ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи запитване с вх. № 55-21-2182/19.09.2025 г. относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на фирмата е ресторантьорски услуги в заведение под наем.
През м. август 2025 г. дружеството е закупило лек автомобил 4+1 места. Доставчик е немска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Германия, в която няма начислен ДДС. Доставката е освободена от ДДС.
Съставен е протокол по чл. 117 от ЗДДС, който е отразен в дневника за покупки, като е ползван данъчен кредит и е начислен данък в дневника за продажби.
Дружеството ще отдава колата под наем на физическо лице или на фирма и ще издава фактура с 20 % ДДС.
С друга фактура са закупени материали за колата от немска фирма, която не е регистрирана за целите на ДДС в Германия и са вложени в закупеното МПС. Материалите са вложени в колата в Германия.
За целта са съставени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, като е ползван данъчен кредит в дневника за покупки и е начислен ДДС в дневника за продажби.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли да се начисли ДДС в издадената фактура за наем, при условие че наемателят е немска фирма с немски данъчен номер?
2. Фирмата има ли право на данъчен кредит и следва ли да начисли ДДС в дневника за продажби за покупката на автомобила и резервните части за същия?
3. Следва ли да се начислява ДДС при последваща продажба на автомобила на физическо лице или фирма?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка в отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на доставкатa.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Чл. 21, ал. 1 от ЗДДС регламентира, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, а ал. 2 на посочената разпоредба определя мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице.
Място на изпълнение при доставка на услуга по предоставяне под наем на всички видове превозни средства е уредено в чл. 23 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от посочената мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя. Ал. 2 и ал. 3 на цитираната разпоредба регламентират съответно понятието "краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване" и хипотезите, при които не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне на превозно средство.
Чл. 23, ал. 4 от ЗДДС регламентира доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозно средство, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице.
При условие че мястото на изпълнение на доставката на услуга по отдаване под наем на превозно средство (лек автомобил) е на територията на страната, същата е облагаема на основание чл. 12 от ЗДДС.
На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът за извършена облагаема доставка е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, при които данъкът е изискуем от получателя по доставката.
Когато на основание чл. 23 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на друга държава членка (Германия), ДДС не се начислява на основание чл. 86, ал. 3 от закона.
За доставка на услуга по отдаване под наем на лек автомобил, по която получател е данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение е на територията на Германия, следва да се запознаете със законодателството на тази държава членка.
Когато мястото на изпълнение на доставката се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и получател по доставката е фирма с валиден ДДС номер в Германия, същата е извън страната и за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от с.з.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, третираща доставки, които са приравнени на възмездни, когато автомобилът се транспортира към територията на друга държава членка.
По втори въпрос:
Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Видно от цитираната разпоредба, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
На основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
- е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
- стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
Понятието "лек автомобил" е дефинирано в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
В същото време в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е предвидено изключение от това правило, като са посочени случаите, в които не се прилагат разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, а именно: превозните средства (мотоциклет или лек автомобил) се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
При условие че лекият автомобил се отдава под наем, т.е. ще се използва за облагаеми доставки, за покупката на същия, както и за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията му, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали ще е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че за да се упражни право на приспадане на данъчен кредит по издадените протоколи по чл. 117 от ЗДДС за придобитите от дружеството автомобил, автомобилни гуми, гарнитура за спирачки и спирачни дискове е необходимо да е налице вътреобщностно придобиване. За да е налице вътреобщностно придобиване следва кумулативно да са изпълнени условията визирани в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
Тъй като към запитването не е приложена фактурата за покупка на автомобила, дали стоката е транспортирана до територията на България и какъв е данъчният режим на доставката (общ ред или марж) категоричен отговор по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде предоставен.
При условие че доставката на автомобила попада в обхвата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, издаденият протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се включва в дневника за продажбите за периода, през който е издаден (чл. 124, ал. 2 от ЗДДС), и в дневника за покупките в срока по чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, ако за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Ако доставката на автомобила не попада в обхвата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството не възниква задължение за съставяне на протокол по чл. 117 от ЗДДС и отразяване на същия в отчетните регистри. Погрешно издадени протоколи се коригират по реда на чл. 117а от ЗДДС.
