Изх.№ М-26-Ф-56
Дата: 08.06.2017 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 6;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 127, ал. 1;
По повод запитването Ви, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № М-26-Ф-56 от 19.05.2017 г., отговарям следното:
Изложена е следната фактическа обстановка:
Руски гражданин, собственик и управител на ЕООД в България започва дейност. Същият е на 57 години, пенсионер в Русия и получава пенсия за навършена възраст и стаж. В България няма осигурителен стаж, но има разрешение за продължително пребиваване.
Поставен е следният въпрос:
Следва ли руският гражданин да внася осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване като самоосигуряващо се лице?
При така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
От 20.03.2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договора). Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и да издава съответното удостоверение.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата, в която се дължат задължителните вноски, съобразно законодателството, попадащо в материалния обхват на Договора.
Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, договорът се отнася до:
- обезщетения за временна неработоспособност;
- обезщетения за майчинство;
- семейни помощи за деца;
- пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
- пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
- наследствени пенсии;
- пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
- помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация договорът се отнася до:
- обезщетения за временна нетрудоспособност;
- обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
- обезщетения за погребение;
- трудови пенсии за старост (в т. ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
- социална пенсия;
- плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Видно от горецитираната разпоредба, в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение осигуряването за безработица и здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. В материалния обхват на договора не попада и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
Изложената фактическа обстановка е недостатъчна, за да се изрази конкретно становище по отношение на приложимото осигурително законодателство за описаната в запитването Ви хипотеза. В случай че лицето упражнява трудова дейност само в България, следва да се осигурява по общите правила на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на еднолични търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществeно осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от кодекса.
Собствениците на ЕООД, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите когато упражняват трудова дейност (чл. 4, ал. 6 от КСО). Разпоредбата е обща и не е направено разграничение по отношение вида на пенсията, гражданството на лицата и от коя държава е отпусната. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване "по свое желание" за лицата, на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато собственикът, упражняващ трудова дейност в търговското дружество, има отпусната пенсия от друга държава. От този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. В случая обстоятелството, че лицето получава пенсия, отпусната по руското законодателство, следва да се удостовери с документ, издаден на основание на Договора или друг документ, издаден от компетентните власти на Руската федерация, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от ДОПК).
Когато собственикът на ЕООД упражнява трудова дейност като управител на търговското дружество и му е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение за тази дейност, подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО в дружеството. Под "неначислени възнаграждения" се разбират дължимите възнаграждения (договорени или определени по съответния ред, които не са начислени -Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на ИД на НАП). В тези случаи разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване "по свое желание" не е приложима, тъй като, както бе отбелязано по-горе, от същата могат да се възползват единствено лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО.
Предвид изложеното, според дейността която извършва, лицето подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (като управител) и/или на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (като самоосигуряващо се лице).
Що се отнася до вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: руски гражданин, собственик и управител на ЕООД в България, започва дейност. Лицето е на 57 години, пенсионер в Русия и получава пенсия за навършена възраст и стаж. В България няма осигурителен стаж, но има разрешение за продължително пребиваване.
Въпрос: Следва ли руският гражданин да внася осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване като самоосигуряващо се лице?
От 20.03.2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договорът). Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по този договор и да издава съответното удостоверение. Основното последствие от определяне на приложимото законодателство е определяне на държавата, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съобразно законодателството, попадащо в материалния обхват на Договора.
Договорът урежда социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са техни граждани, както и на членовете на техните семейства, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от него.
Съгласно чл. 2 от Договора, по отношение на Република България, той се отнася до законодателството относно:
- обезщетения за временна неработоспособност;
- обезщетения за майчинство;
- семейни помощи за деца;
- пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
- пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
- наследствени пенсии;
- пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
- помощ при смърт.
По отношение на Руската федерация Договорът се отнася до законодателството относно:
- обезщетения за временна нетрудоспособност;
- обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
- обезщетения за погребение;
- трудови пенсии за старост (в т.ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
- социална пенсия;
- плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
От горната разпоредба следва, че в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не е включено законодателството относно осигуряването за безработица и здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. В обхвата на Договора не попада и Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия извършват трудова дейност.
Изложената фактическа обстановка е недостатъчна, за да се изрази конкретно становище относно приложимото осигурително законодателство за описаната хипотеза. В случай че лицето упражнява трудова дейност само в България, то следва да се осигурява по общите правила на Кодекса за социално осигуряване (КСО.
За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва някоя от дейностите, изброени в чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО. На основание чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на еднолични търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО. Те определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО собствениците на ЕООД, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват трудова дейност. Разпоредбата е обща и не прави разграничение по отношение вида на пенсията, гражданството на лицата и държавата, от която е отпусната пенсията. Поради това осигурителният режим "по свое желание" за лицата с отпусната пенсия се прилага и когато собственикът, упражняващ трудова дейност в търговското дружество, има отпусната пенсия от друга държава.
От този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, т.е. самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия, е уреден в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
В разглеждания случай обстоятелството, че лицето получава пенсия, отпусната по руското законодателство, следва да се удостовери с документ, издаден на основание Договора или с друг документ, издаден от компетентните власти на Руската федерация, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач - чл. 55, ал. 1 от ДОПК.
Когато собственикът на ЕООД упражнява трудова дейност като управител на търговското дружество и му е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение за тази дейност, той подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО в дружеството. Под "неначислени възнаграждения" се разбират дължимите възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени - Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на изпълнителния директор на НАП.
В тези случаи разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване "по свое желание" не е приложима, тъй като, както е посочено по-горе, от нея могат да се възползват единствено лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО.
Предвид изложеното, според дейността, която извършва, лицето подлежи на осигуряване:
- по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО - като управител, и/или
- на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - като самоосигуряващо се лице.
Що се отнася до вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО.
Извод: Ако руският гражданин упражнява трудова дейност само в България, той подлежи на осигуряване по КСО - като управител по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и/или като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, като при наличие на отпусната пенсия осигуряването като самоосигуряващо се лице е "по свое желание", а задължението за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд възниква само ако лицето е родено след 31.12.1959 г. и е осигурено по част първа от КСО.
