ОТНОСНО:Определяне на вида на осигуряване
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмо с вх. № 20-31-74/12.12.2023 г., препратено от ТД на НАП ....., офис ..................................
Излагате следната фактическа обстановка:
Б.К. с ЕГН ............. е едноличен собственик на капитала и управител на "Т" ЕООД с. ................, ЕИК .................. Подала е декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) за започване на дейност и осигуряване от 01.01.2023 г. в качеството й на собственик на ЕООД и заявен вид на осигуряване - за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство. Същата е входирана в ТД на НАП на 23.01.2023 г.
Цитирате разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), съгласно която самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Поставяте следния въпрос:
Самоосигуряващото се лице подлежи ли на осигуряване и за общо заболяване и майчинство в "Т" ЕООД предвид обстоятелството, че декларация обр. ОКд-5 е подадена извън 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2, но в рамките на срока по ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на самоосигуряващите се лица в КСО е регламентиран в чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на всички самоосигуряващи се лица по тяхно желание да се осигуряват и за фонд "Общо заболяване и майчинство".
Разпоредбите на кодекса по отношение на самоосигуряващите се лица са доразвити в НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от наредбата задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
В алинеи 3 и 4 на чл. 1 от наредбата (посл. изм. ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) е посочено, че самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
От цитираните разпоредби може да се заключи, че самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато упражняват трудова дейност на основание чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Това означава, че за периодите, през които извършват дейност, тези лица са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени рискове, дори когато не е подадена декларация за започване на трудовата дейност и осигуряване от съответното лице в компетентната ТД на НАП. За да упражнят правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, те следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
Следователно, когато самоосигуряващото се лице подава декларация за започване на дейност след определения 7-дневен срок, макар и същата да е подадена в рамките на месец януари на следващата календарна година, разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ не следва да се прилага, независимо че срокът за промяна на осигуряването (от 1 до 31 януари) може да не е изтекъл. Това е така, защото в този случай не е налице промяна във вида на осигуряването, а лицето декларира започване на осигуряване за пръв път. В случая намира приложение изр. 3 на ал. 3 в чл. 1 от наредбата, тъй като декларацията за първоначално започване на дейността е подадена извън 7-дневния срок от датата на започване на дейността, посочена в нея, поради което лицето следва да се счита осигурено за минималните задължителни осигурени социални рискове, предвидени в КСО - инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
В конкретния случай г-жа Б.К. за 2023 г. подлежи на осигуряване само за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, тъй като не е спазен 7-дневния срок за подаване на декларация обр. ОКд-5 в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от датата на започването на дейността, който преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере по-високия осигурен социален риск.
Изложена е следната фактическа обстановка: Б.К. с ЕГН ............. е едноличен собственик на капитала и управител на "Т" ЕООД, с. ................., ЕИК .................. Подала е декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) за започване на дейност и осигуряване от 01.01.2023 г. в качеството си на собственик на ЕООД, като е заявила вид на осигуряване - за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство. Декларацията е входирана в ТД на НАП на 23.01.2023 г.
Цитирана е разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), съгласно която самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Въпрос: Самоосигуряващото се лице подлежи ли на осигуряване и за общо заболяване и майчинство в "Т" ЕООД предвид обстоятелството, че декларация обр. ОКд-5 е подадена извън 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2, но в рамките на срока по ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство е изложено следното становище:
Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Кръгът на самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на всички самоосигуряващи се лица по тяхно желание да се осигуряват и за фонд "Общо заболяване и майчинство".
Разпоредбите на КСО по отношение на самоосигуряващите се лица са доразвити в НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от наредбата задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
В чл. 1, ал. 3 и 4 от наредбата (посл. изм. ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 11.08.2020 г.) е предвидено, че самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
От цитираните разпоредби се прави извод, че самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато упражняват трудова дейност на основание чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Това означава, че за периодите, през които извършват дейност, тези лица са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени рискове, дори когато не е подадена декларация за започване на трудовата дейност и осигуряване от съответното лице в компетентната ТД на НАП.
За да упражнят правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, самоосигуряващите се лица следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
Следователно, когато самоосигуряващото се лице подава декларация за започване на дейност след определения 7-дневен срок, макар и същата да е подадена в рамките на месец януари на следващата календарна година, разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ не следва да се прилага, независимо че срокът за промяна на осигуряването (от 1 до 31 януари) може да не е изтекъл. Посочено е, че в този случай не е налице промяна във вида на осигуряването, а лицето декларира започване на осигуряване за пръв път. В случая намира приложение изречение трето на ал. 3 в чл. 1 от наредбата, тъй като декларацията за първоначално започване на дейността е подадена извън 7-дневния срок от датата на започване на дейността, посочена в нея, поради което лицето следва да се счита осигурено за минималните задължителни осигурени социални рискове, предвидени в КСО - инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
В конкретния случай за 2023 г. г-жа Б.К. подлежи на осигуряване само за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, тъй като не е спазен 7-дневният срок за подаване на декларация обр. ОКд-5 в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от датата на започването на дейността, който преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере по-високия осигурен социален риск.
Извод: Самоосигуряващото се лице не подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство за 2023 г., а само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"), тъй като декларацията за първоначално започване на дейността е подадена извън 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, което преклудира правото на избор на по-висок осигурителен риск за съответната календарна година.
