ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-13/27.01.2025 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
Интересувате се трябва ли да подавате справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за командировъчни на работниците в дружеството в размер над 1000 лв.?
С оглед действащото законодателство, изразявам следното становище:
На основание на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща от 01.01.2024 г., работодателите изготвят справка по образец за изплатения през годината облагаем доход по трудови правоотношения, в която справка се включват и доходите по чл. 24, ал. 2, точка 5, б. "б", а именно дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв. (чл. 73, ал. 6, т. 1, б. "б" от ЗДДФЛ).
В разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ са посочени и други доходи, които в случая не са обект на коментар.
В справката се посочва информация и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, както и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.
С оглед на гореизложеното, в справката се включват данни само за дневните командировъчни пари, които са освободени от облагане съгласно чл. 24, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДДФЛ, когато годишният им размер, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв.
Същите се посочват в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за годината, в която са изплатени на физическото лице.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Въпрос: Трябва ли да подавате справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за командировъчни на работниците в дружеството в размер над 1000 лв.?
На основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2024 г., работодателите изготвят справка по образец за изплатения през годината облагаем доход по трудови правоотношения. В тази справка се включват и доходите по чл. 24, ал. 2, т. 5, б. "б" от ЗДДФЛ, а именно дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв. (чл. 73, ал. 6, т. 1, б. "б" от ЗДДФЛ).
В разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ са посочени и други доходи, които в случая не са обект на коментар.
В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ се посочва информация и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, както и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.
С оглед на гореизложеното, в справката се включват данни само за дневните командировъчни пари, които са освободени от облагане съгласно чл. 24, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДДФЛ, когато годишният им размер, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв. Тези дневни командировъчни пари се посочват в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за годината, в която са изплатени на физическото лице.
Извод: Работодателят следва да включва в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ данни за дневните командировъчни пари, освободени от облагане по чл. 24, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДДФЛ, когато годишният им размер, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв., като ги декларира за годината на изплащането им.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Възможността за позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК отпада, ако при производство по ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от описаната в запитването.
