НАП: Данъчно третиране на ваучери за храна на електронен носител по ЗКПО и изискване за общодостъпност

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с предоставяне на ваучери за храна на електронен носител

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-111 от 22.05.2024 г. относно прилагане на ЗКПО.

Изложена е следната фактическа обстановка:

В дружеството работят петнадесет служители. Има служител, назначен на два часа в дружеството, който работи и в друга фирма, има служител, който в момента ползва отпуск за отглеждане на дете до две години, както и новоназначен служител в месеца на решението за предоставяне на ваучери.

Поставени са следните въпроси:

1. Служителят, назначен на два часа в дружеството, който работи и в друга фирма, има ли право да получава ваучери от дружеството?

2. Служителят, който в момента ползва отпуск за отглеждане на дете до две години, има ли право да получава ваучери от дружеството?

3. Кога има право да получава ваучери за храна новоназначеният служител?

С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

Разходите за ваучери за храна са включени в социалните разходи, предоставени в натура и се облагат по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "в" в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;

3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.

За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона "Данък върху разходите".

Според определението, дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

По смисъла на §1, т. 36а от ДР на ЗКПО "Ваучери за храна на електронен носител" са платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на условията по чл. 2, ал. 1, т. 11, буква "в" от Закона за платежните услуги и платежните системи, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и други, осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Електронен носител може да бъде физически електронен носител или виртуален електронен носител и се зарежда само с ваучери за храна от оператор.

По първивъпрос:

КТ допуска едно лице да работи освен по основно и по допълнително трудово правоотношение, на пълно или непълно работно време. В случаите, когато един служител работи в две фирми на няколко трудови договора (основен на 8 ч. и допълнителен на 2 часа) ЗКПО изисква от всеки един работодател в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от същия закон да изпълнява условията, поставени в чл. 209а, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, за да не се облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна на електронен носител. Изпълнението на тези условия е достатъчно основание за освобождаване от данък на социалните разходи под формата на ваучери за храна.

Следователно, изискванията относно предоставянето на ваучери за храна следва да се спазват от всеки един работодател самостоятелно, защото всеки един от работодателите е самостоятелно данъчно задължено лице и разходите, които той понася във връзка с предоставянето на ваучери за храна, са негови разходи и по никакъв начин не може да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на съответното физическо лице.

Липсва законова норма, ограничаваща получаването на ваучери за храна от няколко работодатели, затова ако всеки един от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна на електронен носител до 200,00 лв. месечно за всяко наето лице. Ако на такова физическо лице не се предоставят ваучери за храна това ще опорочи изискването за общодостъпност на предоставените ваучери на всички работници.

По втори въпрос:

Ваучерите за храна се предоставят по решение на работодателя за негова сметка. Размерът и лицата, на които ще се предоставят, се определя съобразно заповед на работодателя или по решение на общото събрание на работниците и служителите.

Във връзка с критерия за общодостъпност, следва да се има предвид, че дадена социална придобивка е общодостъпна, когато тя е на разположение на всички наети лица, т.е. може да се ползва по право от всички тях, като размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително възнаграждение, а не за предоставяне на социални придобивки. Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на социалните придобивки да е:

- точно определена за всеки месец или

- се обвърже с отработените дни или часове през месеца, като в този случай следва да се определи сума за отработен ден/час.

Съгласно актуалната данъчна практика, при ваучерите за храна критерият общодостъпност е налице при избор на един от двата алтернативни варианта:

- ваучерите за храна се предоставят на целия персонал, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, например във връзка с временна неработоспособност и майчинство;

- предоставянето на ваучерите за храна се обвързва с отработените дни/часове през месеца и като следствие ваучерите за храна не се предоставят на лица, които трайно отсъстват от работа, например в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск.

Предвид гореизложеното, предоставянето на ваучери за храна на електронен носител на служителя в отпуск по майчинство е съгласно заповедта на работодателя или решението на общото събрание на работниците за начина на предоставяне.

По трети въпрос:

Към момента на предоставяне на ваучери за храна, за да е спазено изискването за общодостъпност, следва да се предоставят ваучери за храна на всички работници и служители, които имат такова качество, следователно и на новоназначените работници. Няма нормативна пречка да се предоставят ваучери за храна в пълен размер на лицата, през месеца, в който започват или прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, или в размер, пропорционален на отработените дни, в случай че е приет този начин с решение на общото събрание на работниците и служителите или заповед на ръководството.

За да са необлагаеми разходите за предоставени ваучери, задължително трябва да са спазени горепосочените изисквания на чл. 209а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и особено изискването договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Това условие трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за предприятието като цяло.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.