ОТНОСНО:Прилагане на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-227/07.09.2022 г., препратено по компетентност от Националния осигурителен институт.
Описвате следната фактическа обстановка:
В качеството Ви на адвокат представлявате клиент - търговско дружество, регистрирано в държава членка на ЕС. Дружеството осъществява дейност на територията на съответната държава членка, няма регистрация в Република България и желае да наеме служител - български гражданин, който да работи по трудово правоотношение в България, където ще бъде осигуряван.
Желаете да Ви бъде разяснено дали чуждестранното дружество - работодател, освен служебен номер от НАП (с оглед заплащане на дължимите осигурителни вноски) следва да има регистрация и по Закона за регистър БУЛСТАТ, в случай че възникне необходимост за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване в полза на служителя?
В запитването не посочвате идентификацията на лицето, за което поставяте въпроса, нито прилагате документ, удостоверяващ представителната Ви власт.
Предвид горното, изразявам следното принципно становище с оглед компетентността на Националната агенция за приходите (НАП) във връзка с възложените й по закон дейности:
На основание чл. 84 от ДОПК регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 от ДОПК като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията.
Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на ЗТРРЮЛНЦ.
Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на чужденец.
Чрез служебен номер се идентифицират лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2 на горецитираната разпоредба.
Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2 от ДОПК, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски.
Данните по чл. 81, ал. 1 за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ.
Данните по чл. 81, ал. 1 за чуждестранните физически лица с адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците, поддържан в Министерството на вътрешните работи. Служебно вписване на данни в регистъра извън подлежащите на вписване данни по ал. 3, се извършва с протокол по чл. 50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай, при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец, лицето получава служебен номер (чл. 82 от ДОПК).
Работодателите/възложителите, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК.
Издаването на служебен номер от НАП се извършва от компетентната ТД на НАП съгласно чл. 8 от ДОПК. За издаване на служебен номер на нефизическо лице следва да се подаде искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице (Образец ОКд. 213), което е публикувано в електронния сайт на НАП - www.nap.bg. Към искането следва да се приложи копие от съответните документи, доказващи описаните в искането регистрационни данни на чуждестранното нефизическо лице.
От горецитираните разпоредби следва, че за да бъде вписано чуждестранно търговско дружество - работодател, в регистъра на задължените лица, ако не подлежи на регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ или по ЗТРРЮЛНЦ, трябва да му бъде издаден служебен номер от НАП.
Дейността по отпускане и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е възложена на Националния осигурителен институт.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Описана е следната фактическа обстановка: адвокат представлява клиент - търговско дружество, регистрирано в държава членка на ЕС. Дружеството осъществява дейност на територията на съответната държава членка, няма регистрация в Република България и желае да наеме служител - български гражданин, който да работи по трудово правоотношение в България, където ще бъде осигуряван.
Въпрос: дали чуждестранното дружество - работодател, освен служебен номер от НАП (с оглед заплащане на дължимите осигурителни вноски), следва да има регистрация и по Закона за регистър БУЛСТАТ, в случай че възникне необходимост за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване в полза на служителя?
В запитването не са посочени идентификационните данни на лицето, за което се поставя въпросът, нито е приложен документ, удостоверяващ представителната власт на адвоката. Поради това се изразява принципно становище, съобразено с компетентността на НАП по възложените й по закон дейности.
Съгласно чл. 84 от ДОПК регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 от ДОПК, като:
- идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ;
- идентификацията на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), се извършва чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията;
- едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на ЗТРРЮЛНЦ;
- идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на чужденец;
- чрез служебен номер се идентифицират лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2 на същата разпоредба.
Съгласно чл. 82 от ДОПК данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2 от ДОПК, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски.
Данните по чл. 81, ал. 1 от ДОПК за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ.
Данните по чл. 81, ал. 1 от ДОПК за чуждестранните физически лица с адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците, поддържан в Министерството на вътрешните работи.
Служебно вписване на данни в регистъра извън подлежащите на вписване данни по ал. 3 се извършва с протокол по чл. 50 от ДОПК въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай, при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец, лицето получава служебен номер.
Работодателите/възложителите, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК.
Издаването на служебен номер от НАП се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП съгласно чл. 8 от ДОПК. За издаване на служебен номер на нефизическо лице следва да се подаде искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице (Образец ОКд. 213), публикувано на електронния сайт на НАП - www.nap.bg. Към искането се прилага копие от съответните документи, доказващи описаните в искането регистрационни данни на чуждестранното нефизическо лице.
От цитираните разпоредби следва, че за да бъде вписано чуждестранно търговско дружество - работодател, в регистъра на задължените лица, ако не подлежи на регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ или по ЗТРРЮЛНЦ, трябва да му бъде издаден служебен номер от НАП.
Извод: Чуждестранното търговско дружество - работодател, което не подлежи на регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ или по ЗТРРЮЛНЦ, следва да бъде идентифицирано в регистъра на задължените лица чрез служебен номер от НАП, без да е необходима регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ за целите на изпълнение на задълженията по българското осигурително законодателство.
Дейността по отпускане и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е възложена на Националния осигурителен институт.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при конкретно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