От приложената към запитването фактура за покупката на автомобилни гуми (8 бр.), гарнитура за спирачки и спирачни дискове е видно, че доставчикът не е регистриран за целите на ДДС в Германия, поради което за дружеството не е налице вътреобщностно придобиване, както и основание за самоначисляване на ДДС. В случая е налице погрешно издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС и същият следва да се коригира по реда на чл. 117а от с.з.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. За да бъде една доставка облагаема (с данъчна ставка в размер на 0% или 20%) за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС "Освободени доставки и придобивания".
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до друга страна или територия е с място на изпълнение територията на страната и в конкретния случай на основание чл. 12 от ЗДДС, доставката ще облагаема за целите на закона.
Съгласно българското законодателство, този вид доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната не са освободени от облагане, но е възможно при определени условия да са облагаеми с нулева ставка на данъка.
Тъй като в писменото запитване не е посочено до къде ще бъдат транспортирани стоките (лек автомобил, автомобилни гуми, гарнитура за спирачки и спирачни дискове), както и дали получателят е регистриран за целите на ДДС в Европейския съюз (ЕС), следва да се прецени дали доставката подлежи на облагане с нулева ставка на данъка, т.е. има характер на вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, доставка по глава трета от ЗДДС (износ по смисъла чл. 28 от ЗДДС) или е доставка, облагаема със стандартната данъчна ставка от 20 на сто.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са ВОД по чл. 7 от закона, с изключение на освободените ВОД по чл. 38, ал. 2 от него.
За да се приложи ставката на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 от закона е необходимо дружеството да разполага с документите по чл. 45 от ППЗДДС.
От друга страна, съгласно чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
За да се приложи нулева данъчна ставка е необходимо да са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС и при наличие на документите, посочени в чл. 21 от ППЗДДС, независимо какво лице е получател на стоките.
В случай че не са налице предпоставките за третиране на доставките, като ВОД съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС или износ по смисъла на чл. 28 от ЗДДС, тъй като мястото на изпълнение на доставките е на територията на страната, същите ще са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с данъчна ставка в размер на 20% на основание чл. 66, ал. 1 от закона.
Когато клиент по доставката на стоки е данъчно незадължено лице, установено на територията на друга държава членка, възможно е да е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от закона се определя по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС.
В чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС е регламентирано изключение от правилото посочено в чл. 20, ал. 1 от закона. В този случай мястото на изпълнение на извършените вътреобщностни дистанционни продажби е в държавата членка, където е установен доставчикът (чл. 20б, ал. 2 от ЗДДС) - на територията на страната и приложимата ставка на данъка е 20%.
При условие че мястото на изпълнение на доставката на стоки се определя по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и собствеността на стоките се прехвърля на територията на страната, мястото на изпълнение е в България. Същите ще са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с данъчна ставка в размер на 20%.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Изложена е следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е ресторантьорски услуги в заведение под наем. През август 2025 г. дружеството е закупило лек автомобил 4+1 места. Доставчик е немска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Германия, като във фактурата не е начислен ДДС и доставката е освободена от ДДС. Съставен е протокол по чл. 117 от ЗДДС, който е отразен в дневника за покупки, ползван е данъчен кредит и е начислен данък в дневника за продажби.
Дружеството ще отдава автомобила под наем на физическо лице или на фирма и ще издава фактура с 20 % ДДС.
С друга фактура са закупени материали за автомобила от немска фирма, която не е регистрирана за целите на ДДС в Германия, и тези материали са вложени в закупеното МПС. Материалите са вложени в автомобила в Германия. За целта са съставени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, като е ползван данъчен кредит в дневника за покупки и е начислен ДДС в дневника за продажби.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се начисли ДДС в издадената фактура за наем, при условие че наемателят е немска фирма с немски данъчен номер?
