Изх. №54-30-3795
22.05.2025 г.
чл. 3, ал. 5 от ЗДДС;
чл. 3, ал. 6 от ЗДДС;
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС;
чл. 117, ал. 1 от ЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Получена е фактура от изпълнител на организирано от общината събитие - културен фестивал. Посочено е че фактурата е от Съединените американски щати (САЩ), а мястото на изпълнение на доставката е на територията на общината.
Служебно е известно, че общината е регистрирана по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли общината да си самоначисли ДДС за получената услуга, тъй като няма да има право на данъчен кредит, защото тази дейност не е стопанска?
2. Организирането на културни/музикални концерти на открито, без продажба на билети или други приходи за общината не би ли следвало да се счете, като дейност на общината в качеството й на орган на местно самоуправление, т.е. съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС да не се третира като данъчно задължено лице(субект)по смисъла на закона?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС указва, че когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от с.з.
Видно от разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за да бъде начислен ДДС от общината с издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, следва едновременно да са налице следните условия:
- получателят да е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС;
- доставчикът (независимо дали е установен в държава членка или в трета страна) да е данъчно задължено лице, което не е установен на територията на страната;
- доставката да е с място на изпълнение на територията на страната, съгласно разпоредбите на ЗДДС;
- доставката да е облагаема, съгласно разпоредбите на ЗДДС.
По отношение на първото условие, данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
От друга страна с нормата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС е въведено изключение от общото правило, а именно - не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на посочените в т. 1 от цитираната правна норма, а за извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция. В тази връзка, съгласно §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС "дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.
Също така, съгласно чл. 3, ал. 6 от ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги. Цитираната правна норма въвежда в националното законодателство разпоредбата на чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
В случая доколкото организирането на културни/музикални концерти на открито може да бъде извършено от всяко едно лице, вкл. търговец, а не само от общината, т.е. тази дейност може да бъде упражнена при същите условия от друго лице, разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС е неприложима и не може да се счете, че тези дейности се извършват от нея в качеството й на орган на държавна или местна власт. Също така следва да се приеме, че тази дейност се извършва не по силата на задължение, установено в нормативен акт, а по решение и преценка на самото лице. Предвид обстоятелството, че общината е лице, регистрирано по ЗДДС, следва да се счете, че същото е данъчно задължено лице за получените от него услуги, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от ЗДДС и за същото възниква задължение за начисляване на ДДС (самооблагане) във връзка с получената услуга, ако по отношение на нея са налице останалите условия упоменати в разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Фактическата обстановка е следната: общината е получила фактура от изпълнител на организирано от нея събитие - културен фестивал. Посочено е, че фактурата е от Съединените американски щати (САЩ), а мястото на изпълнение на доставката е на територията на общината. Служебно е известно, че общината е регистрирана по ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли общината да си самоначисли ДДС за получената услуга, тъй като няма да има право на данъчен кредит, защото тази дейност не е стопанска?
Въпрос 2: Организирането на културни/музикални концерти на открито, без продажба на билети или други приходи за общината не би ли следвало да се счете, като дейност на общината в качеството й на орган на местно самоуправление, т.е. съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС да не се третира като данъчно задължено лице (субект) по смисъла на закона?
С оглед на изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се излага следното становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
От разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС следва, че за да бъде начислен ДДС от общината чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, трябва едновременно да са налице следните условия:
- получателят да е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС;
- доставчикът (независимо дали е установен в държава членка или в трета страна) да е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;
- доставката да е с място на изпълнение на територията на страната, съгласно разпоредбите на ЗДДС;
- доставката да е облагаема, съгласно разпоредбите на ЗДДС.
По отношение на първото условие: данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
С нормата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС е въведено изключение от общото правило: не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на посочените в т. 1 от тази правна норма, както и за дейностите извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.
Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, "дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
- а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
- б) е установена такса с нормативен акт.
Съгласно чл. 3, ал. 6 от ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги. Посочената правна норма въвежда в националното законодателство разпоредбата на чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
В конкретния случай, доколкото организирането на културни/музикални концерти на открито може да бъде извършвано от всяко едно лице, включително търговец, а не само от общината, т.е. тази дейност може да бъде упражнена при същите условия от друго лице, разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС е неприложима и не може да се приеме, че тези дейности се извършват от общината в качеството й на орган на държавна или местна власт. Освен това се приема, че тази дейност не се извършва по силата на задължение, установено в нормативен акт, а по решение и преценка на самото лице.
Предвид обстоятелството, че общината е лице, регистрирано по ЗДДС, следва да се приеме, че тя е данъчно задължено лице за получените от нея услуги по смисъла на чл. 3, ал. 6 от ЗДДС и за нея възниква задължение за начисляване на ДДС (самооблагане) във връзка с получената услуга, ако по отношение на нея са налице и останалите условия, посочени в чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Извод: Общината, като регистрирано по ЗДДС лице, е данъчно задължено лице за всички получени услуги и следва да си самоначисли ДДС по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 117 от ЗДДС за получената услуга по организиране на културния фестивал, при условие че са изпълнени всички изисквания на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Организирането на културни/музикални концерти на открито в разглеждания случай не се третира като дейност на общината в качеството й на орган на местно самоуправление по смисъла на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС.
