Изх. №23-22-1628/21.09.2018 г.
КСО - чл. 4, ал. 1, т. 1
КСО - чл. 127, ал. 1
ЗЗО - чл. 33, ал. 1, т. 3
ЗЗО - чл. 44, ал. 1, т. 2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-1628/11.09.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)иЗакона заздравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Вие сте гражданин на държава, която не е член на Европейския съюз (ЕС), с разрешение за продължително пребиваване в Република България. В телефонен разговор е уточнено, че сте гражданин на Република Еквадор. Работите в България по трудов договор и от възнагражденията Ви не са удържани здравноосигурителни вноски.
По данни от информационната система на НАП от подадените декларации образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-8/2005 г) е видно, че Вие сте осигурена за фондове на държавното обществено осигуряване (фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица") и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за следните период: от 07.12.2016 г. до 23.08.2017 г. в "С.А.Е." ЕООД (ЕИК ....), от 11.09.2017 г. до 17.11.2017 г. в "К.Н.Ю." ЕАД (ЕИК ...) и от 08.01.2018 г. в "С.Г.С." (ЕИК ...). От осигурителите не са подавани данни за здравно осигуряване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- Дължат ли се социални и здравни вноски върху възнагражденията по сключените от Вас трудови договори?
- Имате ли право на парично обезщетение при бременност и раждане и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете?
Въпросът, касаещ изплащане на парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, е препратен по компетентност в Националния осигурителен институт.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО). На основание чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В КСО няма изискване относно гражданство на лицата. Достатъчно е едно лице да извършва трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса, за да възникне основание за осигуряване.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, лицата, които работят по трудово правоотношение са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (т. е за четирите фонда на ДОО - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица"). Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от кодекса). Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (аргумент чл. 157, ал. 6 от КСО).
От гореизложеното следва, че за Вас се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд на основание цитираните разпоредби.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба лицата, които не са български граждани, са осигурени в НЗОК при наличие на определени условия.
Задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (аргумент чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО). Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаване на разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България:
1. краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
2. продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно- с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, коитократкосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна (основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО).
Видно от изложеното, доколкото Република България няма сключен договор с Република Еквадор в областта на социалната сигурност и статутът Ви е на продължително пребиваващ чужденец, за Вас не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски.
Настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Вие сте гражданин на държава, която не е член на Европейския съюз, с разрешение за продължително пребиваване в Република България. В телефонен разговор е уточнено, че сте гражданин на Република Еквадор. Работите в България по трудов договор и от възнагражденията Ви не са удържани здравноосигурителни вноски.
По данни от информационната система на НАП, от подадените декларации образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица) е видно, че Вие сте осигурена за фондовете на държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица", както и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за следните периоди:
- от 07.12.2016 г. до 23.08.2017 г. в "С.А.Е." ЕООД (ЕИК ...);
- от 11.09.2017 г. до 17.11.2017 г. в "К.Н.Ю." ЕАД (ЕИК ...);
- от 08.01.2018 г. в "С.Г.С." (ЕИК ...).
От осигурителите не са подавани данни за здравно осигуряване.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Дължат ли се социални и здравни вноски върху възнагражденията по сключените от Вас трудови договори?
Въпрос 2: Имате ли право на парично обезщетение при бременност и раждане и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете?
Въпросът, касаещ изплащане на парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, е препратен по компетентност в Националния осигурителен институт.
Относно задължителното социално осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата във фондовете на държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване няма изискване относно гражданството на лицата. Достатъчно е едно лице да извършва трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса, за да възникне основание за осигуряване.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО лицата, които работят по трудово правоотношение, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, тоест за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (аргумент от чл. 157, ал. 6 от КСО).
От гореизложеното следва, че за Вас се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд на основание цитираните разпоредби.
Извод: Върху възнагражденията по сключените от Вас трудови договори се дължат осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.
Относно задължителното здравно осигуряване
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба лицата, които не са български граждани, са осигурени в НЗОК при наличие на определени условия.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаване на разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България (основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават в България:
- краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
- продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
- дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
- постоянно - с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна (основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО).
Видно от изложеното, доколкото Република България няма сключен договор с Република Еквадор в областта на социалната сигурност и статутът Ви е на продължително пребиваващ чужденец, за Вас не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски.
Извод: Върху възнагражденията по трудовите Ви договори не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски, тъй като сте чужденец с разрешено продължително пребиваване и няма приложим международен договор между Република България и Република Еквадор в областта на социалната сигурност.
Относно паричните обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете
Въпросът относно правото Ви на парично обезщетение при бременност и раждане и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете е препратен по компетентност в Националния осигурителен институт.
Извод: По въпроса за правото Ви на парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете становище следва да бъде дадено от Националния осигурителен институт.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по реда на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
