ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-188/21.07.2025 г., относно прилагането на разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Придобила сте нов автомобил в България и при покупката е платен дължимият ДДС. Планирате да ползвате автомобила в Германия, където ще го регистрирате и ще платите отново дължимия ДДС в тази държава.
Поставен е следният въпрос:
Какъв е начинът за възстановяване на платения ДДС в България, за да се избегне двойно данъчно облагане, произтичащо при закупуването му в страната, регистрацията и употребата на автомобила в Германия?
При извършена служебна проверка се установи, че на 27.06.2025 г. сте регистрирали с регистрационен номер ........ ново превозно средство.
С оглед на изложената фактическа обстановка и въз основа на относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Спогодбите за двойното данъчно облагане (СИДДО) представляват двустранни или многостранни международни договори, които се сключват с цел насърчаване на икономическите връзки между държавите и избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото, без да създават възможности за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане. СИДДО не се прилагат по отношение на косвените данъци, какъвто е ДДС.
В ЗДДС е предвиден ред за възстановяване на данък на регистрирани за целите на този закон лица в страната.
За нерегистрирано по ЗДДС физическо лице ще е налице възможност за възстановяване на ДДС при осъществяване на инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 168, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС лицето следва да притежава определени документи, за да се упражни право на възстановяване на ДДС.
Доколкото няма данни Вие да осъществявате такава доставка, редът за възстановяване на ДДС по чл. 168 от ЗДДС няма да е относим.
В допълнение следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011) не пораждат вътреобщностни придобивания по смисъла на чл. 2, пар. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО:
а) преместването от данъчно незадължено лице на ново превозно средство при смяна на местоживеенето, при условие че освобождаването, предвидено в чл. 138, пар. 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, не е могло да бъде приложено при доставката;
б) връщането от данъчно незадължено лице на ново превозно средство в държавата-членка, от която му е доставено първоначално с освобождаване по чл. 138, пар. 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО.
Както е видно, горните разпоредби предполагат, че новото превозно средство следва да е придобито преди да се осъществи неговото преместване в друга държава членка на Европейския съюз. Единствено в случай на придобиване на територията на страната на нов лек автомобил, за доставката на който доставчикът е начислил данък върху добавената стойност и последващото му преместване в друга държава членка, е приложима разпоредбата на чл. 2, б. "а" от Регламент № 282/2011, съответно придобиването в държава членка на преместването на автомобила е извън обхвата на данъка върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Придобили сте нов автомобил в България, при чиято покупка е платен дължимият ДДС. Планирате да използвате автомобила в Германия, където ще го регистрирате и ще платите отново дължимия ДДС в тази държава. При служебна проверка е установено, че на 27.06.2025 г. сте регистрирали ново превозно средство с регистрационен номер ........
Въпрос: Какъв е начинът за възстановяване на платения ДДС в България, за да се избегне двойно данъчно облагане, произтичащо при закупуването му в страната, регистрацията и употребата на автомобила в Германия?
С оглед на изложената фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище:
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) са двустранни или многостранни международни договори, сключвани с цел насърчаване на икономическите връзки между държавите и избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото, без да се създават възможности за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане. СИДДО не се прилагат по отношение на косвените данъци, какъвто е данъкът върху добавената стойност.
В Закона за данъка върху добавената стойност е предвиден ред за възстановяване на данък на лица, регистрирани за целите на този закон в страната. За нерегистрирано по ЗДДС физическо лице е налице възможност за възстановяване на ДДС при осъществяване на инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 168, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС лицето следва да притежава определени документи, за да упражни право на възстановяване на ДДС. Тъй като няма данни Вие да осъществявате такава доставка, редът за възстановяване на ДДС по чл. 168 от ЗДДС не е относим във Вашия случай.
Извод: В конкретната фактическа обстановка не е налице приложим ред по ЗДДС за възстановяване на платения в България ДДС, нито СИДДО могат да се използват за избягване на двойно облагане с ДДС.
В допълнение се посочва следното:
Съгласно чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност не пораждат вътреобщностни придобивания по смисъла на чл. 2, пар. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО:
- преместването от данъчно незадължено лице на ново превозно средство при смяна на местоживеенето, при условие че освобождаването, предвидено в чл. 138, пар. 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, не е могло да бъде приложено при доставката;
- връщането от данъчно незадължено лице на ново превозно средство в държавата членка, от която му е доставено първоначално с освобождаване по чл. 138, пар. 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО.
От тези разпоредби следва, че новото превозно средство трябва да е придобито преди неговото преместване в друга държава членка на Европейския съюз. Единствено при придобиване на територията на страната на нов лек автомобил, за чиято доставка доставчикът е начислил ДДС, и последващото му преместване в друга държава членка, е приложима разпоредбата на чл. 2, б. "а" от Регламент № 282/2011. В този случай придобиването в държавата членка на преместването на автомобила е извън обхвата на ДДС.
Извод: Регламент № 282/2011 урежда хипотези, при които преместването на ново превозно средство от данъчно незадължено лице не поражда вътреобщностно придобиване, но тези правила не създават основание за възстановяване на вече платения в България ДДС при описаната от Вас фактическа обстановка.
Настоящото становище е принципно. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има общ, принципен характер и не поражда защитимо доверие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в последващо производство.