Въпрос 2: Фирмата има ли право на данъчен кредит и следва ли да начисли ДДС в дневника за продажби за покупката на автомобила и резервните части за същия?
Въпрос 3: Следва ли да се начислява ДДС при последваща продажба на автомобила на физическо лице или фирма?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка се изразява принципно становище, както следва:
По първи въпрос
За да се приложи определен режим на облагане с ДДС на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на доставката. Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Чл. 21, ал. 1 от ЗДДС регламентира мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, а ал. 2 определя мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга по предоставяне под наем на всички видове превозни средства е уредено в чл. 23 от ЗДДС. Съгласно чл. 23, ал. 1 мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя. В ал. 2 и ал. 3 на чл. 23 са регламентирани понятието "краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване" и хипотезите, при които не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне на превозно средство.
Чл. 23, ал. 4 от ЗДДС регламентира доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозно средство, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице.
При условие че мястото на изпълнение на доставката на услуга по отдаване под наем на превозно средство (лек автомобил) е на територията на страната, доставката е облагаема на основание чл. 12 от ЗДДС. На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът за извършена облагаема доставка е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, при които данъкът е изискуем от получателя по доставката.
Когато на основание чл. 23 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на друга държава членка (Германия), ДДС не се начислява на основание чл. 86, ал. 3 от закона. За доставка на услуга по отдаване под наем на лек автомобил, по която получател е данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение е на територията на Германия, следва да се съобрази законодателството на тази държава членка.
Когато мястото на изпълнение на доставката се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и получател по доставката е фирма с валиден ДДС номер в Германия, мястото на изпълнение е извън страната и за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от закона.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, третираща доставки, които са приравнени на възмездни, когато автомобилът се транспортира към територията на друга държава членка.
Извод: Начисляването на ДДС във фактурата за наем зависи от мястото на изпълнение по чл. 21 и чл. 23 от ЗДДС. Ако мястото на изпълнение е в България - се начислява ДДС; ако е в Германия и получателят е немска фирма с валиден ДДС номер, мястото е извън страната и не се начислява ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
По втори въпрос
Правото на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентирани в глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, те следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
На основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
- е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
- стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
Понятието "лек автомобил" е дефинирано в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС: "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
В чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е предвидено изключение от правилото на чл. 70, ал. 1, т. 4, като са посочени случаите, в които тази разпоредба не се прилага, а именно когато превозните средства (мотоциклет или лек автомобил) се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
При условие че лекият автомобил се отдава под наем, т.е. ще се използва за облагаеми доставки, за покупката на същия, както и за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията му, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
За да се упражни право на приспадане на данъчен кредит по издадените протоколи по чл. 117 от ЗДДС за придобитите от дружеството автомобил, автомобилни гуми, гарнитура за спирачки и спирачни дискове, е необходимо да е налице вътреобщностно придобиване. За да е налице вътреобщностно придобиване, следва кумулативно да са изпълнени условията, визирани в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
Тъй като към запитването не е приложена фактурата за покупка на автомобила, не е изяснено дали стоката е транспортирана до територията на България и какъв е данъчният режим на доставката (общ ред или марж), поради което категоричен отговор относно правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде предоставен.
При условие че доставката на автомобила попада в обхвата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, издаденият протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се включва в дневника за продажбите за периода, през който е издаден (чл. 124, ал. 2 от ЗДДС), и в дневника за покупките в срока по чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, ако за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Ако доставката на автомобила не попада в обхвата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит по издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС и не следва да се начислява ДДС по реда на чл. 84 от ЗДДС.
Извод: Правото на данъчен кредит за автомобила и резервните части е обусловено от това автомобилът да се използва за облагаеми доставки (отдаване под наем) и доставката да представлява вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. При наличие на вътреобщностно придобиване протоколът по чл. 117 се включва в дневниците по чл. 124 от ЗДДС и може да се упражни право на данъчен кредит; при липса на вътреобщностно придобиване право на данъчен кредит не възниква и не се начислява ДДС по чл. 84 от ЗДДС.
