ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 5;
ЗНА, чл. 46, ал. 2;
ЗЗД, чл. 99;
ЗЗД, чл. 100;
ЗЗД, чл. 240.
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №54-30-3249/10.04.2025 г., в което поставяте въпрос относно прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Съгласно изложеното в запитването, желаете разяснения във връзка с попълването на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) от ЗДДФЛ при следната фактическа обстановка:
През 2024 г. с договор за цесия сте закупили задължение на местно физическо лице от негов кредитор. При прехвърляне на вземането е заплатена цялата сума в размер на 195 000,00 лв. по банков път.
Във връзка с изложеното е поставен следният въпрос:
Задължението на физическото лице по договора за цесия към Вас може ли да бъде определено като заем, който попада в хипотезата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ и следва ли да бъде декларирано в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените/получените парични заеми, както следва:
а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000,00 лв.;
б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 ,00 лв.
В ЗДДФЛ не е дадено специално определение на понятието заем, поради което при прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ следва да се ползват дефинициите, дадени в други нормативни актове. Съгласно чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В цитираната разпоредба е уточнено също, че заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено и че заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата, ако не е уговорено друго. Във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), цитираната разпоредба се прилага, дотолкова доколкото отговаря на целта на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ и не е в противоречие на други негови разпоредби. Необходимо да се има предвид и че не всяко получаване или предоставяне на парични средства може да се дефинира като заем. Най-общо, според нормата на чл. 240 от ЗЗД, заем е налице, когато дадената/получената сума подлежи на връщане, независимо дали е уговорена лихва.
Правната уредба на договора за цесия се съдържа в разпоредбите на чл. 99 - чл. 100 от ЗЗД. Цесията е договор, при който кредиторът по едно правоотношение, наречен цедент, прехвърля своето право на вземане на друго лице, наречен цесионер в конкретния случай - това лице сте Вие, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор (Вас) с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. По правило, с постигането на съгласие по договора за прехвърляне цесионерът (Вие) става титуляр на вземането по отношение на цедента. При цесията участват три страни: първоначален кредитор (цедент), нов кредитор (цесионер) и длъжник, т.е. цесионната сделка е сделка за покупко-продажба на парично вземане. Цесията може да бъде сключена при различни правни основания, например продажба на вземането, замяна с друго, дарение, даване вместо изпълнение и т. н. В конкретния случай е налице продажба на вземането.
Предвид гореизложеното, за физическото лице - цесионер, след сключване на договора за цесия, не възниква задължение, което може да бъде определено като заем. Взаимоотношенията между цедента и цесионера са облигационно правни - покупко-продажба и дължимите неизплатени парични суми нямат характер на дължими суми по получен заем.
Следователно за Вас не възниква задължение да посочите суми в годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за предоставени парични суми в заем, тъй като взаимоотношенията при покупка на вземане не могат да бъдат определени като заемообразни.
Настоящото становище е принципно, въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случаите на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването се иска разяснение относно попълването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) при следната фактическа обстановка: през 2024 г. с договор за цесия сте закупили задължение на местно физическо лице от негов кредитор. При прехвърляне на вземането е заплатена цялата сума в размер на 195 000,00 лв. по банков път.
Въпрос: Задължението на физическото лице по договора за цесия към Вас може ли да бъде определено като заем, който попада в хипотезата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ и следва ли да бъде декларирано в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените/получените парични заеми, както следва:
- буква "а" - непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000,00 лв.;
- буква "б" - непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000,00 лв.
В ЗДДФЛ не е дадено специално определение на понятието "заем", поради което при прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ следва да се ползват дефинициите, дадени в други нормативни актове.
Съгласно чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В разпоредбата е уточнено, че заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено, и че заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата, ако не е уговорено друго.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) цитираната разпоредба се прилага дотолкова, доколкото отговаря на целта на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ и не е в противоречие с други негови разпоредби.
Необходимо е да се има предвид, че не всяко получаване или предоставяне на парични средства може да се дефинира като заем. Най-общо, според нормата на чл. 240 от ЗЗД, заем е налице, когато дадената/получената сума подлежи на връщане, независимо дали е уговорена лихва.
Правната уредба на договора за цесия се съдържа в разпоредбите на чл. 99 - чл. 100 от ЗЗД. Цесията е договор, при който кредиторът по едно правоотношение, наречен цедент, прехвърля своето право на вземане на друго лице, наречен цесионер - в конкретния случай това лице сте Вие, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор (Вас) с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. По правило, с постигането на съгласие по договора за прехвърляне цесионерът (Вие) става титуляр на вземането по отношение на цедента.
При цесията участват три страни: първоначален кредитор (цедент), нов кредитор (цесионер) и длъжник. Цесионната сделка е сделка за покупко-продажба на парично вземане. Цесията може да бъде сключена при различни правни основания, например продажба на вземането, замяна с друго, дарение, даване вместо изпълнение и т.н. В конкретния случай е налице продажба на вземането.
Предвид гореизложеното, за физическото лице - цесионер, след сключване на договора за цесия, не възниква задължение, което може да бъде определено като заем. Взаимоотношенията между цедента и цесионера са облигационно правни - покупко-продажба, и дължимите неизплатени парични суми нямат характер на дължими суми по получен заем.
Извод: За Вас не възниква задължение да посочите суми в годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за предоставени парични суми в заем, тъй като взаимоотношенията при покупка на вземане не могат да бъдат определени като заемообразни.
Настоящото становище е принципно, изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случай на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
