Изх. № 24-39-106
Дата: 01.09.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 16, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 42.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО)
В Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. №24-39-106 от 11.08.2017 г. е постъпило Ваше запитване за изразяване на становище по компетентност.
В запитването е посочено, че дружество-работодател ".................." ЕООД прекратява трудов договор с негов служител на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) - с предизвестие, отправено от страна на служителя. Поради възникнали разногласия, относно дължимите от търговското дружество плащания по трудовия договор и във връзка с неговото прекратяване, работодателят и въпросният служител сключват извънсъдебна спогодба на основание чл. 365 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В приложената към запитването спогодба се посочва, че страните, правейки взаимни отстъпки се договарят, че при изплащане на определена сума от дружеството, всички плащания, дължими по закон или договор, ще се считат за напълно и окончателно уредени.
В тази връзка са поставени въпроси относно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство при изплащане от дружеството на договорената сума в сключената извънсъдебна спогодба.
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
І. По отношение на данъчното облагане:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон, т.е. за целите на данъчното облагане определянето на вида на дохода е от изключително значение.
По силата на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. От приложената към запитването спогодба е видно, че поради възникнали разногласия между страните относно дължимите от работодателя плащания по трудовия договор и във връзка с неговото прекратяване, са направени взаимни отстъпки и по окончателен начин са уредени всички спорове. Предвид това, в конкретния случай доколкото плащането по сключената извънсъдебна спогодба е във връзка с трудовия договор на лицето (трудовото правоотношение) и не е освободено от данъчно облагане, то същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Според чл. 42 от ЗДДФЛ задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения е на работодателя, като в ал. 5 от тази разпоредба е посочено, че определеният дължим авансов данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
ІІ. По отношение на задължителното осигуряване:
В извънсъдебната спогодба не е определено каква част от договорената сума представлява трудово възнаграждение (основно и допълнително) и за какъв период се отнася, както и размерите и характера на останалите договорени обезщетения и други плащания, поради което изразявам принципно становище:
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест и безработица). Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху дохода по чл. 6, ал. 2 от КСО, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход. Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година поотделно - за всеки един от месеците на годината.
Задължителните осигурителни вноски се дължат върху дохода и в размерите, които се отнасят за периода, през който е полаган трудът, независимо от това кога е изплатено трудовото възнаграждение. В този смисъл в изречение трето на чл. 3, ал. 1 от наредбата е посочено, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
По отношение на договорените обезщетения в извънсъдебното споразумение следва да се има предвид, че обезщетенията по КТ, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ.
Предвид изложеното, възнагражденията на работниците се договарят на основание разпоредбите в КТ. Задължителните осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения и други доходи от трудова дейност, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
В запитването е посочено, че дружество - работодател ".................." ЕООД прекратява трудов договор със свой служител на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда - с предизвестие, отправено от служителя. Поради възникнали разногласия относно дължимите от дружеството плащания по трудовия договор и във връзка с неговото прекратяване, работодателят и служителят сключват извънсъдебна спогодба на основание чл. 365 от Закона за задълженията и договорите. В спогодбата е посочено, че страните, правейки взаимни отстъпки, се договарят, че при изплащане на определена сума от дружеството всички плащания, дължими по закон или договор, ще се считат за напълно и окончателно уредени.
В тази връзка са поставени въпроси относно прилагането на данъчното и осигурителното законодателство при изплащане от дружеството на договорената сума по извънсъдебната спогодба.
I. По отношение на данъчното облагане
На основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на закона, поради което определянето на вида на дохода е от съществено значение за целите на данъчното облагане.
Съгласно чл. 365, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите с договора за спогодба страните прекратяват съществуващ спор или избягват възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. От приложената спогодба е видно, че поради възникнали разногласия между страните относно дължимите от работодателя плащания по трудовия договор и във връзка с неговото прекратяване са направени взаимни отстъпки и по окончателен начин са уредени всички спорове.
Предвид това, доколкото плащането по сключената извънсъдебна спогодба е във връзка с трудовия договор на лицето (трудовото правоотношение) и не е освободено от данъчно облагане, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения е на работодателя. В ал. 5 на същия член е предвидено, че определеният дължим авансов данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
Извод: Договорената по извънсъдебната спогодба сума, доколкото е във връзка с трудовото правоотношение и не е освободена от облагане, се третира като облагаем доход от трудово правоотношение по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, като работодателят е длъжен да удържи авансов данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ при окончателното изплащане на дохода.
II. По отношение на задължителното осигуряване
В извънсъдебната спогодба не е определено каква част от договорената сума представлява трудово възнаграждение (основно и допълнително) и за какъв период се отнася, както и размерите и характерът на останалите договорени обезщетения и други плащания. Поради това се изразява принципно становище.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху дохода по чл. 6, ал. 2 от КСО, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход. Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
Задължителните осигурителни вноски се дължат върху дохода и в размерите, които се отнасят за периода, през който е полаган трудът, независимо от това кога е изплатено трудовото възнаграждение. В този смисъл в изречение трето на чл. 3, ал. 1 от наредбата е посочено, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
По отношение на договорените обезщетения в извънсъдебното споразумение следва да се има предвид, че обезщетенията по Кодекса на труда, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 1, ал. 8, т. 7 от наредбата.
Предвид изложеното, възнагражденията на работниците се договарят на основание разпоредбите на Кодекса на труда. Задължителните осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения и други доходи от трудова дейност, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Извод: Задължителните осигурителни вноски се дължат върху всички доходи от трудова дейност, включително възнаграждения за минали периоди, разпределени за съответните отработени дни, в границите между минималния осигурителен доход за съответната професия и максималния месечен осигурителен доход, като само обезщетенията по КТ, изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 8, т. 7 от наредбата, не подлежат на осигурителни вноски.
