предвижда две условия, които трябва да са изпълнени едновременно:

• пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
• физическите лица, извършващи пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

Извод: За да се признаят за данъчни цели разходите за пътуване и престой, трябва едновременно да е налице връзка с дейността на данъчно задълженото лице и лицата да са в трудови или извънтрудови правоотношения с него, включително като управители или членове на управителни/контролни органи.

Освен изискванията на чл. 33 от ЗКПО, трябва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Извод: Признаването на разходите за данъчни цели изисква те да са документално обосновани с първични счетоводни документи по Закона за счетоводството, които вярно отразяват стопанската операция.

Условията за командироване в друга държава, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Съгласно наредбата, командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган. Средствата за командироване в предприятията се определят от техния ръководител или от колективния им орган на управление при спазване на действащото законодателство.

В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че командироването в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, която съдържа реквизитите, изброени в ал. 2 на същия член.

Съгласно наредбата командированите лица имат право на:

• пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут;
• дневни пари, определени от ръководителите на предприятия, които може да са различни от определените в приложение № 2 на наредбата, но да не превишават двойния им размер;
• квартирни пари по фактически размери, но не по-високи от двойния размер на определените в приложение № 2, при участие в големи международни прояви и при условие, че е представена покана от организаторите, съдържаща информация за цените, предлагани от хотелите за участниците.

Размерите на командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства са регламентирани в Раздел IV на наредбата.

След завръщането си командированите лица представят на съответния ръководител, издал заповедта, или на определено от него длъжностно лице доклад за извършената работа, както и отчет за изразходваните парични средства, придружени с легитимни разходооправдателни документи.

Извод: За да се признаят разходите за командировка в чужбина, е необходимо командироването да е извършено с писмена заповед с изискуемите реквизити, да са определени и изплатени пътни, дневни и квартирни пари в рамките и по реда на наредбата, и след завръщане да е представен доклад и отчет с легитимни разходооправдателни документи.

Уведомява се, че становището е принципно и спазването на изискванията на данъчното законодателство подлежи на последващ контрол от органите по приходите по реда на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на проверки и ревизии.

Извод: Настоящото становище не изключва последващ контрол от органите по приходите по чл. 110 от ДОПК чрез проверки и ревизии.